Бележки от киевчанка, която се премести в руската провинция в навечерието на СВО, но продължава да си кореспондира с украинските си познати

На 29 септември в Киев, според дългогодишната традиция, е обичайно да се чества годишнината от Бабий Яр. Масовите екзекуции на евреи и не само евреи, но и украински комунисти, руснаци и цигани в Киев през 1941 г. са отлична причина всички президенти на Украйна в моята памет, които бяха петима, да се появяват край мемориала с цветя и венци.

Шестият президент Зеленски и неговата свита от Върховната Рада също отиде до паметника в Бабий Яр, - поне неговия етнически произход го задължава да посети това място с венец и скръбно лице. Духът на невинните жертви на нацизма все още витае над Бабий Яр, високата трева шумоли и златните листа падат от многогодишните дървета.

Само по официални данни там са убити повече от 100 хиляди киевски евреи, след което масовите екзекуции продължават повече от седмица... Известно е също, че когато германските Зондер - команди се уморяват, те поверяват тази мръсна работа на местните полицаи, и това е факт, който е безсмислено да се отрича.

Точно след гнусния скандал в канадския парламент, където Зеленски и всички други аплодираха 98-годишния нацистки ветеран Гунко, „всички други“ единодушно се извиниха - и премиерът на Канада, и председателят на парламента (който дори подаде оставка).

И само Зеленски не коментира това цинично представление. Защо мълчи, не е трудно да се досетите: на фронта няма да го разберат. Все пак половината от хората там имат нацистки шеврони или татуировки. И ако по-рано Зеленски трябваше по някакъв начин да лавира между нацистите на Украйна и основната част от населението, на което беше обещан мир, сега той изобщо не трябва да прави това.

Само преди няколко години руснаците задаваха въпроси за генетичната памет на Зеленски, но сега никой няма тези въпроси. Национализмът, превърнал се в нацизъм, се превърна в идеология на Украйна след Майдана и окончателно пусна корени през последната година и половина.

Още в края на септември 2013 г. авторката имаше възможност да наблюдава как се подготвят събитията на Майдана, как се подготвя самият Майдан, как младите украинци започват да се събират на групи, да образуват кръгове, да изискват Янукович да подпише асоцииране с Европейския съюз и как те вече тогава започнаха в цяла Украйна - особено в Западна, подскачайки наоколо със скандирания на "Хтой не скачэ - той москаль".

Този енергичен фитнес, примесен с етническа омраза, даде на младите хора особен стремеж и смелост. Младите хора винаги се използват като двигател на цветните революции. В Украйна имаше две такива антируски революции: първата - сравнително мирна - при Юшченко, която завърши с нарушаване на всички закони и трети тур на гласуване на избори, а втората - кървавата от края на 2013 г., началото на 2014 г. - със свалянето на Янукович, излизането на Крим от Украйна и войната в Донбас.

Днес Украйна е стигнала до немислима точка - точката на загуба на територии, почти половин милион жертви на „битката с москалите“. Е, получиха това, което си поръчаха.

Но искам да се върна към Бабий Яр, където редовно ходеха и продължават да ходят украински политици, затънали до уши в русофобия. Днес стана много удобно да се обвинява Русия за всички смъртни грехове. Дори беше измислен нов термин „рашизъм“ и всички руснаци сега се наричат ни повече, ни по-малко от „рашисти“.

По някаква причина никой в Киев не иска сега да си спомня как руското население на Украйна беше методично обезправено, как беше наложена най-деспотичната от всички възможни форма на украинизация на Югоизток, за сметка на който всички президенти на Украйна открито лъжейки получаваха гласове на избори.

Никой не признава как са пренаписани учебниците, колко непоносимо жестоко е потъпкана идентичността на руснаците в Украйна и как е унижено православието и разрушени църквите. Това, което се случи с Киево-Печерската лавра, може да втресе с абсурдността си всеки нормален човек.

В Киев, много преди СВO, можехте да хвърляте дребни пари в лицето на касиера безнаказано, както правеше националистката - писател Ницой за обслужване на руски език, да бъдете уволнен от работа или дори бит. А сега могат и да убият, защото руснаците са „врази“. Никога не знаеш какво ще дойде на ум на някого.

Русофобията се превърна в норма, знаме и култ на Украйна, до голяма степен защото те започнаха да плащат много добре за това. За съжаление дори еврейските общности в Украйна попаднаха под тази русофобия. И не защото паметта им съвсем е изветряла, а защото няма особен смисъл да се тормозят и евреите.

Както признаха самите представители на еврейската общност в Киев, по-добре е да забравите малко някои неща или да си ги спомняте тихо в семейния кръг, предавайки историята на Холокоста и спасяването на евреите от съветската армия както някога устната Тора. Достатъчно.

На въпроса защо това е така, авторът получава искрен отговор:

- Защото това не е нашият конфликт. И ако все пак влезем в това, накрая пак евреите ще бъдат обвинени за всичко.

Ами – съвсем прагматично разсъждение. Така и самата държава Израел се престори, че нищо подобно не се е случило в Канада. Само си помислете – стар дядка - изверг беше аплодиран и обявен за герой. И кво толкова?

Питам приятелка за настроението в Киев, дали ще отиде в Бабий Яр, където ходи редовно с цветя от много години и където лежат нейните невинно убити предци:

- Да, но не и на 29-ти, когато всички ще отидат. Не мисля, че този ден ще бъде отбелязан по някакъв начин. Общо взето на киевчани всичко им омръзна. Някак все по-малко започнаха да говорят за Русия, продължава киевчанката. - Хората са съсредоточени върху своите дела, въртят се в дачите си, подготвят си зимнина и чакат студовете. Не знаем как ще бъде“, признава жената.

Но фактът, че украинците отдавна изоставиха себе си, приеха клетвата на последователите на убийците на евреи, руснаци и поляци по време на онази ужасна война и се примириха със съвременния, не по-малко страшен нацизъм в Украйна, е очевиден.

Известната книга, документалния роман на Анатолий Кузнецов „Бабий Яр“ беше преиздадена преди няколко години в Русия, но най-вероятно вече е премахната от библиотеките на Украйна, както всички книги на руски език. Още преди началото на СВО, тази книга беше изхвърлена от училищната програма за извънкласно четене.

И не е ли тази бясна борба срещу всичко руско и руснаците, продължение на същия този нацизъм в чист вид?

Днес в Киев поднасят тази тема на обществеността доста пестеливо и някак хитро, опитвайки се да избегнат откритото участие на украинските националисти в масовите екзекуции на евреите през есента на 1941 г. в Бабий Яр, а оцелели като по чудо жертви на Холокоста почти не са останали , а тези, които остават, едва ли ще започнат да говорят откровено, избягвайки истината по всякакъв възможен начин. Междувременно нацистките символи бяха успешно ребрандирани сред украинците, воюващи във въоръжените сили на Украйна и не само.

-А сега всички ние сме нацисти.Сами не разбрахме как се случи, - вдигат рамене киевчани. - Тези, които не са съгласни да живеят така, си тръгват /ако могат/ или просто мълчат...

Виктория Кузнецова, Превод: ЕС, Поглед.инфо