Джон Нотън
Въпреки че никога не бихте го узнали от основните медии, най-значимото антитръстово дело от повече от 20 години се води във Вашингтон. В него Министерството на правосъдието на САЩ, заедно с главните прокурори на осем щата, съди Google за злоупотреба с монополизиране на цифрови рекламни технологии, като по този начин подкопава конкуренцията чрез „серийни придобивания и антиконкурентни манипулации на търгове". Или, казано по-прозаично, твърдейки, че Google – който има между 90% и 95% от пазара за търсене – е запазил монопола си не като създава по-добър продукт, а като блокира почти всеки път, чрез който потребителите могат да намерят различна търсачка и да се уверят, че виждат само Google, където и да погледнат.
Защо това е важно? По принцип, защото правителството на САЩ спеше зад волана почти четвърт век и най-накрая се събуди за своите демократични отговорности. Последният път, когато се размърда да захапе агресивен монополист, беше през 2001 г., когато съди Microsoft за незаконно обвързване на неговия браузър Internet Explorer с Windows като част от (успешна) кампания за унищожаване на Netscape, производителя на първия отличителен търговски уеб браузър, което Бил Гейтс и колеги възприеха като потенциално смъртоносна конкурентна заплаха. В зловещ отзвук от този по-ранен съдебен процес сега министерството на правосъдието обвинява Google в подобни тактики – например незаконно обвързване на търсачката на компанията с операционната система за смартфон Android и браузъра й Chrome. И правителството се стреми да разбие компанията, точно както някога се опита да разбие Microsoft.
Паралелите между двата случая са поразителни. През 2001 г. например Microsoft Windows имаше 93% от световния пазар на операционни системи. През 2023 г. Google има 92% от пазара за своята търсачка.
През 90-те години Microsoft бавно оцени значението на мрежата и закъсня на пазара с посредствен браузър – Internet Explorer – много по-лош от алтернатива на Netscape. Но ако бяхте производител на персонални компютри в онези дни, не можехте да получите лиценз за инсталиране на Windows на тях, без да включите и Explorer, правейки браузъра на Microsoft по подразбиране, което беше почти толкова антиконкурентно, колкото е възможно.
Сега Google, според Министерството на правосъдието, също е в играта за настройка по подразбиране. Там, където има необходимата мощност – както при операционната система Android, която контролира, или доминиращия вече браузър Chrome – той прави търсачката на Google по подразбиране. Там, където липсва собственост, той използва пари – например плаща 10 милиарда долара годишно за привилегии като превръщането на Google в търсеща машина по подразбиране на Apple iOS. Как Google приравнява тези щедри разходи с настояването си, че доминирането на неговата (безплатна) търсачка потвърждава нейното превъзходство, е една от интригуващите мистерии на процеса.
ранните си дни търсачката на Google беше глътка свеж въздух до такава степен, че някои хора разделиха интернет епохите на BG (преди Google) и AG. Но през годините се превърна в смешно предателство на първоначалното високомерие на своите съоснователи относно злините на рекламата. През 2020 г. рандомизирано проучване установи, че свързаните с Google резултати (реклами за или връзки към други услуги на компанията) представляват повече от 60% от „първия екран" – това, което първоначално се вижда на смартфон – на средно търсене с Google резултат. И при едно от петте търсения целият първи екран беше с резултати от Google.
Отказах се да използвам Google преди години, но дори случайните посещения потвърждават разпадането му, което е разбираемо, като се има предвид, че 57% от приходите му сега идват от реклами в мрежата за търсене. Google върви по пътя на всички монополисти, превръщайки се от иновация в търсене на рента. Малко като Microsoft, с други думи, преди последният да открие AI.
Има обаче една голяма разлика между случая на Microsoft от 2001 г. и този, който се води сега във Вашингтон – липсата на медийно отразяване. Когато Microsoft беше с гръб към стената, процесът беше широко отразен от основните медии. Но случаят с Google получава сравнително малко внимание. Отчасти това може да се дължи на факта, че, уви, няма обществен интерес към антитръстовото законодателство. Но събитията досега предполагат по-тревожно обяснение – а именно очевидното уважение на съдия Амит Мехта към невротичните искания на Google да пази възможно най-много от доказателствата, представени в съда, далеч от очите на обществеността.
В началото на производството, например, той отхвърли искане на трета страна за излъчване на публично достъпен аудио стрийм от процеса. В резултат на това изслушването е достъпно само за хора, които могат да присъстват лично. И дори да можете да присъствате, както писателят и бивш политик Мат Столър съобщава, „трудно е да видите процеса, защото огромни порции са напълно запечатани". Това не е начин една демокрация да контролира безотчетната корпоративна власт. Справедливостта трябва да бъде видяна, за да се повярва в нея, дори ако Google не е съгласен.