„Първото място е хубаво, но не е необходимо", казва Стефан Густафсон, старши служител в Шведската космическа корпорация (SSC), с показателен кикот. „Други актьори повече се стремят да бъдат първи. Естествено, мисля, че ние ще бъдем."
Това е неубедителна проява на великодушие. Предстои космическа надпревара, британският съперник вече зрелищно отпадна, а шведите имат всички намерения да спечелят.
Сред обширните гори в най-северната част на Швеция – 120 мили северно от Арктическия кръг – се намира космическият център Esrange, група от изолирани сгради, бетонни площадки за изстрелване и разпръснати над 30 големи антени, обърнати към небето като купи за просия. Скромната база, на 40 минути път с кола на изток от също така невзрачния миньорски град Кируна, работи тук в пустошта от 1966 г., допринасяйки за международното богатство на научни изследвания чрез взривяване на „звучащи" ракети в суборбита, изстрелване на големи балони в стратосферата и събиране и обработка на данни.
Някога собственост на Европейската космическа и изследователска организация, преименувана през 1975 г. на Европейска космическа агенция, днес е собственост на SSC, компания, изцяло притежавана от шведската държава. Тя има достойна история в изследванията на атмосферата, йоносферата и микрогравитацията, но може би не такава, която да ускори пулса. Малкият център за посетители е празен. Това е повече Center Parcs, отколкото Kennedy Space Center.
Но вижте темпото, с което малкото членове на персонала в базата вършат работата си, и се вслушайте в бръмченето на разговорите. След това има бръмчене и трясък на машини, които трошат камъни около защитената зона, преди да падне тежкият зимен сняг. Завършват се нови стартови площадки, подготвят се сложни системи за работа с течно гориво, а във външната периферия на базата е издигнат гигантски хангар с две зали, който прилича на средно голяма Икеа.
Този шведски космически център води групата в ожесточена конкурентна битка да бъде първата европейска база извън Русия, от която сателит е изстрелян в орбита. Технологичният напредък и появата на микроракети направиха това възможно. Групи от кандидати да бъдат „първите" в Европа се подготвят.
Други лидери в европейската надпревара включват космическият център Andøya в Норвегия и ракетната база SaxaVord в Обединеното кралство в Unst, Шетланд, по-назад в групата са Исландия, португалските Азорски острови и Канарските острови.
Последните 18 месеца в Украйна добавиха допълнителна спешност към усилията. „Един от проблемите, които бързо станаха очевидни след началото на войната в Украйна, беше липсата на капацитет за изстрелване на Европа, силно зависима от Русия и Байконур, както и техническото сътрудничество между Европейската космическа агенция и Русия", каза Густафсон, вицепрезидент по стратегията в SSC, който преди това е заемал висока роля в шведската армия. „Когато санкциите влязоха, имахме пропуск и все още имаме пропуск в способностите за изстрелване. Наистина искаме да покрием тази празнина."
Липсата на капацитет се появи в момент, когато имаше експоненциално увеличение на броя на изстрелванията на сателити в световен мащаб. През 2022 г. около Земята е имало около 6905 активни сателита – увеличение с 2105 спрямо предходната година. Смята се, че 50 сателита се изстрелват всяка седмица, за да се грижат за телекомуникациите, интернет инфраструктурата, възможностите за наблюдение на Земята и изискванията за национална сигурност. Около 18 500 малки сателита се очаква да бъдат изстреляни между 2022 г. и 2031 г., в сравнение с 4600 през предходното десетилетие.
Досега европейските участници, които искаха да изстрелят сателити, бяха зависими от Русия и европейския космодрум във Френска Гвиана на североизточното крайбрежие на Южна Америка. Интензивният въздушен трафик на Европа и гъсто населеният терен традиционно не предлагат необходимите условия, защото това, което върви нагоре, понякога пада.
За останките от своите суборбитални ракети, падащи към Земята на парашути, базата Есрейндж разполага с огромна зона за кацане от 5200 km², около два пъти по-голяма от Люксембург, между Норвегия на запад и Финландия на изток. Тяе слабо обитаема и саамите пастири на северни елени там, са снабдени с бункери за времето на изстрелванията.
Разбира се, остава трудно начинание да се взриви сателит в орбита. Твърди се, че искане за такава технология за изстрелване е било поставено на масата от севернокорейския Ким Чен-ун по време на неотдавнашната му среща с Владимир Путин.
Мисията Virgin Orbit на Ричард Брансън разчиташе на преустроен Boeing 747, Cosmic Girl, достигащ високи скорости, преди да пусне LauncherOne, който носи девет сателита. Ракетата не успя да достигне необходимата височина. Virgin Orbit след това фалира. Космическият център Esrange се надява да има първото си изстрелване до пролетта, но не поставя дата за това. Той чака правилната ракета да бъде готова за покупка. Предстои сключване на договор с шведски доставчик. След това клиентите ще предоставят сателитите, известни като „полезен товар".
„Можем да дадем пример с летище", каза Густафсон. „Една компания притежава летището и различни авиокомпании го използват. Тук е същото. Но можете да имате British Airways и Heathrow. Те имат и двете. Това е най-доброто за нас и ние се насочваме към него."
След като бъде завършено първото успешно изстрелване в Европа, базата има за цел да изгради капацитет за „бързо изстрелване" до 2030 г., при което сателитите ще бъдат готови да бъдат изведени в орбита в рамките на две седмици след уведомлението. „За нас това не е състезание да бъдеш първи, а състезание за успех. Конкуренцията е добра, защото води до скорост и ефективност на разходите. Не се заблуждавайте, шведите са вперили очи в звездната награда" каза Густафсон.