"Ицхак Рабин, една изключителна личност, която имах честта да познавам, имаше навика да казва след споразуменията от Осло, че възнамерява “да се бори с тероризма така, сякаш не съществува мирен процес, и да продължи мирния процес така, сякаш тероризмът не съществува”. Не съм сигурен, че тази привлекателна формула е приложима в настоящия случай. През 1993 г. Израел имаше срещу себе си събеседник за мир (ООП) и терористична организация (Хамас), която все още не държеше Газа. Днес срещу него е само последният, с когото ще бъде принуден да дискутира чрез неизбежното посредничество на египтяните, катарците или турците. Защото Израел, убеден съм, ще заложи и на това". Това казва пред "Фигаро" Пиер Броншан, бивш директор на Генералната дирекция за външна сигурност (DGSE) от 2002 до 2008 г., както и посланик на Франция в Израел (1993-1995 г.).

- Като бивш посланик в Израел и бивш директор на Генералната дирекция за външна сигурност (DGSE), как оценявате сериозността на събитията в Израел? Безпрецедентни ли са?

- Очевидно говоря само на базата на откритата информация, с голямата дистанция, която позволява пенсионирането и предпазливостта, която препоръчва бързо развиващата се ситуация. Въпреки това, сериозността на тези събития е изключителна. За всеки, който е живял в Израел и има бегла представа за обхвата и качеството на неговия апарат за сигурност, случващото се от събота насам е просто невъобразимо. Наистина можем да твърдим, че няма прецедент: по време на предишните войни или интифади никога територията на Израел stricto sensu, както е дефинирана при провъзгласяването на независимостта, не е преживявала сухопътни военни операции от този тип и мащаб.

Ако добавим шокът, свързан с абсолютната изненада, липсата на незабавна реакция на армията, броят на убитите и ранени цивилни и още повече на отвлечените мъже и жени от всички възрасти, включително военни с висок ранг, можем да си представим изумлението не само на израелците, но и на всички онези, които се чувстват близки с тази страна, която не прилича на никоя друга.

В това сътресение е уместно да обърнем специално внимание на “рейв партито”, организирано на прага на Газа, силно символично и ужасно смъртоносно, сякаш това “парти” е било, от една страна, знак за виновна неосъзнатост, на няколко крачки от неугаснал вулкан, а от друга, възможност да се очертае пропастта между “западната”, хедонистична и космополитна младеж и една друга, “изостанала”, насилствена и фрустрирана младеж.

Очевидно трябва да допълним този безпрецедентен развой с мултиплициращата роля на смартфоните и социалните мрежи, чиито незабавно разпространени кадри, в тяхната ужасна реалност, изненадаха внезапно някога всемогъщата военна цензура и телевизионните канали.

- Вие сте били в тайните служби. Пълен провал ли е това за израелското разузнаване, 50 години след войната от Йом Кипур?

- Със сигурност. Не можем да отречем провала, сравним с този от войната от 1973 г. Досега имахме чувството, че нищо, което се случва в Газа, не убягва на израелските служби, тъй като човешките и техническите им разузнавателни средства там бяха толкова гъсти и ефективни. Целенасочените елиминации по въздуха на висши кадри на Хамас и “Ислямски джихад”, почти винаги успешни, сякаш потвърждаваха тази вездесъщност. Също така е трудно да разберем как атака от такъв мащаб, изискваща дълга подготовка и включваща няколкостотин души, е могла да убегне на всички тези информационни сензори.

Но провалът надхвърля тайните служби: той е също военен и стратегически. Военен, защото периметърът на Газа беше лишен от обичайните си сили, прехвърлени на Западния бряг на р. Йордан, където се наблюдаваше нарастване на тероризма и към който “ционисткото религиозно” крило на правителството има подчертан интерес, поради силното присъствие на негови привърженици в еврейските селища в “Юдея Самария”.

Каква ирония е да видиш обикновени булдозери да събарят за нула време и без съпротива подсилената преграда, опасваща Газа, точно в момента, в който прелитаха множество делтапланери, превърнати в сила за въздушно нахлуване. Докато Цахал отдели огромни ресурси за изграждането не само на тази бариера за сигурност, но и на гигантска подземна стена, която трябваше да запуши многобройните тунели, прокопани от Хамас, за да проникват неговите командоси.

Според мен този провал на въоръжените сили, които напълно отсъстваха, докато се умножаваха кланетата и отвличанията, ще има още по-дълбоко психологическо въздействие върху израелското общество, което е едно цяло със своите войници.

Що се отнася до стратегическото ниво, някакъв “велик израелски замисъл” по палестинския въпрос току-що получи директен удар. Този проект може да се анализира в две части: от една страна, да се изолират палестинците от арабските държави, така че да се сведе конфликта до пряк сблъсък с еврейската държава; от друга, да се раздели тяхното национално движение на най-малко две фракции, едната смътно оказваща сътрудничество (Палестинската власт, произлязла от ООП и конкретно от “Фатах”), а другата, представяна като твърдоглава (Хамас и “Ислямски джихад”). При всички случаи този опит за разцепване имаше за цел да удължи безкрайно статуквото, т.е. ситуация на “нито война, нито мир”, без политическо уреждане, в крайна сметка удобно за Израел, чийто смазващ баланс на силите в негова полза гарантираше устойчивост краткосрочно и средносрочно.

