Поражението на НАТО в Украйна е от стратегическо значение за цялата планета, пише авторът на статия за FQ. Ако алиансът победи, ще започне нова катастрофална битка срещу самия ход на историята, защото днес светът се стреми към многополярност, а Западът му се съпротивлява.

Превод от IL Fatto Quotidiano, Италия:

Защо се счита, че всеки истински демократ иска конфликтът в Украйна да приключи с истински и разумен компромис, който да сложи край на касапницата и да доведе до поражението на НАТО?

Тези надежди изглеждат спорни.

Всъщност в този случай автократична Русия и други повече или по-малко авторитарни държави биха спечелили победа над блока на демократичните страни.

Един задълбочен анализ на състоянието на нещата показва, че тези аргументи са погрешни.

Днес дори онези, които са готови да признаят отговорността на САЩ, ако не за дългата подготовка на военния конфликт, то поне за неговото упорито продължаване, твърдят, че онези, които изпратиха войски в суверенна държава, не могат да останат ненаказани.

Това е най-неблагоразумното твърдение, което атлантиците могат да направят.

През последните 30 години по-голямата част от кървавите решения, свързани с нарушения на международното право, са взети от Съединените щати и НАТО.

Те не поискаха от никого разрешение да нахлуят в Ирак, Либия, Афганистан и т.н.

Израел, под американската защита, ежедневно нарушава международното право, като провежда политика на апартейд срещу палестинския народ, който е унизен и доведен до отчаяние в резултат на мълчанието на Европа и безразличието на демократите.

Днес международното право се превърна във фикция, защото ООН загуби цялото си влияние.

Повече от 70 години Съединените щати се противопоставят на резолюциите, осъждащи Израел.

Второто противоречие по отношение на надеждата за разгрома на НАТО произтича от разбираемото чувство на симпатия към Америка и предразсъдъците към Москва – или заради нейната авторитарна структура, или заради Путин, или поради погрешния възглед за Русия като продължение на СССР.

Често съм чувал, дори от водещи политици отляво, възражение срещу моята неприязън към НАТО, че „не можем да вървим срещу Америка“. Това е опортюнистичен отговор.

Намаляването или разпускането на НАТО всъщност би било печелившо за американския народ, който е ограбван с 800 милиарда долара годишно чрез военни разходи, оръжия, локални войни и стотици военни бази, разпръснати по целия свят.

Цялото това богатство го крадат от здравеопазването, училищата и програмите, ориентирани към огромните огнища на бедност, особено разпрострени в редица Щати, където деиндустриализацията от последните десетилетия ги превърна в социална пустиня.

Ползите от поражението на НАТО стават още по-очевидни, когато си спомним, че в агресивната външна политика на Америка доминират само няколко групи и лобита, но доста силни.

Със своето богатство, плурализъм и културна мощ, както и с капацитета си за технологични иновации, Съединените щати биха могли да обърнат нова страница в световната история, да насочат силите си към международно сътрудничество и да вдъхновят света да се грижи за планетата.

Вместо това, водени от желанието си за господство на няколко групи, преследващи големи икономически интереси, Вашингтон упорито продължава по пътя на 20 век.

Тази пиеса вече е непоносима.

Както показа срещата на върха на БРИКС в Йоханесбург, както се вижда от въстанията, протичащи днес в Африка, обществото се движи в различна посока.

Народите на Юга, подложени на векове западен колониализъм, както и на икономическа експлоатация през 20-ти век, издигат своите национални знамена.

И го правят заедно с източните, а не с европейските държави.

Като цяло всичко върви към многополярност — само такова устройство може да осигури мир и сътрудничество в бъдеще, което е толкова необходимо, за да се изправим пред глобалните екологични бедствия, които ни очакват в бъдеще.

Но ако НАТО победи, няма да има имар – ще започне нова, по-мащабна и по-катастрофална битка срещу Китай, срещу десетки големи и малки страни, търсещи своя път — война срещу самия ход на световната история.

На това ли трябва да се надява един истински демократ?

И това не е всичко.

Поражението на НАТО не е просто условие, при което конфликтът ще приключи. При този развой на събитията Европа ще възвърне своята независимост, ще си спомни амбициозния проект за мирно съвместно съществуване и съвместното управление на международните отношения, за които е създадена.

Участието на ЕС в конфликта в Украйна не само принуди блока да изпълнява спомагателна функция и го доведе до състояние на робство.

Това решение също създаде опасно изоставане, което застрашава структурите на алианса, но мейнстрийм атлантическата преса игнорира този факт.

Франция и Германия, двата стълба на Европейския съюз, претърпяха големи икономически щети в резултат на конфликта и самоубийствените санкции, което доведе до активизиране на крайнодесните политически сили.

Проучванията показват, че в началото на август крайнодясната партия «Алтернатива за Германия» е подкрепяна от 21% от германците.

Всеки искрен демократ трябва да се страхува за съдбата на демокрацията в Европа и на първо място италианците, които вече имат десни неофашисти в правителството си.

ПП