През 1915/16 арменският народ е на ръба на унищожението. Днес арменците отново са изправени пред гладна смърт - около 120 000 жители на Нагорни Карабах са отрязани от външния свят. Международната общност извръща поглед.
Арменците в Нагорни Карабах ще станат жертва на нов геноцид? Така звучи поне тезата на историка и журналист Тигран Петросян, който бие тревога в германският "Тагесцайтунг".
Авторът припомня, че през 1921 година Сталин присъединява Нагорни Карабах към съветски Азербайджан, а след разпадането на Съветския съюз през 1991 година тази автономна област отхвърля властта на Баку. Така се стига до първата война за Нагорни Карабах, в която Азербайджан се опитва да си върне региона, въпреки че там живеят главно арменци.
Азербайджан срещу арменците в Нагорни Карабах
Територията, на която живеят около 120 000 души в продължение на 30 години остава като някаква мини-република, непризната обаче международно. През есента на 2020 Азербайджан отново атакува. На страната на Баку застава и Турция, която снабдява Азербайджан с дронове "Байрактар". В крайна сметка се стига до примирие, което Русия гарантира със свои войски. Те трябва да подсигуряват и проходимостта на така наречения Лачински коридор – единствената връзка между Армения и Нагорни Карабах.
През май тази година на границата на Нагорни Карабах с Азербайджан се проведоха и протести срещу всякаква промяна на статута на областта.
Азербайджан, който притежава големи газови залежи, е по-богат и по-добре въоръжен от Армения. Баку смята, че печели войната от 2020 година, а част от международната общност по конюнктурни причини не се противопоставя. Нещо повече: председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен посещава Баку за подписването на Декларация за намеренията. С надигането на газовата криза ЕС силно се надява да разшири доставките на азербайджански газ.
Икономическите интереси на Германия с Азербайджан
"Тагесцайтунг" припомня, че от осем месеца насам Баку блокира Лачинския коридор, за да принуди арменците в Нагорни Карабах към безусловна капитулация. Или да ги накара да се изселят. Или пък да ги обрече на гладна смърт, както пише Тигран Петросян в своята статия.
Германският вестник припомня още, че германският канцлер Олаф Шолц през пролетта посрещна автократичния лидер на Азербайджан Илхам Алиев – също като част от плановете за енергийна диверсификацията. "Нима икономическите интереси на германското правителство са по-важни от опасността от втори геноцид срещу арменци? Този въпрос е реторичен", пише авторът в "Тагесцайтунг".
Тази година на Лачинския коридор се появи и контролно-пропускателен пункт, охраняван от азербайджански войници
Той припомня, че днес редица правозащитни организации бият тревога поради тази опасност, а Международният съд на два пъти разпореди на Азербайджан да вдигне блокадата на Лачинския коридор. Бившият главен обвинител в Международния съд Луис Морено Окампо дори смята, че в случая де факто става дума за геноцид, защото без сериозни промени хората в Нагорни Карабах до няколко седмици ще останат без храна и ще започнат да умират от глад.
"Добре дошли на терена на реалната политика"
Вестникът припомня, че през 2016 година Бундестагът призна, че в Османската империя, включително и с германска помощ, е бил извършен геноцид срещу арменците. Но малко след това Берлин е тръгнал да успокоява разгневеното турско правителство с уточнението, че декларацията на Бундестага "няма правна сила".
В края на статията от Тигран Петросян четем: "Да погледнем сухите числа: хиляди германски парламентаристи по време на десетки мандати в Бундестага трайно извръщаха глава, защото Анкара вършеше каквото трябва. Сега и Баку върши каквото трябва: чудовищни суми в долари потекоха към джобовете на германски лобисти и корупмирани политици. А сега към Европа ще потече и газ от Баку – колкото и да си говорим за геноцид. Добре дошли на терена на реалната политика!"