- Напълно ли е поставена под въпрос тази концептуална рамка?

- Да. Изолацията на палестинците напредна значително: Египет, Йордания, подписалите “Авраамовите споразумения” (ОАЕ, Бахрейн), Мароко, Судан признаха еврейската държава един след друг и сключиха споразумения за сътрудничество с нея. Сега дойде ред да ги последва една страна от тежка категория, Саудитска Арабия, пазителка на светите места, чрез напреднали преговори с посредничеството на Вашингтон. Ясно е, че светкавичната офанзива на Хамас промени ситуацията и ще затрудни за известно време всяко сближаване между мюсюлманска страна и Израел, в момент, в който той предприема операции за масово унищожение в Газа.

Освен това имаше някакво парадоксално, но обективно сближаване между радикалните врагове Израел и Хамас. Наистина Израел, за който се подозира, че е благоприятствал създаването на ислямисткото движение, винаги е виждал в него фактор за отслабване на палестинската кауза и пречка за решение чрез преговори на основата на “две държави”, смятайки същевременно, че политика на “сдържане” би биладостатъчна, за да го неутрализира в Газа. Нека не забравяме също, че в продължение на месеци се обсъждаше косвено споразумение, чрез посредничеството на Египет и Катар, според което разрешителни за работа в Израел и финансиране от Доха трябваше да компенсират дългосрочно прекратяване на огъня от страна на Хамас.

Целият този заден план се разби на пух и прах, тъй като израелското ръководство вече обяви на всеослушание желанието си да “унищожи” Хамас, без да знаем все още дали става дума само за военния му апарат или за режима, който олицетворява.

- Какъв е интересът на Хамас от провеждането на такава операция? Ефективно средство ли е тероризмът в една асиметрична война?

- Може да се запитаме какъв е интересът на Хамас от толкова зрелищна провокация, която несъмнено е печеливша на първо време, но след това ще му струва скъпо. Казаното току-що за предстоящото сближаване между Израел и саудитската династия със сигурност е изиграло роля: ислямистката организация несъмнено е искала да напомни на арабския свят, че не може да се държи така, сякаш тя не съществува. По този начин Хамас се оказа в неочакваното положение да определя “дневния ред” в Близкия изток в момент, когато този дневен ред щеше напълно да му се изплъзне. В същата посока е изборът на дата, 50-ата годишнина на войната от Йом Кипур, който поставя “излизането от Газа” в приемствеността на някогашните междудържавни войни. Възможно е също дълбоките политически разногласия от месеци насам в Израел да са накарали Хамас да повярва - и при тази хипотеза сериозно да сгреши - , че те ще отслабят способността на страната да реагира.

Дали ислямистките лидери са си направили грешна сметка за останалото? Можем да си го представим, виждайки, че подкрепата, която получиха досега, беше само вербална или минимална: нито “Хизбула”, нито населението на Западния бряг или Източен Йерусалим, нито израелските араби, нито това, което е останало от митичната “арабска улица” са предприели действия, за да го подкрепят.

Област, в която не мога да се впусна твърде далеч поради липсата на източници, е степента на участие на Иран, за който някои твърдят, че дърпа конците в цялата тази история. Сигурно е, че Ислямската република оказва многостранна подкрепа на сунитския Хамас и че тази подкрепа му е помогнала да планира операция с изключителна сложност. Но ми се струва също толкова вярно, че от всички прокси актьори, които Техеран манипулира (“Хизбула”, иракските милиции, хусите, всички шиити), Хамас остава най-автономният. Така че се съмнявам, но може и да греша, че той е действал според инструкциите на върховния водач, макар че последният може да е дал благословията си и форма на зелена светлина. Но трябва да отбележим също, в обратния смисъл, че израелските лидери, винаги готови да укорят режима на аятоласите, досега любопитно се въздържат от това. Защото Хамас е закотвен в населението, пред което е отговорен на първо място за действията си, тъй като то в крайна сметка плаща цената. Така както и “Хизбула” впрочем, която въпреки че е истинско създание на Революционната гвардия, не може да действа, без да вземе предвид катастрофалния ливански контекст, който ограничава неговата свобода на действие: фактът, че досега избягва да се намеси в конфликта - както впрочем всеки път в миналото, когато Хамас и Израел са кръстовали шпаги - подчертава границите на солидарността между тези приближени на Иран. Още повече, че “Хизбула” също има мисията да щади силите си, в случай, че Йерусалим и Техеран влязат в пряка конфронтация, ново издание на Армагедон. Така че до доказване на противното, Хамас остава сам.

- Обречен ли е да остане безкраен този конфликт?

- Тъжното нововъведение от последните дни е масовото пленяване на израелци (около 200, струва ми се), сред които неопределен брой хора с двойно американско, британско, френско и друго гражданство. Което още повече усложнява увравнението, което вече е трудно за решаване.

