В последната вечер на конференцията на лейбъристите в Ливърпул, един старши помощник на Кийр Стармър слушаше от журналистите как смятат, че е преминало годишното събиране. Съветникът кимна, когато те казаха, че това е било „компетентно и професионално дело", но едва когато един репортер отговори, че е било „малко скучно", той избухна в широка усмивка. „Това е правилният отговор", каза той.
След години на конференции на Лейбъристите, засенчени от фракционни спорове и в ярък контраст с последните две хаотични събирания на консерваторите, тазгодишното събитие в Ливърпул мина почти без засечка, като партията изглеждаше, че е на пътя към властта.
Дори драматичното прекъсване на речта на Стармър от протестиращ, беше в негова полза, той свали сакото си и буквално запретна ръкави, за да произнесе това, което беше смятано за най-добрата му реч досега като лидер.
Медиите може да смятат, че конференцията е протекла без събития, но за поддръжниците на Стармър беше съвсем друго. Страничните събития, речи и приеми бяха претъпкани до краен предел, с опашки, виещи се из залата, а кафенетата дори оставаха без храна. Високопоставен сътрудник каза, че конференцията е била най-голямата досега, с повече от 18 000 делегати - повече, отколкото по време на разцвета на Тони Блеър.
Сю Грей, бивш държавен служител и новият началник на кабинета на Стармър, беше основно присъствие, като някои, които разговаряха с нея, казаха, че тя не се наслаждава особено на политическото меле – откривайки, че има много нови хора, които да срещне и не се радва да е в светлината на прожекторите.
В края на конференцията един министър от кабинета в сянка хвалеше това колко гладко е минала, контрастирайки това със „седемте кофи за боклук, които видяхме при торите в Манчестър".
Лейбъристките депутати – за облекчение на ръководството – останаха невероятно дисциплинирани и с посланието. Високопоставена партийна фигура призна, че е имало съзнателно решение да се избягва използването на думи като „смел" и „радикален", защото не са искали да изплашат обществото, че ще пръскат парите му. Служител каза, че екипът на Стармър е бил невероятно параноичен да се увери, че той и други министри от кабинета в сянка не са представени като „бъдещия министър-председател" или „бъдещото правителство". И все пак част от дисциплината се разпадна зад кулисите, като служителите на лейбъристите в баровете уверено коментираха „как ще управляват нещата в правителството", а депутатите обсъждаха как „лейбъристите трябва да се борят да превърнат петгодишния мандат в 10-годишен".
Най-голямото безпокойство сред екипа на Стармър бе, че партията започва да изглежда самодоволна, с предупреждение от самия Стармър в началото на конференцията да не стават „замаяни" от перспективата за власт. Неговият екип цитира статистики, които показват, че ще имат нужда от огромен скок от 12%, за да получат мнозинство само от един.
Един старши помощник каза: „Ако последните няколко години ни научиха на нещо, това е, че големите събития могат напълно да провалят плановете ви и че електоратът е непредвидим. Само глупак би казал на този етап, че със сигурност ще победим".
Въпреки успеха на речта на Стармър му, някои депутати от Лейбъристката партия смятат, че той трябва да свърши много повече работа, като социологическите проучвания показват, че няма голяма любов към лидера на Лейбъристката партия и посочването на „не знам" все още може бъде привлекателно.
„Справяме се добре в анкетите, защото хората искат да нанесат удар на торите, а не защото са били вдъхновени от Кийр и нашата визия за страната. Някои от колегите ми нямат представа колко още работа трябва да свършим", каза един депутат.
И все пак министър от кабинета в сянка предположи, че след бурните няколко години, избирателите могат да приветстват сериозното и стабилно правителство, което Стармър предлага. „Кийр няма да накара сърцето ви да запее, но и няма да го разбие", добави той.
Имаше някаква привличаща вниманието политика – обещание за изграждане на 1,5 милиона жилища и създаване на комисар за борба с корупцията на Covid сред тях – но нишката, която минаваше навсякъде, беше повтарящото се обещание за фискална дисциплина.
Въпреки това, много високопоставени фигури от Лейбъристката партия се притесняват каква част от плановете им за разходи разчитат на пари от прекратяване на данъчния статут на чужденците. „Данъчната политика за чуждестранни граждани е най-трудоемката ни политика в момента. Притеснявам се, че получаваме най-лошия от всички светове. Казахме, че ще го направим, но не сме там, за да го промотираме и да казваме какво ще се финансира" каза един от тях.
Те твърдяха, че зеленият план е единствената от петте мисии на Стармър, която всъщност представлява визия за това как страната ще се промени при лейбъристко правителство. „Останалото са просто неща, които биха се случили при всеки добре финансиран, добре управляван отдел", казаха те. Предпазливият подход беше приветстван от големия бизнес контингент на конференцията, като в „работния ден" на лейбъристите участваха два пъти повече фирми, отколкото миналата година, а баровете бяха пълни с мъже в костюми.
Имаше един тъмен облак, надвиснал над конференцията: опустошителните атаки на Хамас срещу Израел. Партийните служители бяха нащрек за всяко действие, което можеше да се тълкува като знак, че все още имат проблем с антисемитизма. Доколко лейбъристите са се отдалечили от тази епоха обаче беше подчертано от недвусмисленото осъждане на бруталността от Стармър. Той и по-голямата част от кабинета в сянка присъстваха на бдение в памет на убитите, докато делегатите се събраха на събитието на Лейбъристи - приятели на Израел".
Бяха положени щателни грижи, за да се избегнат всякакви негативни заглавия или търкания. В главната конферентна зала имаше едноминутно мълчание, ненарушено от протестиращи. И все пак партийното единство може да бъде подложено на изпитание, докато отмъщението на Израел се засилва през следващите дни.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед