От няколко дни в различни платформи тече дискусия за случилото се в Израел. Днес само мързеливите не говорят за провала на отбранителната система на еврейската държава.
Както и разрушаването на много митове за тази държава. Митовете са толкова разпространени, че дори много от нашите съграждани вярват в тях, а някои продължават да вярват.
Дори смятам, че каквото и да се случи след това, като тежкото унищожаване на палестински градове в ивицата Газа и пълното унищожаване или изселване на палестинците от региона, арабската победа вече е настъпила. Разрушен е митът за недостъпността на границите, силата на армията и войнствеността на израелците.
Сега дори онези, които просто не вярваха във възможността да победят Израел и да създадат палестинска държава с военни средства, ще преминат към лагера на радикалите. Не всички, но много.
Съвсем скоро ще станем свидетели на появата на нови съюзи и асоциации в арабския свят. Свидетели сме на реална промяна в съотношението на политическите и военните сили в региона.
Тази война ще пролее много повече кръв от всички предишни. И не само кръвта на араби и израелци, но и на представители на други държави. Това вече е ясно, ако внимателно прочетете изказванията на американски и западни лидери.
Много хора вероятно са забелязали промяна в реториката на подобни изказвания. Ако го сравните с това, което казаха за СВО, е точно обратното.
Не мога да не забележа огромната плюнка в наша посока, която израелците направиха неволно. Оплюването е доста обидно за нас. Израел призова 300 000 резервисти за два (!) дни.
Но най-важното е, че всички те получиха нова военна техника, модерни оръжия и тежко въоръжение. Не мога да не си спомня нашата частична мобилизация...
Провал на израелските разузнавателни служби
Нека се опитаме да разберем какво наистина се е случило и защо Мосад и Шин Бет (Shin Bet) не са изпълнили възложените им задачи?
Защо разузнаването и контраразузнаването са в тупик? Бих казал, че повечето от смъртните случаи на израелци през първите няколко дни на войната са на съвестта на лидерите на същите тези организации.
Ще започна с ракетния удар, който на практика деморализира страната. 50-те години, изминали от началото на войната Йом Кипур, ни привикнаха към идеята, че израелската авиация, а понякога и специални сили, периодично извършват операции за унищожаване на местата за производство и съхранение на ракети, принадлежащи на Хамас.
Светът отдавна се е примирил с факта, че израелците могат да правят неща, които другите не могат. Имам предвид, че ударите са нанесени на територията на други държави.
Естествено, израелците наблюдаваха отблизо не само местата за производство и съхранение на ракети, но и контролираха всякакви доставки на суровини. Ракетни материали също са били обект на изтребители на израелските ВВС.
Възниква въпросът откъде са дошли няколкото хиляди ракети, изстреляни от арабите? Не десетки, не стотици, а хиляди ракети!
Не по-малко интересни са и други вече известни факти.
Например оператори на дронове. И самите дронове. В крайна сметка дроновете практически унищожиха охранителните кули на опорниците и по този начин унищожиха автоматичните картечници, разположени там.
Една граната и огневата точка е деактивирана. Видяхме какво се случи след това в много видеоклипове. Войниците просто бяха изклани като овце...
Какво, израелските специалисти не са изучавали войната в Украйна? Не знаехте, че такива оръжия са доста ефективни? Ако не сте знаели, тогава трябва да прогоните такива специалисти с мръсна метла.
И ако са знаели и не са придавали никакво значение на това, не са проследили центровете за обучение на оператори и маршрутите за доставка на дронове, тогава според законите на войната ...
Има доста такива задръствания. Същите парапланери, например. Още в далечните 70-те години на миналия век този метод на кацане се разглеждаше доста сериозно.
Но по някои причини, които ще бъдат обсъдени по-късно, този метод за доставяне на войски зад вражеските линии е използван само от доста тесен кръг специалисти.
Съвсем лесно е да подготвите парашутист с известен опит в скоковете за работа с парапланер. И няма да отнеме много време. Няколко седмици интензивно обучение. А ако поставената задача изисква масово участие, то още по-малко. Вярно е, че степента на нараняване ще се увеличи рязко. Добре?..
Отново видео... Войници, красиво летящи от небето, пръскащи земята с огън от леки оръжия... Покажете ми този цивилен, а и военен, който ще реагира адекватно на подобно зрелище. И дори в градските райони. Може ли израелската полиция, и то там, да устои ефективно на подобно кацане? Не!
Но армейските части, след като получиха съответната информация от разузнаването, щяха да нарежат този десант на трупове още във въздуха...
Но, съдейки по развитието на събитията, специалните служби не предоставиха такава информация. Не знаеха или не обърнаха внимание...
Повтарям, има много такива случаи. Много за толкова богати и високотехнологични разузнавателни служби.
Ясно е, че скоро ще чуем версии защо Израел не е бил готов за атаката. Включително версии от служители на Мосад и Шин Бет. Няма да коментирам това, което още не съм чул. Само ще задам няколко въпроса, на които ще ми е интересно да получа отговор.
