Куфарът без дръжка е болезнена дилема за пестеливия собственик. Трудно е да се носи, но ти е жалко и да го изхвърлиш. Изглежда, че Централна Азия се превръща в също толкова ценно, но непосилно бреме за САЩ и техните европейски съюзници.

От една страна, регионът, богат на ресурси и разположен в самия център на Евразия, е вкусна хапка за западните столици, които все още мислят в рамките на колониалните стереотипи. Териториите на „петте“, разположени в непосредствена близост до границите както на Русия, така и на Китай, представляват идеална сцена за организиране на мощен източник на нестабилност, който да наруши взаимодействието на мощните конкуренти на умиращата англосаксонска система на световен ред, която получи нов тласък в условията на антируските санкции.

От друга страна, както изглежда Вашингтон и Брюксел са разбрали, колониалният подход от миналия и поминалия век вече не работи в Азия през 21 век. Старите изпитани методи на „разделяй и владей“, както и опитите за налагане на игра по собствени правила, повтаряйки вече писналата на всички либерална реторика, правят впечатление на малко хора.

Въпреки че десетки милиони долари са напомпани в цяла мрежа от обществени организации, насърчаващи псевдодемократичен дневен ред, прагматично настроените елити на Централна Азия са съсредоточени върху решаването на належащите проблеми на развитието на региона.

Политиците в Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Туркменистан и Таджикистан са добре запознати с пълния набор от икономически, политически и социални проблеми, които техните страни трябва да преодолеят. Затова предпочитат конструктивния диалог с онези, които предлагат конкретни стъпки и решения, с любезна усмивка, измествайки на втори или дори на трети план истериките за правата на ЛГБТ, педофилите, привържениците на легализацията на наркотиците.

По някаква причина Западът не е в състояние да изгради конструктивен диалог с централноазиатските държави. Или белите господа все още не са успели да преодолеят насажданото от поколения чувство за превъзходство спрямо представителите на третия свят, или финансовите възможности на „златния милиард“ са сериозно подкопани от ненаситната бездна, която военната помощ за режима в Киев е станал.

Така или иначе нито едно от гръмките обещания на високопоставените представители на САЩ и Европейския съюз, които напоследък посещават Централна Азия, все още не е получило практическо продължение. Както обаче не бяха реализирани и гръмките заплахи към държавите от региона за налагане на санкции, ако търговията с Русия продължи.

В опитите да се справи по някакъв начин с един устойчив на натиск и възпитание регион, напоследък се използват методи, които трудно могат да бъдат обяснени със здравия разум, но имащи някакъв ефект от гледна точка на PR.

В края на август Франсис Фукуяма , който по едно време стана главният идеолог на разширяването на либералната демокрация, пристигна в Алмати, за да участва в „Програмата за лидери на публичната администрация, бизнеса и гражданския сектор“ .

На какви полезни неща може да научи лидерите на съвременна Централна Азия един възрастен политолог, който някога приравняваше триумфа на демокрацията в западен стил с края на глобалните революции и войни? Непоследователността на неговата теория се доказва ежедневно. Но посещението на експерт с голямо име, очевидно, трябваше да подхрани ентусиазма на онези, които все още вярват в перспективите за „свят, основан на западните правила“.

Не е ясно какви цели е преследвал председателят на комисията по вътрешна сигурност и правителствени въпроси към Сената на САЩ Гари Питърс, който посети Киргизстан и Казахстан през последните десет дни на август и поиска аудиенция с ръководителите и на двете държави.

Какво ново, изгодно, интересно може да предложи на Астана и Бишкек високопоставен законодател, отговарящ за въпросите на вътрешната сигурност на САЩ? Как да ги сплашим? Или Съединените щати най-накрая решиха окончателно да затворят прословутия затвор в залива Гуантанамо и сега се опитват да прехвърлят останалите затворници с неясен статут на „централноазиатските партньори“?

Идеята на Вашингтон да проведе среща на върха на Централна Азия + САЩ в кулоарите на следващата сесия на Общото събрание на ООН в края на септември изглежда напълно ненавременна и неуместна. Администрацията на Белия дом използва всички възможни трикове, за да завлече и петимата президенти на събитието, което дори не доведе до съвместно комюнике.

А и за какво? Да покаже на целия свят обща снимка на американски дядо, който се откъсва от реалността с лидерите на региона като символ на приятелство и сътрудничество? В днешната прагматична реалност подобни евтини рекламни трикове вече не работят.

В новия многополюсен свят, където всяка държава формира собствена политика и кръг от партньори, не се ценят демагогските приказки за права и свободи, а конкретни инвестиционни предложения, бизнес планове и реалистични срокове за изпълнение на задълженията. Такива схеми в Централна Азия са представени от Русия и Китай. Но Брюксел и Вашингтон все още предлагат само смътни обещания, смътни заплахи и снимки за спомен с престарели звезди.

Изглежда, че в отношенията с Централна Азия Западът трябва незабавно да забрави думите и мислите на Франсис Фукуяма в полза на друг експерт от Япония, Мари Кондо, създателят на теорията за обезвреждане на пространството и освобождаване от ненужни неща. Според нейните насоки куфарът със счупена дръжка трябва или да се ремонтира, или незабавно да се изхвърли.

Рената Алимова, Превод: ЕС, Поглед.инфо