Този безпрецедентен факт вкарва безпрецедентен елемент. За Хамас това е очевидно е много силен коз, който може да използва според законите на тероризма, едновременно като средство за изнудване, човешки щит и разменна монета.

За Израел дилемата е трагична: дали ще действа така, сякаш не съществуват заложници, или напротив, ще обмисля действията си с оглед тяхното оцеляване? В такава демократична страна, където общественото мнение тежи, ще бъде много трудно да се пренебрегне втория клон на алтернативата, имайки предвид, че третата опция - тази на еднократни спасителни операции -, е рискована при всички хипотези, още повече всвръхнаселена територия, където пленниците вероятно ще бъдат разпръснати в подземни затвори.

Ицхак Рабин, една изключителна личност, която имах честта да познавам, имаше навика да казва след споразуменията от Осло, че възнамерява “да се бори с тероризма така, сякаш не съществува мирен процес, и да продължи мирния процес така, сякаш тероризмът не съществува”. Не съм сигурен, че тази привлекателна формула е приложима в настоящия случай. През 1993 г. Израел имаше срещу себе си събеседник за мир (ООП) и терористична организация (Хамас), която все още не държеше Газа. Днес срещу него е само последният, с когото ще бъде принуден да дискутира чрез неизбежното посредничество на египтяните, катарците или турците. Защото Израел, убеден съм, ще заложи и на това.

- Докъде може да стигне Израел в отговора си според вас?

- Страната очевидно очаква безмилостно отмъщение на онези, които пред очите ѝ извършиха престъпления с рядка жестокост. В отговор властите заявиха, че искат да реагират, както никога досега. Но всъщност, извън масираните бомбардировки, които вече са в ход, “най-лесният” избор отдалеч, опциите са по-ограничени, отколкото изглежда.

Първо, необходимо е да се ликвидира това, което е останало от проникналите на израелска територия, някои от които, възползвайки се от объркването, може да са навлезли навътре, готови да извършат мащабни атентати. След това е важно да се противодейства на ракетния обстрел, които, дори и да не е основната опасност, рискува да насити “Железния купол” (чиито запаси не са неизчерпаеми, въпреки американските доставки) и също така да отреже Израел от останалия свят, ако международното летище в Лод бъде изоставено от чуждите авиокомпании.

Целенасочените екзекуции на ръководители, област, в която Израел се е доказал и чийто зрелищен характер би могъл да успокои гнева, също не са лесни за извършване: основните лидери на Хамас живеят в чужбина, а неговият военен водач, Мохамед Дейф, се укрива в Газа при изключителни мерки за сигурност. Във всеки случай обезвредяването му би било за израелските разузнавателни служби възможност за зрелищна разплата.

Остава ключовият въпрос: ще започне ли Цахал сухопътна офанзива в Газа, както иска от него общественото мнение, и ако да, под каква форма? Не бива да се забравя, че през 2014 г., след военни действия с много по-малка интензивност, генералният щаб беше убедил Нетаняху да се откаже от този проект, защото той щеше да доведе до твърде големи загуби.

Всяка операция от такъв мащаб трябва да си постави цели. Лично аз не си представям нова дългосрочна окупация, която ще се превърне в страшен капан. Така че това може да бъде само краткосрочно нахлуване, целящо за пореден път да унищожи военната инфраструктура на Хамас.

Така или иначе това, което започна в събота, не е пред приключване. Следващите седмици, месеци и години ще свидетелстват за това. Като се започне с политическото разчистване на сметки в Израел, което рискува да бъде кърваво.

- Вие бяхте посланик в Израел през 1993-1995 г., точно след подписването на Споразуменията от Осло, които родиха надежда за мир. Поглеждайки назад, бихте ли казали, че мирът вече е невъзможен или че са направени грешки, които доведоха до тази ситуация?

- Мирът между евреи и араби, защото за това става дума, е добро пожелание от 75 години. Накратко, бяха направени два сериозни опита за него. Първият беше рационален и разумен, чрез споразумения между страните на базата на две държави, едната, разбира се, по-малко равноправна от другата и разделени от стена (което често се забравя). Този проект, който лежеше изключително на плещите на Рабин, почти умря заедно с него.

Другият опит беше прагматично направен от противниците на политическото уреждане. Той имаше за цел да мине без него, поддържайки безкрайно баланс на силите, благоприятен за Израел, срещу изолираните и разделени палестинци със, от една страна, безволева и корумпирана Власт (« cash for peace », пари срещу мир), а, от друга страна, ислямистка и войнстваща организация, напълно съгласна с отхвърлянето на договорено решение.

Именно този втори опит бе разбит, като Хамас показа по неподозиран начин, че е способен да обърне масата и да се върне в центъра на играта. Днес по-малко от всякога двата народа изглеждат готови за мирно съжителство. Освен това, толкова ли сме сигурни, че дълбоко в себе си много палестинци не одобряват действията на своите сънародници ислямисти?

"Фигаро", Превод от френски: Галя Дачкова