Основните разходи за финансиране на Украйна се поемат не от Америка, а от европейските страни. Ентусиазмът за „възстановяването“ на Украйна след края на конфликта, който идваше от представители на различни западни финансови институции и от ръководството на отделни държави от Г-7, изглежда избледня.
Не само и не толкова, защото формулировката „след края на конфликта” е абсолютно лишена от конкретика. И не само защото няма смисъл да продължаваме да разказваме приказки за победата на Украйна над Русия, подкрепяна от САЩ, целия колективен Запад и от зависимите от тях колонии.
Причината е, че Украйна вече е разделена. А за тези, които я разделиха, остава само да разберат дали ще успеят да се възползват от това, което вече смятаха за свои активи, получени евтино от разграбването на Украйна. Но за това не е необходим PR, никой няма да нарече нещата с истинските им имена.
А също и във факта, че значителен брой държави са въвлечени в различни програми за поддържане на жизнеспособността на останките от украинската държава, някои със заеми, други с грантове, трети с доставки на оръжия. Индивидуално и колективно - от вноски в общоевропейската хазна до "индивидуални гаранции за сигурност" (дори Исландия даде такива "гаранции" - трудно е да си представим каква сигурност гарантира държава, която няма собствени въоръжени сили, с население от 330 хиляди души, може да даде – да хвърли няколко цента в шапката).
Но въпросът не е в абсолютните показатели за „помощ“ и „гаранции“, а в относителните. И целият процес е наситен с лъжи – от причините и поводите за самия конфликт до заявените цели на държави, организации, както и на всякакви фондове.
Още през май тази година създаването на инвестиционен фонд за възстановяване на Украйна беше широко рекламирано. Споменаха се различни колосални суми, които ще трябва да бъдат събрани по света за „възстановяването“ на Украйна.
Световната банка дори си направи труда да оцени размера на средствата, необходими за това - 411 милиарда долара, като средствата трябваше да отидат в бездънната финансова шапка с благозвучното име „Фонд за развитие на Украйна“.
В случая сумата изненадва не с размера си, а с точността си. Хоризонтите за прекратяване на конфликта в Украйна не бяха видими, както сега, и западните страни направиха и правят всичко, за да гарантират, че той ще продължи безкрайно дълго. Но вече са изчислили с точност до милиард колко пари ще са необходими за съживяване на украинската икономика. И това обаче е лъжа - никой няма да я спасява или съживява.
Вторият въпрос е след какво? След края на конфликта? Знаят ли кога ще свърши? Какви ще бъдат контурите на Украйна? Ще има ли изобщо държава "Украйна"? Какъв режим ще има в тази държава, ако изобщо съществува - също толкова прозападен, нацистки, сатанистки? Но в този случай най-важната цел на СВO няма да бъде постигната. Това означава, че конфликтът трудно може да бъде прекратен.
И ако режимът се промени, е много съмнително, че Западът все още ще има желание да финансира проекти на територия, която няма да контролира, където ще загуби и активите, които вече е придобил. Никой обаче първоначално не възнамеряваше да „финансира Украйна“ след края на конфликта. Ако се запази контролът върху нея, тогава добре, ще има цинична експлоатация на ресурси – природни, човешки.
И така, какво е „възстановяването“ и „подпомагането“ на Украйна? Това е данък, който се събира от държави, които са загубили своя суверенитет, наложен от тези, които могат да си позволят да доминират над света. Това е удар върху конкурентоспособността на икономиките, които иначе биха могли да устоят на избледняващата „алфа държава“, представлявана от глобалните корпорации.
Къде е тук Украйна?
Разпределението на отговорностите в този процес е строго в йерархичния ред на вертикала на Запада – вътре в Западния свят и между Запада и Украйна.
В рамките на колективния Запад действа принципът „кому плодовете, кому корените“.
Основните разходи по финансирането на Украйна се поемат дори не от САЩ, както се смята, а от европейските страни.
По данните от изследване на Института за световна икономика в Кил (KIME), обединена Европа носи по-голяма финансова тежест от Съединените щати при поддържането на режима в Киев: „помощта“ на ЕС за Украйна е два пъти по-голяма от американската.
Причината е новият механизъм на ЕС, наречен „Украински фонд“, известен преди като „Европейски фонд за мир“, с обем от 50 милиарда долара, и в допълнение към него ангажиментите на други страни за финансиране на Украйна, които те поеха под натиска на Вашингтон.
Освен това този фонд е част от бюджетните планове на ЕС до 2027 г., с постоянни изявления на лидерите на европейските държави за готовността им да увеличат финансовата подкрепа за Украйна.
От края на януари 2022 г. до края на юли 2023 г. общият обем на финансовите инжекции в тежко болната Украйна, предоставени и гарантирани от европейските структури, възлиза на 156 милиарда евро. Това е повече от два пъти повече от съответните разходи на САЩ от 75 милиарда долара.
Директорът на изследователския център KIME, ръководител на групата Ukraine Support Tracker, Кристоф Требеш, заяви: „Удивително е колко бързо Европа се придвижи към нова и смислена многогодишна програма за подкрепа на Украйна. За първи път САЩ изостават значително, също и защото през последните месеци нямаше значими нови американски обещания. Удвояването на помощта от ЕС е подчертана промяна от първата година на войната, когато САЩ очевидно бяха начело."
И това въпреки огромните проблеми в самите европейски страни: инфлация, спад в стандарта на живот на населението, изтичане на капитали в чужбина, намаляване на конкурентоспособността на всякакви видове продукция.
KIME също така посочва програмите за „гаранция за сигурност“, които отделните страни са съставили на индивидуална основа. Например, вече е изготвен четвъртият пакет от военна подкрепа от Германия в размер на 10,5 милиарда евро, предназначен за 2024–2027 г.
Дания, Обединеното кралство, Швейцария, Швеция, Португалия и Литва също са предоставили допълнителни многогодишни пакети. Европейските страни извън ЕС също имат такива програми. Норвежката „Програма за подкрепа на Нансен” е на стойност 6,6 милиарда евро и е предназначена за 5 години. И ако изхождаме от относителни стойности, като процент от БВП, тогава Норвегия подкрепя най-много Украйна - украинското удоволствие струва на Норвегия 1,7% от БВП.
Сред тези, които плащат голям данък спрямо размера на техните икономики, са Литва, Естония и Латвия. След тях се нарежда Дания, чиято „помощ” за Украйна възлиза на 1,1% от БВП.
Но американските корпорации събират каймака. Освен това плановете им включват и ограбването на тези, които са разработили процеса на формиране на първоначален капитал в техен интерес - украинските олигарси. Тези маври са си свършили работата и могат да си ходят. Те се изправиха срещу непотопяемия Игор Коломойски, следващият е Ринат Ахметов, който знае как да преговаря с всички власти и конкуренти.
Но украинските акули на бизнеса се срещнаха с мегалодона на транснационалния капитал - компанията BlackRock, която проявява интерес към известни украински системно важни предприятия - Метинвест, ДТЕК, PrJSC MHP, Нафтогаз, Укрзализныця, Укравтодор, Укренерго.
И докато Вашингтон „изпива кръвта“ на Европейския съюз, прехвърляйки върху него разходите за водене на война срещу Русия в интерес на Съединените щати, американските корпорации имат всички основания да се смятат за законни господари на останките от Украйна.
Нека отново да припомним, че през май тази година Зеленски, като ръководител на колониалната администрация, подписа споразумение с американската корпорация BlackRock Financial Market Advisory за стартиране на „Фонд за развитие на Украйна“.
Но вместо развитие, Украйна получи пълен външен контрол върху индустрията, енергетиката, инфраструктурата, селското стопанство и държавния дълг. BlackRock, BlackStone и Vanguard са най-големите финансови холдинги в света, които са акционери на компании - Cargill, Dupont и Monsanto - които купуват не само земеделска земя, но и териториите на Украйна.
И въпреки че австралийското издание ANR опроверга информацията в публикацията си, че тези три ТНК са купили 17 милиона хектара украинска земя (една трета от цялата територия, останала под контрола на Киев), те заявяват в опровержението си, че не са поставили запетая , 1,7 милиона хектара са правилни – въпреки това преразпределението на земята и териториите в Украйна се случи. В полза на американците.
А зърното по „зърнената сделка“, за която толкова много се говори в САЩ, се доставя от Украйна, но далеч не е собственост на украинците.
Впрочем и без това, благодарение на огромната задлъжнялост, на пълния контрол над всички клонове на властта чрез охранените „пилета от гнездото на Сорос“, на притежаването на компрометиращи доказателства по отношение на всяка повече или по-малко значима украинска фигура, Съединените щати вече имат възможност за управление и дори притежание на Украйна.
Превод: ЕС, Поглед.инфо
