Палестинската атака срещу Израел хвърли в смут цялата световна общност. Тези, които преди бяха възприемани като селяни с плетени чехли, способни в най-добрия случай да взривят автобусна спирка, разрушиха един от митовете за държавата Израел за няколко часа. Как изобщо стана възможно това?
Арабските диверсионни групи пресякоха границата с Газа, просто я нарушиха. По най-селски начин отнесоха всичките железни огради с трактори и ги разглобих с отвертки.
Мобилни групи в „тачанки“ се втурнаха в пролуките. Наистина имаше пробиви от морето с моторни лодки и дори екзотични полети с парапланер. Но това са изолирани истории, макар и важни в общия контекст. Но в по-голямата си част беше просто: трактор и физическа сила. Израел изобщо не охраняваше границата с Газа.
На няколко километра от границата имаше укрепени пунктове и военни бази, където спокойно спяха резервисти. За сабата. Местоположението и разположението на тези укрепени пунктове и бази не беше тайна. Нямаше външна охрана
Израелските отбранителни точки са казарма зад пластмасова ограда със средновековна кула, на която има картечница. Управлява се автоматично от казармата, както на военен кораб. Изглежда технологично напреднало. Но обикновен цивилен квадрокоптер пуска граната върху картечна кула - и вече няма защита на „укрепената“ точка. След това палестинците влизат в казармите и застрелват спящите войници. И така по цялата граница на Газа. Общо палестинците унищожиха половината от „укрепените“ постове само за час.
Разположени малко по-дълбоко, по-големите военни бази като “Керем Шалом” изобщо не се охраняваха. Явно са били резерв от второ ниво. Тоест след получена заплаха от първо ниво е трябвало да бъдат предупредени. Но никой нямаше време да обяви тази тревога. Външната охрана беше пробита от стари съветски ръчни гранатомети, а войниците отново бяха избити в казармата. Танкове “Меркава” и бронетранспортьори “Намер” станаха трофеи.
Един танк, който отиваше нанякъде по работа, беше обгорен от кумулативна граната, също пусната от дрон. Да, палестинците имаха късмет: удариха резервоарите за гориво. Но после се оказа, че “Меркава” няма защита на външните си резервоари и като цяло те по никакъв начин не са пригодени за защита срещу толкова примитивни дронове. Просто израелците никога не са срещали подобно нещо и дори не им е хрумвало да пазят танковете си от дронове.
Групи палестинци, слезли от лодки, навлязоха в центровете на големите градове по крайбрежието. Контролирането на град не означава непременно почистването му. Нападателите изгориха сградата на полицията в Ашкелон и просто се разположиха в центъра на града близо до пицария, стреляйки по всички наоколо. Броят на цивилните жертви в Израел вече наброява стотици.
Кибуците и еврейските селища изобщо не бяха защитени. А някога това бяха най-укрепените селища в света. Там имаше отряди за самоотбрана, а в къщата на равина се съхраняваше запас от оръжие. И сега арабите просто завлякоха заселниците дълбоко в Газа, за да създадат обменен фонд. Започват спонтанни погроми в Негев и в селищата около Йерусалим, за които еврейското население също не беше подготвено.
В същото време няколко хиляди ракети от Газа паднаха върху Израел наведнъж. Оказа се, че системата “Железен Купол”, която дълги години беше представяна като най-модерната в света, не може да се справи. Ракетите започнаха да падат чак до Хайфа, тоест цялата територия на Израел от юг на север беше беззащитна. Да, тези ракети са примитивни, но когато са хиляди, всяка система за ПВО е безполезна. Дванадесет ракети за противовъздушна отбрана не могат да свалят две хиляди цели едновременно.
В резултат на това цялата така наречена отбранителна линия срещу Газа беше просто унищожена от палестинците за три часа и огънят беше пренесен дълбоко в израелската територия. Тогава някои от арабските диверсантски групи се върнаха в Газа с трофеи и пленници, а най-упоритите се закрепиха в няколко селища на предварително определени точки като местни полицейски участъци и военни бази.
