Рейчъл Харис
За последен път видях Рахиле Даут през 2016 г., на конференция, която организирахме в Хонконг. Тя беше задържана през 2017 г. и сега имаме потвърждение чрез базираната в САЩ правозащитна група Dui Hua Foundation, че Даут е осъдена на доживотен затвор от Китай за „разколничество - умишлен опит за разделяне на китайската нация".
Когато се срещнахме през 2016 г., Даут вече имаше проблеми. По време на пътуването й от Урумчи до Хонконг самолетът й беше отклонен поради сняг и тя и един студент се настаниха в хотел в Чънду. Те бяха събудени посред нощ от местната полиция: хотелът ги беше докладвал, защото етническата им принадлежност беше отбелязана като „уйгурска" в паспортите им и уйгурите вече нямаха право да пътуват свободно в собствената си страна.
Защо не е избягала тогава? Не беше ли ясно какво става? Властите вече изграждаха мрежа от лагери за интерниране, като вече събираха религиозни хора на юг. Но защо би се чувствала лично в опасност? Тя не беше критик на режима; работата й беше напълно аполитична. Тя беше международно уважаван учен, професор в най-добрия университет в региона и ръководеше няколко финансирани от правителството изследователски проекта за уйгурското нематериално културно наследство.
Даут прекарва 25 години в изследване на религиозните традиции и изразителната култура на своя народ. След новаторска докторска степен върху уйгурските места за поклонение, тя публикува многобройни публикации на уйгурски, китайски и английски. Тя получи множество стипендии и награди от китайски и международни донори. Като директор на Изследователския център за фолклор на малцинствата в университета Синдзян, тя обучи ново поколение уйгурски антрополози и беше поканена като гостуващ учен и изследователски партньор в няколко университета в САЩ и Обединеното кралство.
Тя е щедър колега и се отнасяше към учениците си като към голямо семейство. В преследване на изследователските си проекти тя води своите студенти (и понякога заблуден чуждестранен учен) на изтощителни екскурзии, изправяйки се пред враждебни условия за пътуване, преспивайки в бедни села и обяснявайки мисията си с усмивка и неизменна учтивост към подозрителните местни служители. Тя натрупа несравнима колекция от аудио и видеозаписи на фестивали на уйгурски светилища, редки документи за уйгурските религиозни традиции и интервюта с хората, които са наследили и предали тази жизнена култура.
Даут ме измъкна от затруднено положение повече от веднъж. Веднъж пристигнах в Урумчи през юли 2009 г., точно преди силовото потушаване на мирна демонстрация и последвалото избухване на междуетническо насилие. Местната полиция конфискува паспорта ми и го задържа (казаха ми, че са загубили ключа от чекмеджето) до сутринта на полета ми за връщане. Даут отиде в полицейския участък и ги убеди, че съм учен, изучаващ уйгурска музика, а не враждебен чужд агент. Друг път тя спаси един от учениците си, който беше задържан, когато полицията намери запис на Корана в телефона й. Даут отиде в полицейския участък и ги убеди, че ученичката й не слуша Корана, защото е религиозен екстремист, а защото изучава уйгурски фолклор.
През последните шест години светините бяха унищожени, а хората, които ги посещаваха, задържани за „превъзпитание" в лагерите или осъдени на дълги присъди по фалшиви обвинения в „религиозен екстремизъм". Ясно е, че „престъплението" на Даут е нейното изследване: същата усърдна работа за документиране на уйгурското наследство, която преди това беше официално одобрена и подкрепена от държавни субсидии.
Даут се превърна в мощен символ на опустошението на уйгурската култура и общество, но тя е само един човек сред многото. Китайските власти положиха изключителни усилия, за да прикрият случващото се в уйгурския регион, но знаем за най-малко 312 отделни случая на хора като нея – уйгурски учени, писатели и художници – които са били задържани и хвърлени в затвора просто защото изследва, популяризира, предава и създава уйгурска култура и история.
Китайският президент Си Дзинпин беше ясен в призивите си за „правилно разбиране на историята на Синдзян". Това означава, че историята сега е цялостно пренаписана, за да се покаже, че уйгурският регион и неговите хора са били неразделна част от китайската нация от древни времена. Изследванията на Даут противоречат на този изкривен възглед за историята и така тя и работата й са изчезнали.
Част от този натиск за пренаписване на историята на региона е чрез туризма. През последните няколко години видяхме милиони китайски туристи да се стичат в уйгурския регион, за да гледат пеещи и танцуващи уйгури и да посетят гробницата на „ароматната наложница".
Но институциите също трябва да направят пауза. ЮНЕСКО продължава да третира Китай като защитник на уйгурското наследство, като го включва в своите списъци с наследство, въпреки че действията на Китай в уйгурския регион очевидно представляват това, което ЮНЕСКО другаде нарича „стратегическо културно прочистване".
Доклад от 2022 г. на върховния комисар на ООН за правата на човека предостави подробна документация за политиките в уйгурския регион, които може да представляват престъпления срещу човечеството. И въпреки това Китай е на път да поднови позицията си в Съвета на ООН по правата на човека. Като се имат предвид обширните доказателства за престъпления срещу човечеството и културно прочистване в уйгурския регион, международните правителства и организации, които изразяват ангажимент към правата на човека, трябва да направят повече от това да говорят на думи. Заради Рахиле Даут и за толкова много други.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед