"Руският човек живее в колосална нищета, като през 18 век"

"Руският човек живее в колосална нищета, като през 18 век"
  • Written by:  Андрей Бренер DW
  • Date:  
    16.09.2023
  • Share:

"Руснакът живее в колосална нищета. Как да обясниш на такъв човек какво се случва? Този човек живее с по-малко от 150 евро на месец, без течаща вода в тоалетната, като през 18 век." Руският журналистРоман Анин пред ДВ:

 

Интервю с Роман Анин, главен редактор на руския сайт за разследваща журналистика "Важни истории":

ДВ: Сайтът за разследваща журналистика "Важни истории", Фондът за борба срещу корупцията и други независими от държавата руски медии и институции проведоха многобройни разследвания за корупцията в Русия. Но те така и не предизвикаха експлозия в общественото съзнание. Може би защото руското общество е апатично?

Роман Анин: Не съм съгласен, че не са предизвикали взрив. Така например разследването на Алексей Навални за "двореца на Путин" е гледано в руския сегмент на YouTube от над 100 милиона души. Това означава, че темата за корупцията все още вълнува хората. Но като цяло руското общество не се интересува много от този проблем - то е заразено. Няма да се впускам в подробности за това - цял трактат може да се напише по темата. Но защо ли се учудваме, след като много хора не се интересуваха даже от войната, докато не тръгна мобилизацията и не започнаха да пращат техни съпрузи и братя без никаква подготовка на фронта, където ги убиваха още на третия ден.

Що се отнася до корупцията - темата им е някак далечна, хората просто не могат да осмислят тези огромни суми, някакви милиарди. Руското общество живее в колосална нищета. Наскоро наш екип се върна от Карелия, където снимахме хора, които живеят в бараки. Как да обясниш на такъв човек за "двореца на Путин" или пък за яхтата на Сечин? Този човек живее с 15 хиляди рубли на месец (под 150 евро, б.ред.), без течаща вода в тоалетната, като през 18-и век. Това са корените на апатията, но има и други причини.

ДВ: А как се преодолява тази апатия? Като хората станат по-богати?

Анин: Безусловно. Но първо трябва да спрем войната в Украйна. Второ, десетилетия трябва да се работи с населението, а страната трябва да се реформира. Нужен е цял комплекс от мерки. Но при режима на Владимир Путин е невъзможно да се преодолее тази апатия. Ако си представим за секунда, че Русия може да бъде различна в бъдещето, тогава ще трябва да се извърши титанична работа по отваряне на архивите, за образоване на населението и за разказване на това какви престъпления е извършил режимът на Путин.

Цялата истина за войната трябва да бъде разкрита, за да могат хората да осъзнаят ужаса, който се е случвал през тези 30 години и на който те са били мълчаливи свидетели. Може би след това Русия ще има шанс да преодолее тази апатия и да започне да живее по нов начин.

ДВ: Тоест, докато Путин е жив, никакви промени не са възможни?

Анин: Не просто докато е жив Путин, а докато е жив колективният Путин - докато Русия е диктатура и докато има такива хора във властта. Просто не сме си давали достатъчно сметка за това. Лично за мен тези хора представляват банда. Това е организирана престъпна група в класическия смисъл на това понятие. И докато тази организирана престъпна група е на власт, нищо няма да се случи.

ДВ: Звучи много песимистично...

Анин: Това не е песимизъм, посочвам просто фактите. И повтарям, че бъдещето на народа зависи от самия народ, а не от нас, журналистите. Нашата задача е да разказваме на хората какво се случва в действителност, каква е властта, какво се случва в Украйна, да им разказваме за престъпната война, за това как руските власти нехаят за живота на собствените си граждани и изпращат стотици хиляди хора на заколение. А останалото вече ще е дело на самите граждани.

Това не е песимизъм, а просто осъзнаване, че животът ви зависи от вас. Ако искате да промените живота си, трябва да го направите. И ако през цялото време останете апатични, един ден ще почукат на вратата ви, ще хванат мъжа ви за врата и след три дни ще го хвърлят на фронта, където ще го убият. Това е цената, която хората плащат за безразличието си към собствената си съдба и към съдбата на страната.

 

Според разследването на Алексей Навални разкошният дворцов комплекс край Черно море е построен специално за Владимир Путин. Авторите на разследването твърдят, че комплексът е разположен на площ 39 пъти по-голяма от Монако и че струва 1,1 милиарда евро, като парите са осигурени от руски държавни фирми. Самият Путин твърди, че дворецът не принадлежи на него или на негови роднини.

 

 

Могъщите си строят приказни палати

 

Ердоган не е крал, но и той си строи кралски палати - въпреки икономическата криза, в която се намира Турция. Един от дворците му се издига директно на брега на живописното езеро Ван. Според турските медии той е бил построен с пари на данъкоплатците в размер на 14 милиона евро. Строежът в един момент беше временно замразен, но Ердоган наложи промяна в закона и така дворецът беше завършен.

 

В столицата на Бруней се издига най-големият дворец в света: "Истана Нурул Иман". Дворецът служи като жилище и работно място на султана на Бруней. Общо 1800 помещения са разположени на жилищна площ от 200 000 квадратни метра. Обитателите и гостите на двореца разполагат с 18 асансьора и 250 бани. А дворцовата джамия е увенчана от позлатен купол. Смята се, че дворецът е струвал малко по-евтино от Путиновия: "само" 1 милиард долара.

 

"Домът на президента" или "Ращрапати Бхаван", тоест резиденцията на индийския президент, е построен за цели 17 години. В него от 1950 година насам живее и работи държавният глава на Индия. Тук отсядат и високопоставени политически гости. Коридорите на този супер палат са дълги 2,5 километра, а градините заемат площ колкото 100 футболни игрища.

 

"Забранения град" в самото сърце на Абу Даби: така можем да наречем двореца "Каср Ал Уатан", който се шири на цели 380 000 квадратни метра. Там е резиденцията на правителството, а президентът и престолонаследникът разполагат със свои помещения, където приемат официални гости. Палатът, построен през 2015 година, смайва с позлатените си врати, с мраморните стени и с пъстроцветните мозайки.

 

В Таджикистан също си имат Бял дом - това е официалната резиденция на президента на страната. Дворецът се издига в столицата Душанбе, а най-голямата му забележителност е гигантският пилон, на който се вее държавното знаме. Пилонът е висок цели 165 метра - втори по височина в цял свят.

Станете почитател на Класа