Русофобията достигна почти невиждани в историята мащаби, може би сравними с отношението на нацистите към славяните и евреите.Вашингтонските ястреби и обществеността трябва да знаят, че възмездието за тяхната безразсъдно агресивна политика е неизбежно.

Сергей Караганов е един от най-влиятелните политолози в Русия. Роден е през 1952 г. в Москва. Доктор по история, почетен председател на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика.
Беше близък сътрудник на Евгений Примаков и съветник на президента Борис Елцин, сега на Владимир Путин. Смята се ,че е близък и с Путин, и с външния министър Сергей Лавров.

На 25 септември известният руски геополитик Сергей Караганов публикува статия в руското издание „Россия в глобальной политике“, която е отговор на разгърналата се дискусия, след като няколко месеца преди това той написа доста провокативен материал относно ядреното възпиране в съвременните условия.

„Епицентър“ запозна на 3 юли своите читатели с българския превод на първата статия и сега ви предлага продължението на аргументацията на автора й. Подчертаваме, че самият автор изрично заявява, че „тя е покана за размисъл“. Публикуваме анализа му в две части.

Сергей Караганов
Втора част

Основни заплахи

А сега за най-важното предизвикателство. Кризата около Украйна е един от симптомите на много по-опасна болест на световната система. Много години писах за нарастващата заплаха от Третата и, очевидно, последната световна война за човешката цивилизация. Заплахата нарастваше и без украинската криза, която я изостри и доближи, но е способна, ако бъде победоносно завършена от нас, да я отблъсне и дори да я ликвидира.

Основните източници на заплаха са моралната, политическата, интелектуалната, социалната, икономическата многостепенна криза на преобладаващата част от „колективния Запад“, който доминира и налага своите интереси и порядки през последните пет века.

Реализира се най-мощното в историята като интензивност и скорост преразпределение на световните сили. Западът влезе в отчаяна „последна битка“, за да запази господстващата си позиция, което му позволи да ограби останалата част от човечеството и да потисне други цивилизации.

Започна и се разраства глобално геоклиматично, геостратегическо, геоикономическо земетресение. Нови континенти се издигат, глобалните проблеми се задълбочават.

Трусовете ще продължат дълго време, дори ако и когато е възможно да се спре агресивната съпротива на Запада и той бъде принуден да започне да решава вътрешните си проблеми, без да използва за това външни агресии.

Появата на нови източници на търкания и конфликти е неизбежна. Сега е необходимо да се постави политическа и психологическа бариера по пътя на ескалирането им до военно ниво, да се възстанови страхът от ядрена война, който в периода на интензивно съперничество спаси света по време на Студената война. Структурата на съперничеството в един многополюсен свят, а той ще бъде и ядрен многополюсен, ще бъде много по-сложна. Трябва да поставим предпазители в тези системи сега. И основното е страхът от ядрения Армагедон, който сдържа и цивилизова елита.

Засега ние, без да искаме, не пречим на развитието на световната ситуация в най-лошата посока. Ние в Украйна най-накрая дадохме битка на САЩ/Запада. Но засега му предоставяме инициативата в ескалацията. И той непрекъснато разширява и задълбочава своята агресия, доставяйки все по-смъртоносни и опасни оръжия. Засега го оставяме да се убеди, че ескалацията не е наказуема. Те са агресорите. Но без да им поставяме твърда граница, ние им угаждаме.

В продължение на четвърт век, поради безсилие или сладки надежди за постигане на споразумение, ние не поставяхме твърда граница на разширяването на НАТО, което неизбежно доведе до война. Предупреждавал съм за това през всичките тези години. Не искам прогнозите ми да се сбъднат и този път.

Ситуацията се утежнява от очевидната деградация на западните елити. Дори Хенри Кисинджър – плът от този елит и патриот на САЩ – призна тази деградация и би тревога в неотдавнашната си книга „За лидерството“ [4].

