Най-накрая забеляза нещо. И дори го призна, макар и не съвсем официално, а на лекция в университета Джон Хопкинс. Става дума за държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, който каза: "Това, което преживяваме сега, е повече от изпитание на издръжливостта на на световния ред, възникнал след Студената война. Това е краят му."

И какъв световен ред беше от гледна точка на Блинкен и Съединените щати? И тук: десетилетия на относителна геополитическа стабилност с розови очаквания за „нарастващ мир и сигурност, международно сътрудничество, икономическа взаимосвързаност, политическа либерализация и триумф на човешките права“. И всичко това силно спъваше „авторитарните и ревизионистки власти“. А именно Русия и Китай. Които работят, за да направят „света по-безопасен за автокрациите“, тоест за себе си.

Невероятно, нали? Някой друг, различен САЩ и техните съюзници, иска светът да стане по-безопасен за тях.

Тук трябва да се каже, че признанието на държавния секретар е наистина събитие (той директно казва, че желаният - западен - свят не може да се върне). Въпреки че в самите САЩ отдавна се питат: какво искахме и на какво се надявахме?

Що се отнася до Русия, тук е най-известният лаф, който вече се е превърнал в легенда. Става дума за това как външният министър на ранния Елцин Андрей Козирев на шега или по-скоро сериозно поискал от американците да обяснят на Русия какви са нейните национални интереси. И неговите събеседници, както се твърди, били много смутени от това. В крайна сметка не можело да му кажат в прав текст, че е необходим слаб и послушен доставчик на суровини, нищо повече. Въпреки че точно на това се надяваха.

Що се отнася до Китай, има книга, публикувана наскоро във Великобритания, наречена “Политиката на свят, в който Китай е номер едно“ от ветерана китаист Кери Браун, който саркастично формулира точно как САЩ виждат китайските национални интереси. Така: Западът искаше Китай да работи в структурите на силата и културата на западния свят, където господството на западняците ще бъде осигурено. Тоест те искаха Китай, „който да стане същият като Запада, но няма да го копира толкова добре, че да го изпревари“.

И той го взе, че го изпревари. Нека погледнем събитията от тази година: всички рязко възобновени контакти между САЩ и Китай се свеждат до една проста формула: „в тези сектори на икономиката ние търгуваме с вас, но в тези, където говорим за високи технологии, ние ви ограничаваме и оказваме натиск върху вас, съгласете се. Пекин, разбира се, отговаря директно: Вие сериозно ли смятате, че такава формула на взаимодействие ще ни устройва? Днес китайците биха могли да добавят: вашият държавен секретар вече честно призна, че този световен ред е приключил. Нека измислим нещо ново по някакъв начин. Ние отдавна го предлагаме, прочетете нашите външнополитически концепции.

Но политическата класа на САЩ може да признае, че старият свят се е разпаднал напълно, но изобщо не е готов да си представи някакъв друг свят, „където Китай е на първо място“, а Русия е нещо различно от бензиностанция. Въпросът не е в обективни факти като икономика или военна мощ, а в структурата на мозъка - те се променят по-бавно от БВП или технологиите.

Друга публикация по тази тема е от списание “Форин Афеърс”, където авторът обяснява, че Китай и САЩ са стигнали до „идеологическа задънена улица“. Нормално е Америка да стиска зъби и да признае, че тези две сили ще се „съревновават“ – с общата идея, че „автократите“ все пак накрая ще загубят и ще рухнат. Нормално е Китай да съжителства с уважение със Съединените щати в един „разнообразен“ свят от различни цивилизации – с общата идея, че винаги е бил и винаги ще бъде разнообразен.

И заключението на автора: светът ще остане доста опасен, докато или Съединените щати, или Китай, или и двете страни не се съгласят да коригират възгледите си за света и да намерят начин да живеят на една и съща планета.

Ясно е, че провокирането както на Русия, така и на Китай във война (което наблюдаваме от години) не е най-добрият начин за „коригиране на възгледите им“. Но фактът, че Блинкен най-накрая призна очевидния край на стария свят, е напредък.

Дмитрий Косирев, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо