САЩ плетат интриги срещу Китай и Русия, обаче подлагайки под удара Европа

В края на септември Bloomberg съобщи, че френският президент Макрон тласка Европа да се бори с Китай. Обемът на търговските отношения, които са изложени на риск, е 900 милиарда долара.

По-твърдият подход на ЕС към Китай се оформя от опасенията на Франция, че търговията с Пекин представлява риск за тяхната индустрия. Източници на Bloomberg казват, че Европа трябва да потвърди отново силата си и френските власти играят ключова роля в оформянето на политиките на ЕС, където бездействието поставя икономиката на блока на път към дългосрочни щети.

Малко по-рано Германия и Великобритания обявиха за осезаемо охлаждане на позициите спрямо Китай. Страните демонстрират недоволство от "нарастващия авторитаризъм" на Китай, "дрънкането на оръжие" към Тайван и близките връзки на Пекин с Москва.

Стратегията на Германия за отношенията с Китай се различава от френската по своята „степен на радикалност“. Съгласно информацията, разпространена от Асошиейтед прес , това се основава на факта, че "в обозримо бъдеще" най-голямата заплаха за сигурността е Русия, а подходът към Китай трябва да бъде балансиран.

Авторите на документа отбелязват: зависимостта на Китай от Европа в икономическата сфера намалява, докато зависимостта на Германия от Китай се е увеличила през последните години. В тази връзка германските власти искат икономическото сътрудничество с Китай да бъде „по-справедливо, устойчиво и реципрочно“.

Страните от Европейския съюз стават напълно зависими от Китай за доставките на литиеви батерии и горивни клетки – така, както според авторите на документа е било с енергийната зависимост на ЕС от Русия преди началото на СВО в Украйна.

Европейските икономисти казват, че не е твърде късно да се действа, но трябва да побързат, защото Китай не просто е основен доставчик на батерии. Той се опитва да сложи ръка върху находища на суровини, например в Африка. Съответно, за да се намали зависимостта от Китай, ЕС трябва заедно със САЩ да инвестира повече в иновативни разработки.

ЕС трескаво се опитва да задвижи производството на съвременни акумулаторни батерии. Първият завод отвори врати във Франция, но всички разбират, че приличен ефект ще има само при контролирането на цялата верига - от добива на суровини до рециклирането на излезли от експлоатация батерии.

Междувременно Китай активно търси нови източници на суровини в Африка и изпреварва ЕС, като същевременно измества французите от континента и пазарите. Което от своя страна принуждава Макрон да прави все по-остри изказвания към Китай.

Италианците също са в паника. През септември италианският премиер Мелони даде да се разбере на китайския премиер Ли Цян, че Рим планира да се оттегли от инвестиционния пакт, който „се превърна в тест за отношенията на нейната страна със Съединените щати“.

Както съобщава Bloomberg, по време на срещата на върха на Г-20 Мелони е казала на Ли, че Италия планира да се оттегли от пакта „Един пояс, един път“, подписан от китайския президент Си Дзинпин (в английската транскрипция проектът се нарича BRI „Инициативата „Пояс и път“), като същевременно „запазва приятелските отношения с Пекин“.

Италия е единствената голяма западна и европейска държава, която се присъедини (през 2019 г.) към проекта на Пекин. Той предвиждаше разширяване на връзките на Китай със страните от Централна Азия, Европа и Африка чрез широкомащабни инвестиции в инфраструктура.

Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето обаче разкритикува решението на колегите си от предишното италианско правителство да се присъединят към проекта „Един пояс, един път“ още през юли тази година. По думите на военния министър, цитирани от Ройтерс , инициативата „дава малко на италианския износ“. Крозето и други като него твърдят, че Пекин се нуждае от проекта само за да разпространи своето геополитическо и икономическо влияние.

На този фон американските медии от няколко месеца се опитват да уверят Пекин, че Китай е разпилял и загубил европейските си партньори, уж заради твърде близките си отношения с Русия. Това лято The Wall Street Journal започна да уверява китайските власти, че никой от лидерите на ЕС няма да отиде на първия следпандемичен форум на инициативата „Един пояс, един път“ в Пекин през октомври единствено поради планираното присъствие на Владимир Путин.

По-реалните причини - натрапчивите призиви на САЩ да не си сътрудничат с Китай и нежеланието на ЕС да стане икономически зависим от Китай - се споменават само мимоходом.

Затова пък ярко се рисуват ползите, които Пекин губи от гигантския проект, стартиран от Си Дзинпин, който може да привлече 1 трилион долара инвестиции и да свърже Азия с Европа, Африка и Латинска Америка чрез нова мрежа от железопътни линии и магистрали, пристанища, тръбопроводи и друга инфраструктура. Американските пропагандисти посочват още, че преди пет години някои европейски държави (предполага се Италия) са се включили активно в инициативата „Един пояс, един път“ и на първия форум на проекта през 2017 г. лидери и високопоставени представители на 30 държави са присъствали, докато през 2019 г. те са били вече 38.

Цялата тази пасторална картина обаче, по мнението на Вашингтон, е развалена за Пекин от „грешния избор“ между „абсолютно токсичния Путин“ и ръководството на европейските страни, които единодушно отказаха да дойдат на форума на гигантския проект на Китай „Един пояс“, един път”, тъй като на него беше поканени Путин.

Подобно противопоставяне на Пекин срещу Москва отвъд океана има за цел да стимулира тенденции в китайската външноикономическа дейност, които да противоречат на руските интереси. До средата на това лято Китай почти удвои доставките за Европа, заобикаляйки Русия. Интересът на Вашингтон към това е ясно видим.

Не става дума за това, че Китай лишава северния съсед на Русия от изгодни договори за транзит. Тук задачата е малко по-трудна: да се осигури ресурсна независимост на централноазиатските държави от Русия и да се обвържат с Китай. Руското влияние в Централна Азия вече намалява, Китай трябва да придаде динамика на тези процеси и в същото време да натовари икономическо бреме на врата си под формата на постсъветските републики.

Съединените щати залагат на намаляване на търговските позиции на Русия и създаване на слаба позиция за нея при всякакви преговори с Китай. За да подкрепят тези тенденции и процеси, Великобритания и водещите сили на ЕС от западната част на евразийския континент се настройват срещу Пекин.

Всички тези сценарии дават шанс на Русия да намери онзи баланс в отношенията със Запада и Китай, който ще бъде полезен за нейното суверенно развитие.

Валерий Илин, Превод: ЕС, Поглед.инфо