Ще повторя казаното в предишната статия - в обозримо бъдеще ще става само по-зле. Всеки нов призив на западните лидери е по-глупав, безразсъден и идеологизиран от предишния и това ги прави още по-опасни за света. Те съзнателно насърчават разпадането на своите общества, като насърчават античовешки ценности. Възстановяването, ако и когато се случи, е отвъд хоризонта и най-вероятно ще се случи след катарзис.

Все още не виждам възможност да се постигне това, без да бъде събудено у Запада, но и у световните елити, чувството за самосъхранение, освен по пътя на увеличаване на ядрената заплаха. Надявам се без тя да бъде реализирана докрай. Но врагът трябва да знае за безусловната готовност на нашето ръководство и общество да предприеме тази стъпка в случай на крайна необходимост. Трябва да върнем вярата в ада на онези, които са я загубили. Отрезвяването на елитите и обществата на Запад от сегашното им състояние ще бъде полезно за мнозинството от неговите граждани, които са зашеметени, корумпирани и в крайна сметка са подкарвани към кланицата от транснационалните глобалистки елити, полудели от своя провал.

Вече писах, че политически Западът се движи уверено към нов фашизъм и дори, вероятно, тоталитаризъм - засега „либерален“. А именно Западът е източникът на двете тоталитарни идеологии: брутално антихуманния немски нацизъм и по-хуманния, който прокламираше равенството на всички, но струваше скъпо на нашия и на редица други народи – комунизма. Всички европейски (западни) мечти – утопии, идеални общества – бяха тоталитарни[5].

Обективно приближаването към голяма война се задвижи от излязлата на повърхността през 2008 г. системна криза на съвременния глобалистки капитализъм, който е загубил своите морални основи и се основава на безкрайния растеж на потреблението, започнало да унищожава планетата. Говори се много за произтичащото от това изчерпване на редица ресурси, замърсяване на околната среда, изменения в климата, нарастващо социално неравенство и ерозия на средната класа, както и нарастваща дисфункция на политическите системи в развитите страни, но на практика нищо не се прави и не може да се направи, намирайки се в рамките на догмите на демократичния либерализъм и глобализъм. А напрежението расте пред очите ни. И става все по-трудно да се отклони вниманието от неразрешимите проблеми с Ковид, налагането на враждебност към другите (за всичко са виновни авторитарните руснаци или тоталитарните китайци), разпалването на относително регионални войни (Украйна). Циреите набъбват пред очите ни.

Опасността от голяма война се изостря от развитието на военните технологии, още по-смъртоносните системи, все повече контролирани от изкуствен интелект. Добре е, че поехме водеща роля в хиперзвука, трябва да работим още. Но скоро те ще ни настигнат и много страни, включително ядрените, ще имат възможност почти веднага да ударят. Нервността, вероятността от грешки и подозрителността ще се увеличат.

Започва нова военно-техническа революция. Колко струва масовото производство на сравнително евтини дронове? Само преди пет години, през 2018 г., атаките с дронове срещу петролни съоръжения в Саудитска Арабия изглеждаха екзотични. Сега това е нещо обичайно. Но освен всичко друго, те са почти идеални за терористични актове, включително използването на оръжия за масово унищожение, което на фона на всеобщото недоверие, ако не и на омразата, лесно може да предизвика голяма война.

А взаимното сатанизиране – реципрочно от наша страна – сваля моралните бариери, които пречат на силовите решения. Вече стотици и стотици хиляди украинци биват изпращани на клане, за да се бият с омразните руснаци. Очевидно много повече умират от колапса на инфраструктурата и медицината. Тези жертви изобщо не се помнят или се минимизират по всякакъв начин. Ясно е, че самите сатанизирани руснаци са третирани още по-зле. Русофобията достигна почти невиждани в историята мащаби, може би сравними с отношението на нацистите към славяните и евреите. А у нас най-малкото расте отвратително презрение не само към лидерите, но и към жителите на западните страни.

Бързо се създава предвоенна ситуация в морално и психологическо отношение. Ние не виждаме нормални хора. Или виждаме измамени. А пък те определено не ни възприемат за нормални.

Съвременните информационни технологии и Интернет доведоха не толкова до повишаване на образованието на масите, както се надяваха, а до увеличаване на възможностите за манипулиране и, изглежда, до масова интелектуална деградация. И със сигурност на нивото на обществените елити, които наблюдаваме.

Общият резултат е почти безпрецедентно ниво на недоверие и подозрение между великите сили, което се превърна в открито съперничество. При това на фона на разрушена система за диалог, срив на системата за ограничаване на въоръженията, която и в миналото не беше особено полезна, а понякога дори вредна, но поне осигуряваше канали за комуникация между водещите военни сили.

И накрая, повтарям, най-очевидното е, че има безпрецедентно бързо преразпределение на световните сили в историята - от Запада към Световното мнозинство с военно-политическо ядро, което историята определи за Русия.

Човечеството е изправено пред екзистенциална задача - да предотврати неумолимо приближаващата се към хоризонта на следващото десетилетие катастрофа - Третата световна война - принуждавайки Запада, преди всичко САЩ, да отстъпи и да се адаптира към новата реалност. А за това му е необходимо да принуди своята „дълбока държава“ да обнови, доколкото е възможно, водещите елити, чиято идеологизация, безотговорност, привързаност към обективно отминаващата епоха на глобалистко-либералната демокрация и, най-важното, ниското им качество не съответстват на предизвикателствата пред човечеството. Сриващият се Запад може да повлече всички със себе си, включително и „дълбоката държава“.

Надигащият се велик Китай, очевидно, все още не е готов да реши подобна задача. Все още има малко опит в глобалната дипломация, включително военната дипломация. Така че „кой друг освен нас?“

Изглежда, че именно в предотвратяването на световната война, наред с освобождаването на държавите и народите от хегемонията и от хегемоните, в защитата на държавния суверенитет, човешкото в човека и Бога в него, е съвременната световно-историческа мисия на нашия многонационален народ, което е външният компонент на националната и държавната културна политика, „руската идея-мечта“, която или все още търсим, или се страхуваме да формулираме за себе си и за света.

Ако глобалната катастрофа може да бъде избегната, след две десетилетия светът ще установи нов баланс на силите и много по-справедлива многоцветна и мултикултурна международна система. Ако не, може не само да се провалим, изтощени в конфронтацията със Запада на полето на Украйна, но и накрая да получим заедно с всички останали световна война.

Но дори в един като цяло потенциално много по-справедлив свят, все още ще има нужда от укрепване на „предпазителя“, разчитайки за това на ядрено възпиране. Нови гиганти ще се появят на сцената и неизбежно ще се състезават. Активирането на ядрения фактор с ужаса, който вдъхва, е необходимо, за да се предотврати прерастването на неизбежното съперничество във война. Следователно, ако трябва да се използва ядрено оръжие (не дай Боже!), ударът трябва да бъде доста масиран. По-специално, това е причината, поради която споменах „групово използване“ в предишната статия.

Ако се използват ядрени оръжия в минимален мащаб и с мощност от няколко килотона, тогава войната може да бъде спечелена, но ужасът от тях, който е поддържал относителен мир в продължение на три четвърти век, ще бъде унищожен. Ядрените оръжия ще станат „използваеми“. Знам, че не само аз, но и някои колеги на Запад се страхуваха от ограничен обмен на ядрени удари между Индия и Пакистан в този контекст. Светът нямаше да рухне, и свещеният страх от ядрените оръжия щеше да изчезне. Използването му в Европа, предвид все още ключовата й роля в глобалния медиен дневен ред, би възстановило този страх. Но повтарям: не дай Боже.

Някои практически стъпки

Не виждам друг начин за предотвратяване на глобална война, а преди това и на изтощително скъпа военна операция в Украйна, освен ако не разчитаме усилено на ядреното възпиране-сплашване-отрезвяване и, вероятно, не само чрез заплахата от ответни действия срещу територията на съюзниците на САЩ, но също така, ако е необходимо, и срещу американски бази (ние почти нямаме бази в чужбина).

Вашингтонските ястреби и обществеността трябва да знаят, че възмездието за тяхната безразсъдно агресивна политика е неизбежно. И за това е необходимо, първо, бързо понижаване в нашата доктрина на небрежно, ако не и безразсъдно завишения праг за използване на ядрени оръжия и, второ, внимателно, но решително движение нагоре по стълбата на ескалация-сдържане-сплашване, убеждавайки при това себе си и противника в нашата готовност, че ако не се получи и западът не отстъпи и не преразгледа политиката си, ще има групово използване на ядрено оръжие срещу редица страни в Европа, които са най-агресивно ангажирани в подкрепа на киевската хунта. Още веднъж повтарям - морално това е ужасен избор и се моля на Бог да не се налага да го правим. Но алтернативата е безнадеждно по-лоша.

Подходяща, макар и закъсняла стъпка по „стълбата” (на ограничаване на ескалацията - бел. прев.) би била най-накрая да се посочи какво е НАТО. Родена като организация за потискане на дисидентите - тогава комунистите, като единствената воюваща сила в предалата се на Хитлер Европа и с големи шансове да дойде на власт в редица страни благодарение на спечеления от това авторитет - НАТО се превръща във военен съюз благодарение на Ким Ир Сен, който отприщи Корейската война, и И.В. Сталин, който дава зелена светлина за това. Преди това НАТО нямаше военно командване, нямаше доктрина и въоръжени сили.

До 1999 г. това беше отбранителен съюз, който генерираше враждебност и живееше от нея, но все още беше отбранителен съюз. След като почувства през 1990 г. безнаказаност, той се развихри - извърши групово военно-политическо изнасилване на остатъците от Югославия.

Поглъщайки източноевропейците с техните исторически комплекси, стана още по-войнствен. През 2003 г. огромното мнозинство от неговите членове извършиха непровокирана агресия срещу Ирак, убивайки близо милион души и дестабилизирайки огромния регион. През 2011 г. беше агресията срещу Либия, която унищожи тази страна и подкопа стабилността в Сахел.

А след това блокът подготви и води война срещу Русия, използвайки украинското „пушечно месо“. По някаква причина не казваме, че член 5 от Северноатлантическия договор е блъф и не предвижда автоматични гаранции. Проучвайки документите, прочетох с учудване как американските сенатори в края на 40-те години на ХХ в. са отстоявали и са постигнали отсъствието на автоматични гаранции. Присъединявайки се към НАТО, страните се присъединяват към престъпна организация, която е извършила поредица от агресии, следователно са морално нелегитимни, и така се превръщат в първокласни цели за ядрен удар.

Мисля, че ако бяхме започнали да говорим за това по-рано, управляващите кръгове на Финландия или Швеция щяха да се замислят, преди да предприемат стъпка, граничеща с потенциално самоубийство. Повишеното разчитане на ядрени оръжия трябва да служи на неработещата сега функция на възпиране - отстраняване на безмозъчни авантюристи от лидерските кръгове на ядрените държави.

Придвижването нагоре по стълбата за ограничаване на ескалацията ще предизвика пропаганден писък. Той отеква и днес. Но движението ще промени баланса на силите, включително за евентуални преговори.
Скоро западняците ще предложат и дори ще наложат примирие, за да спечелят време за политическо прикритие за превъоръжаване на киевските марионетки, насърчаване на военно-промишления им комплекс и продължаване на изтощаването на Русия.

Вероятно ще трябва да преговаряме. Не знам нашите реални военно-икономически възможности, но мога да предположа, че ще трябва да сключим някакво примирие. В същото време е ясно, че тази война, както и надвисналата зад нея световна война, могат да бъдат прекратени или предотвратени само чрез налагане на стратегическо отстъпление на Запада. Почетно, ако е възможно. Едно срамно бягство може да породи реваншизъм.

Те ще предложат преговори за ограничаване на оръжията, за да прикрият своите политики и да легитимират програмите за превъоръжаване. Те ще бъдат подкрепяни от международна клика от професионални активисти за разоръжаване, носталгични за важността си от времето на последната Студена война. Преговорите и преди това в най-добрия случай бяха с ограничена полза, а сега ще са напълно безсмислени и дори вредни по отношение на крайните резултати.

Съществуващият и бъдещият набор от оръжия практически изключва възможността за постигане на значителни споразумения: не е ясно какво срещу какво да се променя. А информационната борба около тях в контекста на западното превъзходство в медийната сфера може да легитимира западните програми за превъоръжаване или да ни представи в неблагоприятна светлина.

Но в средносрочен план, като част от постигането на нов баланс, ако Западът разбере самоубийствения за него характер на сегашната политика (това води или до срамно поражение на бойното поле за него и неговите марионетки, или, не дай Боже, до ядрен удар, поражение и разгром на Европа) и започне да развива нов modus operandi, преговори за „разоръжаване“ могат да се окажат полезни за обмен на информация и възстановяване на изгубения навик за диалог и сътрудничество.

А засега – през следващите година-две - настъпателна стратегия в Украйна (войните не се печелят със защита), интензивна работа вътре в страната - чрез актуализиране и модернизиране на мисленето на елита, ускорено преформатиране на икономиката, налагане на нови и стари ценности върху себе си, преместване на центъра на развитие към Урал и Сибир, укрепване на страната и превръщане на обществото в народ. СВО, както бе споменато по-горе, помага за това. Но не можем да допуснем твърде дълга, изтощителна война с огромни загуби от наша страна и умора от нея.

Вътрешнополитическата ни работа също трябва да допринесе за укрепване на възпирането и предотвратяване на обща глобална катастрофа – хората трябва да са наясно с реалните предизвикателства и да са готови да подкрепят държавното ръководство, ако е принудено да предприеме крайни мерки. Само тази готовност ще повиши доверието в ядреното възпиране и ще послужи като мощен фактор за предотвратяване на ядрена и особено глобална война.

Няма да навлизам твърде дълбоко в по-нататъшно описание на стълбата ескалация-сдържане-възпиране. Темата е деликатна. Предложих някои стъпки по нея. Друга, която се обсъжда широко както в откритата преса, така и зад кулисите, е демонстрационен ядрен взрив. Преди това имаше оттегляне от Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (CTBT), който Съединените щати така и не ратифицираха. Не съм сигурен в уместността на неотдавнашното изявление на нашето външно министерство, че ще се въздържим от възобновяване на тестовете, ако САЩ не ги възобновят. Това изглежда като рецидив на една отбранителна политика, която не доведе до нищо добро, а ни връзваше ръцете. Но основното са съответните усилия във военно-техническата област, които не се обсъждат, но като правило са най-убедителните конкретни стъпки. Имайки предвид чудовищното качество на лидерството в САЩ, има нужда от активизация на системите за ранно предупреждение и видимо повишаване на готовността на силите за стратегическо възпиране.

Ясно е, че не е моя работа - нямам достатъчно информация за нашите сили, възможностите на нашите противници, включително потенциални - да обсъждам конкретни сценарии за използване на ядрени оръжия. Но посоката за мен е очевидна - при продължаване на масирана военна подкрепа за Киев, се отговоря след съответните сигнали, с проактивно и превантивно използване на ядрено оръжие срещу цели в редица европейски държави. Разбира се, паралелно с тези заплахи си струва да предложите отстъпление без позор или ескалация. Трябва да направим всичко възможно и разумно, за да не използваме „Божието оръжие” дори срещу тези, които така нагло пренебрегват заповедите и обикновения човешки морал и здрав разум. Да се надяваме, че Той ще им върне разума. Но „доверете се на Бог и сами не правете грешки“. Изправени сме пред необичайно предизвикателство. Ние пак ли ще продължим да не отговаряме с ядрени оръжия, а ще водим престрелки и ще протестираме. Разбира се, не трябва да има автоматична реакция, дори ако е необходим ответен удар.

Високият ядрен праг отваря пътя за използване на кибер оръжия, нови видове биологични и генетични оръжия, чиято доставка става все по-евтина и по-достъпна. И САЩ, както и сега, след разобличаването на десетки биологични лаборатории, очевидно се готвят за подобни войни. Противникът трябва да знае, че неговите агресивни действия ще бъдат посрещнати със съкрушителен, дори несъразмерен удар.
На теория това се нарича положителна стратегическа двусмисленост, която засилва възпирането и помага за предотвратяване не само на ядрена война, но и на войната като цяло.

След като доведохме възможността за използване на ядрени оръжия до неприемливо висок праг, ние не само разчистихме пътя за големи неядрени войни и нови огромни човешки жертви, но и частично обезсилихме нашите гигантски инвестиции в ядрен потенциал. Той само за да предотвратим малко вероятен масивен ядрен удар по наша територия ли ни трябва? Не грешим ли тежко пред предишните поколения наши сънародници, които живяха мизерно, гладуваха масово и умираха от радиация в заводите за обогатяване на уран, за да създадат ядрен щит на родината си? Но такъв щит е безсмислен, ако нямате меч в ръцете си и желание да го използвате, за да спасите своя народ и човечеството от световна катастрофа.

В прозиращата все по-интензивната конкуренция между великите сили в бъдеще и размиването на границите - в двата им края - между конвенционалните оръжия и оръжията за масово унищожение, особено на оръжия, основната задача вече е не просто предотвратяването на ядрена война, а на войната като цяло, особено между големите ядрени сили, каквито сили ще има все повече[6].

Ако, както някои високопоставени западни експерти блъфирайки заплашват (и техните аргументи се повтарят от нашите), че САЩ/Западът ще нанесе удар по руските въоръжени сили, врагът трябва да бъде едновременно както конфиденциално - чрез подходящи мерки от военно-техническо естество - така и публично предупреден, че ще има отговор с втора вълна от ядрени удари по територията на европейските страни. Ако на американците, както смятат някои от нашите експерти, може да им пука за съюзниците и продължат агресията, тогава Вашингтон трябва да бъде предупреден, че ще последват ядрени атаки срещу американски бази в Европа със смъртта на десетки хиляди американски войници. Американците, с техните бази, разпръснати по целия свят, са в два порядъка по-уязвими от нас. И те трябва да разберат, че знаем за това. Подобни удари трябва официално или неофициално да станат част от нашата доктрина за ядрено сдържане-сплашване-отрезвяване на загубили ума си опоненти. Нека европейските елити, които въвлякоха страните си в НАТО и го допуснаха да деградира до пряк агресор, отговарят пред народите си. Да се надяваме на прозрението на последните.

Ако удари - каквито и да било - бъдат извършени по наша или на Република Беларус територия, американците и техните съюзници трябва да знаят, че, разбира се, ще последват ограничени ответни удари на територията по Съединените щати и онези страни, които се осмелят да атакуват. Но, повтарям, казаното неведнъж, включително и в предишната статия. Само луд, който седи в Белия дом и мрази страната си, с военни, които ще пристъпят към изпълнението на такава заповед (което означава, че и те мразят и родината си), би рискувал да хвърли условната Филаделфия, Бостън или Лос Анджелис в ядрен огън, за да бъде потвърден блъфът за „гаранциите за сигурност“ на условните Познан, Клайпеда, Франкфурт или Букурещ. Надявам се, че все още няма луди в Париж и Лондон. Но тогава какво имат предвид техните експерти, като заплашват с масиран удар по руските въоръжени сили?
Като се има предвид векторът на развитие на западните елити, можем да очакваме такива безумци. Този вектор трябва да бъде прекъснат в близко бъдеще – докато не стане твърде късно и човечеството попадне в Третата световна война.

Движението по стълбата на ескалация, за да бъде спрян пожара в зародиш и да се предотврати разпространението му в световна катастрофа, може да бъде сравнено със създаването на противопожарни полоси и ако те не успеят да спрат огъня, може да се наложи да се създаде противопожар. Тази метаморфоза е още по-актуална сега, когато горски пожари започнаха да пламват по цялата планета, включително и поради щетите, причинени от съвременния безотговорен и брутален капитализъм, основан на неограничен растеж на потреблението.
Естествено, успоредно с укрепването на доверието в ядреното възпиране, с твърди мерки за укрепване на сигурността, е необходимо да се предложи мирна алтернатива. Да бъде предложено непозорно за САЩ решение на „украинския въпрос“. Но това решение трябва да отговаря изцяло на нашите интереси. На територията на днешна Украйна не трябва да остават враждебни към нас държавни формирования. В противен случай е неизбежно връщането към военни действия и към въпроса, който разкъсва обществото: за какво се борихме, за какво умряха нашите момчета?

Трябва най-после да прокараме и популяризираме привлекателната за нас и свята руска идея-мечта - да изградим наистина Велика Евразия, в която ще има място за много европейски държави, ако и когато се събудят от глобалистката „либералнодемократична“ утопия или антиутопия, която ги е довела до задънена улица. Развитието на БРИКС+ трябва да стане основа за модернизацията на ООН. Все още не сме започнали да разработваме все по-спешната алтернатива на закъсалия модерен глобалистичен западен капитализъм, лишен от морални основи и основан на култа към безграничното потребление, което унищожава както човека, така и самата природа. Има огромен брой належащи, духовно извисяващи мирни задачи. Трябва да помислим и то още сега как да стигнем до свободен за страните и народите нов стабилен баланс на силите, до един многоцветен и мултикултурен бъдещ световен ред. Но още по-неотложна задача е да се използват строги мерки, включително предложените и подразбиращи се в тази и предишните статии, за да се гарантира, че това бъдеще идва и че светът няма да бъде въвлечен в тотална война.

И след една-две стъпки, ако и когато се опомнят, ще може да се споразумеем за изгоден за всички световен ред, който да включва Запада и не му се противопоставя.

Превод от руски език: Валентин Радомирски

Линк към първата част на статията: https://epicenter.bg/article/Sergey-Karaganov--Treta-svetovna-e-neizbezhna--ako-ne-se-varne-strahat-ot-yadrena-voyna-/328391/11/0

Бележки под линия

[4] Кисинджър Х. Лидерство: Шест изследвания върху световната стратегия. Обединено кралство: Penguin Books Limited. 2022. PP. 195-409.
[5] За това блестящо пише изключителният руски средновековен ситаист, политически философ и писател-фантаст В.М. Рибаков. Виж Рибаков В. Издълбаване на идеала: есе. Санкт Петербург, 2018. 544 с. Особено с. 249–287.
[6] За ново разбиране на стратегическата стабилност като „международна стратегическа стабилност“, насочена към предотвратяване на всяка, а не само на ядрена война, вижте С.A. Караганов, Д.В. Суслов. Ново разбиране и начини за укрепване на многостранната стратегическа стабилност: доклад. М.: HSE, 2019. 55 с. URL: https://globalaffairs.ru/wp-content/uploads/2020/04/doklad_strategicheskaya-stabilnost.pdf