Шоковата атака в Газа ужаси израелците. Тя трябва да разкрие и контекста

Ужасът, който израелците изпитват след днешното нападение, включително и аз, е ежедневие на милиони палестинци от твърде дълго време.

Това е ужасен ден. След като се събудихме под звуците на въздушните сирени под обстрела на стотици ракети, изстреляни по израелските градове, научихме за безпрецедентното нападение на палестински бойци от Газа срещу израелски градове, граничещи с ивицата.

Постъпват новини за най-малко 40 убити и стотици ранени израелци, както и за някои отвлечени в Газа. Междувременно израелската армия вече започна собствената си офанзива в блокираната ивица, като досега войските са мобилизирани покрай оградата, а въздушните удари са убили и ранили десетки палестинци. Абсолютният ужас на хората, които виждат въоръжени бойци по улиците и домовете си или гледката на изтребители и приближаващи танкове, е невъобразим. Нападенията срещу цивилни граждани са военни престъпления и сърцето ми е близо до жертвите и техните семейства.

Палестинци на граничния пункт Ерез, известен още като граничния пункт Бейт Ханун, между Израел и северната част на Ивицата Газа, след като Хамас извърши голямо нападение срещу Израел, 7 октомври 2023 г. (Атия Мохамед/Flash90)

Противно на това, което казват много израелци, и въпреки че армията явно е била напълно изненадана от това нахлуване, това не е „едностранна“ или „непровокирана“ атака. Ужасът, който израелците изпитват в момента, включително и аз, е частица от това, което палестинците изпитват ежедневно под десетилетния военен режим на Западния бряг, както и под обсадата и многократните нападения в Газа. Реакциите, които чуваме днес от много израелци – на хора, които призовават да се „изравни със земята Газа“, че „това са диваци, а не хора, с които може да се преговаря“, „те убиват цели семейства“, „няма място за разговори с тези хора“ – са точно това, което съм чувал от окупираните палестинци да казват за израелците безброй пъти.

Атаката тази сутрин има и по-скорошен контекст. Един от тях е задаващият се хоризонт на споразумение за нормализиране между Саудитска Арабия и Израел. От години министър-председателят Бенямин Нетаняху твърди, че мир може да бъде постигнат без разговори с палестинците или без да се правят каквито и да било отстъпки. Споразуменията на Ейбрахам лишиха палестинците от една от последните им монети и опорни бази: солидарността на арабските правителства, въпреки че тази солидарност отдавна е под въпрос. Високата вероятност от загуба на може би най-важната от тези арабски държави може би е помогнала да изтласка Хамас до ръба.

Междувременно коментатори от седмици предупреждават, че последните ескалации в окупирания Западен бряг водят към опасни пътища. През изминалата година повече палестинци и израелци са били убити, отколкото през която и да е друга година след Втората интифада от началото на 2000-те. Израелската армия извършва рутинни нападения в палестински градове и бежански лагери . Крайнодясното правителство дава на заселниците напълно свобода да създават нови незаконни постове и да започват погроми в палестински градове и села, като войници придружават заселниците и убиват или осакатяват палестинци, опитващи се да защитят домовете си. На фона на големите празници еврейските екстремисти отправят предизвикателство„статуквото“ около Храмовия хълм/джамията Ал-Акса в Йерусалим, подкрепено от политици, които споделят тяхната идеология.

Междувременно в Газа продължаващата обсада непрекъснато унищожава живота на над два милиона палестинци, много от които живеят в крайна бедност, с малък достъп до чиста вода и около четири часа електричество на ден. Тази обсада няма официален край; дори доклад на израелския държавен контрольор установи, че правителството никога не е обсъждало дългосрочни решения за прекратяване на блокадата, нито сериозно е обмисляло някакви алтернативи на повтарящите се кръгове от война и смърт. Това е буквално единственият вариант, който това правителство и неговите предшественици имат на масата.

Единствените отговори, които последователните израелски правителства са предлагали на проблема с палестинските атаки от Газа, са били под формата на лепенки: ако идват от земята, ще построим стена; ако идват през тунели, ще построим подземна бариера; ако изстрелват ракети, ще поставим прехващачи; ако убиват някои от нашите, ще убием много повече от тях. И така нататък и нататък.

Всичко това не е с цел да се оправдаят убийствата на цивилни граждани – това е абсолютно погрешно. По-скоро има за цел да ни напомни, че всичко, което се случва днес, има причина и че – както и във всички предишни кръгове – няма военно решение на проблема на Израел с Газа, нито на съпротивата, която естествено възниква като отговор на насилствения апартейд.

През последните месеци стотици хиляди израелци маршируват за „демокрация и равенство“ в цялата страна, а много от тях дори заявяват, че ще откажат военна служба заради авторитарните тенденции на това правителство. Това, което тези протестиращи и войници от запаса трябва да разберат – особено днес, когато много от тях обявиха, че ще спрат протестите си и ще се включат във войната с Газа – е, че палестинците се борят за същите искания, а и не само, от десетилетия, изправяйки се пред Израел, който за тях вече е и винаги е бил напълно авторитарен.

Докато пиша тези думи, си седя у дома в Тел Авив и се опитвам да измисля как да защитя семейството си в къща без подслон или безопасно помещение, следейки с нарастваща паника съобщенията и слуховете за ужасните събития, които се случват в нападнатите израелски градове близо до Газа. Виждам хора, някои от които мои приятели, да призовават в социалните мрежи да се атакува Газа по-яростно от всякога. Някои израелци казват, че сега е моментът да изкоренят Газа изцяло – по същество призовават за геноцид. През всички експлозии, ужас и кръвопролития говоренето за мирни решения им се струва лудост.

И все пак си спомням, че всичко, което чувствам сега и което всеки израелец трябва да споделя, е житейският опит на милиони палестинци от твърде дълго време. Единственото решение, както винаги е било, е да се сложи край на апартейда, окупацията и обсадата и да се насърчи едно бъдеще, основано на справедливост и равенство за всички нас. Не въпреки ужаса трябва да променим курса си – той е точно заради него.

Хагай Матар е награждаван израелски журналист и политически активист, изпълнителен директор на списание +972.

Източник - +972