Британски журналист предполага, че посредничеството на Пхенян може да даде на Китай възможност да отрича помощта си за руската армия.

Казват, че пътуването с влак е пътуване във времето. Тази седмица на севернокорейския диктатор Ким Чен-ун му бяха необходими около 20 часа, за да прекоси страната с брониран влак, да пресече руската граница и да стигне до срещата с Владимир Путин.

Струва ли си такова усилие? Ако всичко мине добре с Путин, севернокорейският диктатор може да спаси кожата на кремълския лидер, като му достави артилерийски снаряди, куршуми, противотанкови ракети и многоцелеви ракетни установки, от които Русия се нуждае, за да създаде решително предимство на бойното поле над Украйна.

Ким Чен Ун излезе от дългия период на изолация с осъзнаването, че световният ред се променя и че неговото изолирано кралство може да стане част от новия свят.

„Редом с Русия, Китай и Иран, чиито безпилотни самолети унищожават украински болници и електроцентрали, Северна Корея може да излезе победител, ако Киев бъде победен“, пише в статията си коментаторът на The Times Роджър Бойс.

Изглежда, че всичко, което Ким Чен-ун трябва да направи, е да предаде огромния си, но остарял арсенал, трупан в продължение на 70 години, за борба с Южна Корея. Предварително споразумение в този смисъл беше договорено по време на посещението на руския министър на отбраната Сергей Шойгу в Северна Корея през юли, където с гордост му бяха показани най-хубавите скулптури на Ким Чен-ун. Но Шойгу и неговите съветници се интересуваха повече от севернокорейските оръжия, които могат да бъдат взети.

Кремъл нареди до края на годината производството на оръжия в страната да се увеличи с 30%. Но руските заводи изостават от графика и не са успели да произведат нови танкови цеви и електроника за оръжията. Министерството на отбраната говори за ремонт и обновяване на остарелите танкове Т-80, но във веригата за доставки има сривове. Възможно ли е Северна Корея да предостави цеви за танкове? Експертите твърдят, че за целта Пхенян ще трябва да разглоби бойните си машини.

Бойс отбелязва, че Ким Чен-ун е довел със себе си рускоговорящия си началник на управлението по боеприпасите Чо Чунг-рен, както и един от най-технически грамотните генерали Ри Пьон-чол. Планираното посещение на завода на „Сухой“ показва, че диктаторът на КНДР ще иска руски изтребители като част от размяната.

Договорът може да включва и руско зърно. Слабата реколта през 2021 г. и затварянето на границите доведоха до глад, който засегна стотици хиляди севернокорейски деца. Пхенян се интересува и от достъп до руски ракетни технологии.

Бойс смята, че не всички тези въпроси ще бъдат решени по време на срещата на Ким Чен-ун с Владимир Путин.

Но посещението има по-дълбоко значение от повторното включване на един изолиран диктатор в кръга на париите, групирани около Путин. Бъдещето на руския лидер зависи от доста празното обещание на Си Дзинпин за „безгранична“ дружба между Москва и Пекин. Докато войната срещу Украйна се проточваше, Си Дзинпин постави някои граници: Китай ще предоставя на Русия само несмъртоносна военна помощ.

Първоначално тази помощ включваше бронежилетки, безпилотни самолети с двойно предназначение и термовизионни прицели, а след това и откровено несмъртоносни оръжия като ловни пушки и шлемове за играчи на пейнтбол. Китай се опасява, че може да попадне под вторичните европейски санкции. Но също така би желал да се позиционира като възможен посредник в бъдещо споразумение. В същото време Китай засилва претенциите си да бъде шампион на Глобалния юг.

Руснаците приеха тази условна подкрепа от страна на Пекин, но никога не бяха доволни от нея. Бойс напомня, че по време на Корейската война СССР и Китай са си сътрудничили в областта на въоръжаването. Съветската военна помощ утроява числеността на китайските военновъздушни сили, като добавя към въздушния флот 700 самолета МиГ-15 и 150 леки бомбардировача Ту-2.

Москва помага за обучението на китайските ядрени учени и за разработването на бойни глави. Днес Китай все още разчита на произведени в Русия двигатели за китайските самолети. Например, изтребителят J-20 използва руски двигатели „Сатурн АЛ-31″.

Защо Китай да не може да продължи да зачита историческите си връзки с руския военен естаблишмънт“, питат московските „патриотични“ блогъри. В края на краищата Русия е изиграла огромна роля в модернизацията на китайските въоръжени сили.

„Това недоволство се разбира в Пекин. И може би това разбиране е толкова голямо, че китайските лидери са готови тайно да изпълняват някои от нуждите на Москва в нейната продължителна война срещу Украйна“, предполага британският журналист.

Една от теориите е, че заинтересоваността на Путин от отношенията с Ким е свързана не толкова със севернокорейското предложение, колкото с осигуряването на прикритие за китайските оръжейни доставки. Това би могло да сработи, ако Ким Чен-ун предаде на Путин част от консервираните си запаси, а Китай допълни арсенала му.

„Ким ще се сдобие с по-модерна армия благодарение на генералите на Си Дзинпин. Русия ще получи своята военна техника. Китай ще изпълни ангажиментите си към Путин, но ще го направи с известна степен на отрицание“, описва сценария авторът.

Има и други възможни варианти на това споразумение, но политическите ползи за Русия и Китай са очевидни: Ким Чен-ун ще стане по-стабилен съюзник на големите си съседи, ще бъде по-контролиран.

Украйна не вижда нещата по този начин: всичко, което продължава потока от оръжия към руската фронтова линия, означава нещастия и разрушения. Що се отнася до Запада, завръщането на Ким Чен-ун на световната сцена само подчертава това, което трябва да бъде стратегическият девиз на нашето време: Русия и Китай трябва да бъдат държани разделени, ако искаме мир в Европа. Заедно те представляват двоен проблем.