Случилото се само на пръв поглед може да изглежда като хаотична селска операция. Арабите знаеха предварително целите, имаха предварителни маршрути и групите координираха действията си. Те знаеха комуникационните честоти и паролите за сигурност. Всичко това означава, че разработването на плана и разузнаването на района са отнели поне шест месеца.
“Мосад” и “Шин Бет” (контраразузнаването на Израел) смятат за една от своите приоритетни цели контрола над придобиването от ХАМАС от оръжия и материали за производство на ракети. А превантивните удари по Газа се нанасят главно върху обекти и складове за производство на ракети. И така, как стана така, че ХАМАС успя да изстреля няколко хиляди ракети срещу Израел в два залпа за един ден?
В подготовката на нападението са участвали стотици хора. От тези, които са купили оръжия, до командирите на отделни „тачанки“, които са получили „пътни листове“. Колкото по-голяма е операцията, толкова повече хора знаят за нея. Но “Мосад” и “Шин Бет” не знаеха за това. Несъмнено сме изправени пред провал на израелското контраразузнаване. Когато това се случи преди 50 години, по-късно ръководители на разузнаването подадоха оставки, включително легендарният Исер Харел, но беше твърде късно.
Какво трябваше да направят разузнавателните служби и израелските отбранителни сили? Трябваше да забележи изключително високата активност на палестинските групи преди няколко месеца. Системите за електронно разузнаване и електронна война трябваше да разкрият необичайна преговорна дейност и появата на нови кодови думи в нея. Правилата за караул трябваше да се спазват, въпреки шабата и Йом Кипур. В държава с неограничен финансов ресурс и достъп до модерни технологии трябваше да има система за външно наблюдение в чужбина.
Така Израел претърпя загуби, които бяха по-важни от просто трагичните загуби в жива сила и оборудване. Палестинската атака унищожи представите за това как работят израелските сили за сигурност и колко способни са те.
Оказа се, че израелските сили за сигурност почиват на лаврите на победите на миналите поколения. Разузнаването и контраразузнаването са неефективни и израелската армия е проспала промените в бойните тактики, които се случват в настоящите конфликти в момента.
Израел пропусна чувствителен удар, сравним само с войната Йом Кипур, за чиято половинвековната годишнина беше насрочено всичко това. Няколко часа в Тел Авив цари хаос. Командването на “Цахал” беше в кома. До момента не е дал ясен отговор как е могло да се случи всичко това. Да, вече имаше гръмки политически изявления и вече е ясно, че отговорът на Израел ще бъде жесток и демонстративен, и то в близко бъдеще. Първият удар обаче вече е пропуснат и въпреки че е подготвен под носа на израелското разузнаване и контраразузнаване.
В момента израелското командване взема трудно решение: да нахлуе в Газа от земята или да се ограничи само до ракетни атаки от въздуха. Нетаняху дава да се разбере, че е готов да заличи Газа от лицето на земята, което автоматично означава кървава баня, включително и сред цивилното население. От политическа гледна точка Израел не може да се ограничи до отмъщение с ракетни атаки срещу Газа и демонстриране на огнева мощ чрез преразпределяне на елитни танкови бригади като “Голани” на юг. Докато разчистват селищата от арабски групи, “Мосад” ще открие цели мазета и ровове, пълни с телата на израелски войници.
Израелците не са понасяли такива загуби от много десетилетия. Това е много чувствителна тема и в отговор просто не може да стрелят и след това да кажат „ние спечелихме“. Следователно отговорът на Израел трябва да бъде много по-мощен и убедителен, отколкото беше преди в предишните изостряния на арабско-израелския конфликт.
Ясно е, че Израел е технологично по-силен. Ако той е последователен, рано или късно в Газа ще бъде постигнато ниво на разрушение, което Тел Авив ще може да нарече победа. Но арабите вече направиха основното нещо: те разрушиха митовете около отбранителните системи на Израел и тази морална победа е много по-важна от чисто военната контраатака, която еврейската държава сега организира срещу тях.
Освен това събитията от тези дни могат да преформатират цялата военно-политическа структура на Близкия изток, което да доведе до появата на нови съюзи и нови фронтови линии. В сравнение с всички други световни събития, това е може би най-лошото нещо, което може да се случи.
