Европейският парламент одобри доклад за състоянието на отношенията между Турция и ЕС, който съдържа много критики към Анкара, по-специално за сътрудничеството с Москва.

Това предизвика остра реакция.

Нова порция стари претенции

Въпреки че Турция, която стои в началото на Съвета на Европа, е асоцииран член на ЕС в продължение на много десетилетия, нещата не отиват по-далеч от това. А Западът редовно приема документи, критикуващи Анкара.

Следващият беше подложен на гласуване от Европейския парламент на 13 септември. 434 депутати бяха „за“, 18 бяха „против“, а 152-ма се въздържаха. Консултативният документ е леко актуализирана и съкратена версия на доклад от 140 страници, изготвен от Европейската комисия (ЕК) миналата година.

Евродепутатите признават Турция за важен партньор, но посочват, че Анкара „стабилно се отдалечава от ценностите и регулаторната рамка“ на ЕС от няколко години. Въпреки че приветстват неотдавнашните избори, които се проведоха мирно и с голяма избирателна активност, авторите на документа отбелязват: „Липсата на равнопоставеност даде неоправдано предимство на действащия президент, както се вижда, наред с други неща, от прекалено пристрастното медийно отразяване на изборния процес“.

„От гледна точка на правата на човека и върховенството на закона картината е мрачна“, посочва ЕП. Оплакванията включват „липса на независимост на съдебната система“, „продължаващо преследване на журналисти и независими медии“, „атаки срещу политически партии и представители на опозицията“ и „влошаваща се ситуация с правата на жените“. Притеснителен е и фактът, че крайнодесни ислямистки партии влязоха в турския парламент и то като част от управляващата коалиция. ЕП също „изразява силна загриженост относно продължаващата прекомерна концентрация на власт в ръцете на президента без каквато и да е ефективна система за проверки и баланси“.

Европейски перспективи за Анкара

ЕП следва ЕК в заключение: „Турското правителство не е заинтересовано от затварянето на постоянната и нарастваща пропаст между Турция и ЕС по отношение на ценностите и стандартите, тъй като има ясна липса на политическа воля за извършване на необходимите реформи през последните няколко години." А това поставя под съмнение скорошното присъединяване към Европейския съюз.

„Процесът не може да бъде възобновен при сегашните обстоятелства“, подчертават авторите на документа. По тяхно мнение сега е необходимо „да излезем от задънената улица и да продължим напред към по-тясно, динамично и стратегическо партньорство“. За целта трябва да се търсят „паралелни и реалистични рамки на отношенията, като се вземат предвид интересите на всички участващи страни“. От Европейската комисия се иска да проучи възможните формати, например актуализиране на споразумението за асоцииране.

Парламентът засегна и проблемите на Турция с НАТО (което включва мнозинството от членовете на ЕС). Анкара беше призована да ратифицира членството на Швеция в Алианса без допълнително забавяне. Засега този въпрос е в неизвестност и мълчаливото одобрение на Стокхолм за антитурски и антимюсюлмански действия увеличава напрежението и несигурността.

Отговорът на Анкара и руският фактор

Анкара реагира остро. Този документ, съобщи външното министерство, е „колекция от неоснователни обвинения и предразсъдъци, базирани на дезинформация от антитурски настроени кръгове, отразява добре известния повърхностен и недалновиден подход на ЕП не само към отношенията с Турция, но и към бъдещето на ЕС." „Очакваме парламентът, който ще бъде сформиран след изборите през 2024 г., да действа по-рационално, обективно и конструктивно“, отбелязват от ведомството.

Разбира се, това нямаше да стане без Русия. ЕП посочва, че Анкара „не се е присъединила към санкциите и в резултат на това степента на спазване на политиката на Турция с Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на ЕС е спаднала от 14 процента на седем, най-ниското сред всички желаещи да се присъединят към ЕС.

Депутатите приветстват гласовете на турските представители в Общото събрание на ООН за антируски резолюции, но „съжаляват“, че Анкара не подкрепя санкции извън тази организация. А фактът, че Турция по никакъв начин не се намесва в работата на руските медии и помага на Москва да заобиколи ограниченията, беше остро осъден от европейските парламентаристи.