И така, защо разузнавателната мрежа на двете разузнавания не е забелязала подготовката на атаката?
Дори ученик разбира, че колкото по-голяма е операцията, толкова повече хора участват в нейната подготовка. Следователно вероятността от изтичане на информация нараства експоненциално. Със сигурност ще има „шавлив език“, който някъде, пред някого, ще изтърси информация...
По-нататък. Какво направиха другите специалисти? Например радиоразузнаването?
По време на подготовката на операцията все още е възможно по някакъв начин да се осигури радиомълчание. Но след като е започнало, предаването просто трябваше да се пръсне от броя на съобщенията.
Какво ще кажете за мобилните телефони? Концентрацията на телефони на едно място не разтревожи ли служителите? Появата на нови кодови думи в ефир не ви ли предупреди?
Е, за лека закуска.
В Израел няма ли електронна война? Как са били координирани действията на нападателите? Знамена или свирки? Или все пак са имали средства за комуникация, които могат да бъдат потиснати?
Без да се обиждаме на израелците, знаем много добре, че израелското разузнаване работи много тясно с американското и европейското разузнаване. Там има добър обмен на информация.
Така че можем да кажем с увереност, че израелските разузнавачи и контраразузнавачи седят в лайна заедно с американците, британците, германците, французите и други... Седят със запушени уши и очи със съответното вещество...
Армията проспа много от своите войници
Освен към специалистите има въпроси и към израелската армия.
Известно е, че в граничните райони, където доста редовно се случваха сблъсъци, служиха обучени професионалисти. Наборната служба служи във вътрешността на страната. А арабите минаха през тези елитни бойци като горещ нож през масло. Чудя се, ако това е елитът, тогава кой служи там, в тези най-дълбоки региони?
Всеки военнослужещ прекрасно разбира, че правилата са написани с кръв. Но какво видяхме в действителност? Видяхме практическото приложение на една поговорка, която съветските момчета знаеха от детството. Няма трик срещу желязото!
Границата просто беше унищожена с трактори и други импровизирани средства. Никоя електроника не може да устои на желязото.
Реакция на армията? Нула!
Следва първата линия на защита.
И тук нямаше нищо ново, освен гореспоменатите парапланери. “Шайтан арба”, модерно возило, джип с автомат... След пробив на границата пътят е чист. Там просто няма войници! До десет километра свободно пространство. Прави каквото искаш. Израелски войници седят на постове и военни бази.
Всеки знае къде се намират. И за това, че те практически не се охраняват, тоест и там няма охрана. Воините всъщност са на линията на боево съприкосновение без никаква външна сигурност!
Израелците са спасени от автоматизацията. Написах по-горе какво се случва с нея след пускане на обикновени гранати. Точно както се случи с войниците...
“Каруците” вървят... Там има големи военни бази! Например Керем Шалом. Ситуацията е почти същата като на постовете. Няма охрана. Пълен пионерски лагер.
Хвърляха гранати по външната охрана и... Войниците бяха унищожени по същия начин, както на постовете. Плюс трофеи. Танкове, бронетранспортьори...
И така, как да се отнасяме към израелските генерали след това? Знаейки, че Израел ще наводни земята с кръвта на цивилни?
Касапи...
Много накратко за бъдещето
Ще започна с един въпрос, който ми беше зададен точно докато пишех този материал.
Въпросът беше така. Украинското разузнаване с устата на своя лидер изложи версията, че украинските оръжия, доставени преди това на Киев от Запада, са попаднали в ръцете на арабите, след като са били заловени от руската армия като трофеи, възможно ли е това?
Отговорът е не.
Това по принцип не би могло да се случи поради напълно обективни причини. Това няма нищо общо с нашите желания и желания. Ще отговоря накратко защо. За тези, които се интересуват, проверката на информацията е доста проста.
От 2016 г. Турция извършва конвои до ивицата Газа в съгласие с израелското правителство! Ердоган беше много горд, че всички условия, които Анкара постави, бяха изпълнени. Всичко, което се доставяше в Газа, минаваше само през Турция!
Възниква въпросът за Катар. Така че има само пари и нищо повече.
Така управляващата партия на Турция и Хамас, членове на групировката Мюсюлмански братя, си взаимодействаха. Познавайки „мъдростта“ на Ердоган и близките му контакти с Киев, можем да предположим откъде са идвали доставките на оръжие за Хамас.
Турският президент няма такива отношения с Русия. Дали е добро или лошо, няма абсолютно никакво значение.
Сега за бъдещето.
Преди всичко това ще бъде най-кръвопролитната война в този регион. Сега Израел трябва да докаже силата си. Необходимо е да се сплашат съседите...
Вероятно войната скоро ще се превърне в регионална. Западът наистина има нужда Иран да се обезоръжи малко. Няма друга държава в региона, която да може да предизвика Иран.
Ще кажа повече: това, което се случва там сега, е много по-сериозно от това, което се случва в Украйна. Украйна престава да бъде център на конфронтацията между Изтока и Запада...
