Джон Нотън
Добре дошли в социалните медии, в стил Мъск. Когато за първи път купи това, което тогава беше Twitter, образът, който изникна в ума, беше на деликатен часовник, подарен на маймуна.
Това се оказа подценяване. В отчаянието си да намери начин да накара платформата да спечели достатъчно приходи, за да изплати дълга, направил, за да я купи, Мъск се превърна в доста злобна маймуна. Освен всичко друго, той уволни половината персонал (включително много от тези, които отговаряха за модерирането на съдържание), отчужди рекламодателите, започна да таксува за премиум достъп – и въведе „изплащания на създатели за избрани акаунти", много от които имаха стотици хиляди последователи (и включваха някои от любимите потребители на Мъск). Човекът, който излъчи на живо убийството на Райън Карсън в Ню Йорк, може да е един от тях. Ако бе така, един Господ знае колко щеше да спечели само от този пост. Мъск обаче го прави.
Twitter не беше толкова страхотен дълго преди той да го придобие, но поне имаше ангажирани служители, които се опитаха упорито да намалят токсичността на по-злонамерените потребители. При Мъск обаче, с неговите глупави заблуди за „свободата на словото", почти всичко е разрешено. В момента, например, приложението изглежда пронизано с дезинформация за бруталната инвазия на Хамас в Израел и вдъхновени от QAnon фантазии за „откраднатите президентски избори в САЩ през 2020 г.," ролята на „дълбоката държава" в преследването на бунтовниците от 6 януари, анти-вакс теории на конспирацията и т.н.
Много наблюдатели са озадачени от очевидната решимост на Мъск да унищожи скъпата си нова играчка. Как може един привидно интелигентен мултимилиардер да е толкова глупав, питат те? Но може би това е грешният въпрос. Ами ако Мъск знае какво прави – че вижда жизнеспособен бизнес в насърчаването на публикуването на глупости и копаене на произтичащата от това гнус?
Във всеки случай това е интересната хипотеза, изложена в едно очарователно есе от политолога Хенри Фарел от Джон Хопкинс, един от най-острите пичове наоколо. Неговата основна метафора е тази на гъбата, гъба, която процъфтява, ако бъде държана на тъмно под купчина тор. Идеята на Фарел е „Някои хора са много щастливи да бъдат държани на тъмно, добре наторени с конски лайна. И това е основата на бизнес модела. Не е бързо разрастващ се такъв, който би могъл да позволи огромната дългова тежест на Twitter да бъде изплатена някога. Но може да продължи да произвежда своята парична реколта година след година."
По същество това е бизнес моделът, който позволи на скандалния теоретик на конспирацията Алекс Джоунс да стане мултимилионер – поне докато не се превърна в крадец според американските съдилища. Но за да го направи Мъск, той първо трябва да гарантира, че всички потребители на платформата са гъби. В края на краищата е много по-евтино да управлявате компания за социални медии, когато не е нужно да наемате модератори, за да я поддържате чиста и законна. Но за да се случи това, той трябва да прогони всички сериозни идиоти, които работят под жалката заблуда, че присъствието в X е по някакъв начин от съществено значение за благосъстоянието или рентабилността на техните организации.
Помислете например за безкрайния списък от публични събития, лекции, презентации, конференции и други подобни, които започват с организатора, след като е обяснил мерките за евакуация на помещенията в случай на пожар, след което ярко разкрива хаштага X, под който трябва да туитват това, което за смях се нарича техните мисли. Те не знаят, че правейки това, те дават своя принос, за да провалят бизнес стратегията на Мъск. Което може би може да помогне за спасяване на съвестта им относно използването на платформа, дори ако позволява на хората да печелят от вирусността на безсмислените убийства.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед