Напрежението между Запада и Китай се покачва – от търговските мита, през технологичното съперничество, до обвиненията в шпионаж.
Последствията за глобалните пазари са значителни, като решимостта на Вашингтон и Пекин да разхлабят зависимостта едни от други разрушава отдавна установените вериги на доставка, пише Ройтерс.
Тези отношения може да продължат да поддържат инфлацията и лихвите на високи нива, посочва агенцията.
Все пак от ситуацията могат да се възползват нововъзникващите икономики и технологичните гиганти, смята агенцията.
Здравей, инфлация!
Президентът на САЩ Джо Байдън е решен да върне у дома производството в стратегически сектори, като електрически превозни средства и полупроводници.
TSMC, най-големият производител на чипове в света, премества част от производството си в Германия, за да удовлетвори нуждата на мултинационалните компании да разнообразят веригите на доставки от Китай.
Според проучване на Goldman Sachs връщането на производството у дома може да има инфлационни последици, особено ако западното производство не се развие достатъчно бързо, за да компенсира намаляващия внос.
„Ние изградихме глобализиран свят с причина, той беше ефективен и евтин“, коментира Вутер Щукенбум, главен инвестиционен стратег за региона на Европа, Близкия изток и Африка и Азиатско-тихоокеанския регион в Northern Trust. „Ако се освободим от част от това, ще се увеличат разходите“, допълва той.
Продължителната инфлация в САЩ също означава, че лихвените проценти ще останат по-високи за по-дълго време, което ще оскъпи долара. По-силният долар може да изнесе инфлацията към страните, които внасят ресурси, вкл. и държавите от Европа. Те ще трябва да плащат повече за стоки, оценявани в долари.
Много централни банки целят 2% инфлация. Пазарните показатели за дългосрочните инфлационни очаквания на търговците в САЩ и Европа обаче се повишават.
Приятелски държави
Вашингтон прокарва "friendshoring" - идеята за замяна на ролята на Китай във веригите на доставки с приятелски държави.
Изследване, ръководено от Лаура Алфаро от Harvard Business School, идентифицира Виетнам и Мексико като основните бенефициенти от промяната на веригата на доставки в САЩ досега.
Монголия търси инвестиции от САЩ в добива на редкоземни елементи. Филипините ухажват инфраструктурните американски инвестиции.
Анна Розенберг, ръководител на геополитиката в Инвестиционния институт „Амунди“, казва, че напрежението между Китай и САЩ предоставя „нова призма“, през която да се анализират перспективите за растеж на нововъзникващите пазари.
Индия на фокус
Индия се смята за най-способната да се конкурира с Китай в евтиното, широкомащабно производство. Голямото, младо население и разрастващата се средна класа също създават възможности за мултинационалните компании, които виждат все по-малко възможности за бизнес в Китай.
Индийските акции поскъпнаха с 8% тази година и перспективата за потоци инвеститори към пазара на облигации даде тласък на плана на JPMorgan да включи Индия в ключов индекс на държавни облигации през следващата година.
„Индия крие много големи възможности“, коментира Кристофър Росбах, главен инвестиционен директор в мениджъра на активи J. Stern. „Глобалните компании, в които инвестираме, работят върху това“, допълва той.
Централната банка на Индия прогнозира, че икономиката ще нарасне с 6,5% през тази фискална година, докато икономиката на Китай се очаква да се разшири с около 5% тази година.
Barclays смята, че ако Индия повиши годишния си икономически растеж по-близо до 8% през следващите пет години, страната ще бъде в състояние да се превърне в най-големия участник в глобалния растеж.
Битката за чиповете
Сблъсъкът между Китай и Запада създава победители и губещи и от двете страни.
ЕС проучва дали да наложи наказателни мита срещу вноса на китайски електрически превозни средства, за който твърди, че се възползва от прекомерни държавни субсидии.
Субсидиите от САЩ за местното производство на полупроводници повишиха акциите на Intel. Представянето на големите американски технологични акции и глобалните индекси на акции обаче е уязвимо към признаци на китайско отмъщение.
Акциите на Apple паднаха с повече от 6% за два дни в началото на септември заради съобщенията, че Пекин ще забрани на държавни служители да използват iPhone.
Тъй като Китай е доминиращият световен купувач на луксозни стоки, западните модни къщи също са впримчени в политиката. Най-висшият орган за борба с корупцията в Китай обеща да премахне т.нар. „хедонизъм на западните елити“. Китайски банки вече забраняват на служители да носят европейски луксозни артикули на работа.
„По-високите нива на правителствен контрол започнаха да натежават върху разходите на по-заможните (китайски) потребители“, казват анализаторите на Barclays Каръл Маджо и Уенди Лиу в бележка.
Акциите на производителите на луксозни стоки се повишиха, откакто Китай разхлаби ограниченията срещу COVID-19 в началото на 2023 г. Оттогава, тъй като китайската икономика е в застой и напрежението със Запада нараства, те се сринаха. Акциите на европейските производители на луксозни стоки поевтиняха с 16% през третото тримесечие.
Разпродажби на китайски активи?
Колебливата икономика и сътресенията на пазара на имоти се разпространяват и отвъд политиката. Перспективата за въвличане на страната в различни по мащаб и продължителност търговски войни също не помагат.
Тъй като глобалните акции от Китай се представят по-слабо, инвеститорите са разделени относно това как да подходят към този пазар.
Проучване на JPMorgan сред инвеститори установява, че 40% имат „мечи“ настроения по отношение на Китай, но почти същия дял инвеститори иска да увеличи вложенията си в китайски активи.