"Търговията на Анкара с Русия почти се е удвоила от началото на войната в Украйна. Има риск санкционирани стоки и технологии, като полупроводници, да влязат през турска територия", предупреждават докладчиците. Освен това евродепутатите не харесват сътрудничеството в ядрената енергетика - включително изграждането на АЕЦ "Аккую" с участието на "Росатом" - и доставките на газ. Според източник от администрацията на Ердоган Западът активно разпространява фалшиви новини относно плановете за създаване на газов хъб. "Забелязваме много дезинформация около този проект. По принцип целта е ясна: да се хвърли сянка върху перспективите му. Всички проекти с висок профил имат недоброжелатели и ние не сме изключение", поясни той.

Какво следва?

Експертите виждат в поредния доклад на ЕП преди всичко като допълнителен политически инструмент за турските прозападни сили. В същото време Владимир Оленченко, старши научен сътрудник в Центъра за европейски изследвания към ИМЕМО на РАН, посочва, че корените на проблема са отвъд океана.

„Сегашният Европейски парламент е контролирана структура, в която няма свободно изразяване на мнения, както се предполагаше на теория", твърди той. „Меко казано евроатлантически, но по същество проамерикански, а не проевропейски настроения" там преобладават. А претенциите към Турция заради връзките с Русия са позицията на САЩ. Американските служители постоянно повтарят абсолютно същото. Те искат да изтласкат “Росатом” от енергийния пазар и в същото време това е упрек на Анкара за това, че не е отговорила на призивите на Вашингтон. Сега този наратив се тиражира чрез структурите на ЕС."

Тук няма нищо ново, продължава експертът. Задачата на евродепутатите е само да припомнят тези тези, да ги консолидират в документи, тласкайки страните от Съюза да изразяват недоволство по време на контактите с Турция. "В края на лятото ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел обяви предстоящото приемане на десет държави в ЕС. Турция беше първа в списъка. Затова сега организираха комбиниран натиск върху Анкара", уточнява Оленченко.

Що се отнася не до реторика, а до конкретни действия, тук инструментите на ЕС са ограничени. „Доста трудно е да се използва например факторът “Аккую” като лост за натиск. ЕС прие резолюция, че атомните електроцентрали не се класифицират като обекти, които пречат на изпълнението на задълженията за климата. В края на краищата, да речем, френската енергийна индустрия се основава именно на атомни електроцентрали”, допълва политологът.

"В Турция действат различни сили. Има активно проамериканско и проевропейско лоби. Разбира се, възможни са антируски провокации от тяхна страна. Вярвам, че ще наблюдаваме сблъсък на мнения", заключава Оленченко.

„На Европа няма да се налага да прави никакви провокации, това вече е достатъчно”, смята Алексей Образцов, доцент в Санкт Петербургския държавен университет. “ ЕС вече не знае, какво да прави. А след публикуването на доклада Ердоган веднага увери, че няма да има отлагане на срещи относно газовия хъб, нито корекции на предложените споразумения”, допълва експертът.

"Турция е безразлична към всички тези европейски "ридания": Анкара отдавна е разбрала, че пътят към ЕС е затворен. И не защото нещо не е наред с турската държава. А защото там има мюсюлмани", смята експертът. "В ЕС има милиони мюсюлмани и там в никакъв случай не се нуждаят от нови. Затова Анкара се чувства абсолютно свободна от всякакви задължения и споразумения с Брюксел. Ситуацията с НАТО е малко по-сложна. Но Западът не е в състояние да укрепете южния фланг с всеки друг освен с Турция. Ердоган е опитен политик, той разумно преценява позициите си."

За да могат прозападните сили в Турция да извършат сериозни провокации срещу Русия, първо трябва да отстранят президента, добавя Образцов. Засега няма потенциал за това. И въпреки че групите, гледащи към САЩ или ЕС, са доста сериозни, без да спечелят изборите, тяхното влияние е крайно ограничено.

Ренат Абдулин, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо