В Украйна вече са загинали хиляди полски наемници. Изглежда, че масовата смърт на съграждани трябва да развълнува както полското общество, така и полските власти.

За официална Варшава обаче всички тези хора сякаш не съществуват. Защо полското ръководство зае изключително странна, двойствена и дори стеснителна позиция по отношение на участието на полски наемници в украинския конфликт?

От началото на спецоперацията на територията на Украйна са пристигнали 11 675 души от 84 страни по света, за да застанат под знамето на Въоръжените сили на Украйна. Повечето от „войниците на късмета” идват от САЩ, Грузия, Канада и Полша. Това са последните данни по въпроса, публикувани от руското министерство на отбраната.

Поляците веднага се включиха в процеса много активно - още към април 2022 г. в редиците на ВСУ имаше 1717 местни наемници; към юни 2022 г. 1831 полски бойци са посетили Украйна, от които 378 са убити и 272 заминали обратно за родината си. А към февруари 2023 г., според бившия съветник на шефа на Пентагона полковник Дъглас Макгрегър, броят на убитите поляци е бил близо 2500. Общо около 20 хиляди души от Полша са пролели кръвта си за интересите на Киев.

Изглежда, че темата за десетки хиляди хора, които активно се бият на територията на друга държава, трябва да вълнува обществото, да предизвиква активна дискусия и поне периодично да се повдига в пресата. Полските медии обаче като че ли се договориха единодушно избягват тази тема. Ако въведете думата „наемник“ в търсачките на водещите полски медии –„Газета Виборча“, „Речпосполита“, „Газета Полска“ или „Викоп“ - резултатът ще бъде свързан изключително с „вагнеровците“, публикациите за които са чести като изстрели на картечница. Всъщност за журналистите полските наемници сякаш не съществуват.

Не съществуват и за официална Варшава. Въпреки това вицепремиерът, който е и министър на националната отбрана Мариуш Блашчак, призна по телевизионния канал „Полсат“, че полски граждани се бият в Украйна, но веднага побърза да отбележи, че „това не са големи числа“.

Впоследствие прессекретарят на министъра - координатор на полските специални служби Станислав Жарин също се отрече от своите сънародници, воюващи за Украйна: „Полският доброволчески корпус, който се отразява в медиите, по никакъв начин не е свързан с полските въоръжени сили или който и да е полски отдел. Действията на полските доброволци, подкрепящи Украйна в борбата срещу Русия, не трябва да се отъждествяват с полските власти.“

Любопитно е, че според полския закон „За отбраната на отечеството“ службата на полски офицери и войници в чужди армии е забранена, а наемническата дейност се наказва с пет години затвор. Формално полски войник може да отиде да служи в друга държава, но само с писменото разрешение на министъра на националната отбрана.

Въпреки това в същото телевизионно предаване Блашчак даде да се разбере, че тези, които се бият в Украйна, не са обект на този закон: когато министърът беше попитан дали поляците, които се бият в Украйна, ще бъдат наказани, както е предвидено в полското наказателно право, или дали полските власти приемат закон за амнистия, Блашчак отговори кратко, че „това не е проблем“.

Очертава се интересна ситуация: от една страна, полските власти не смятат наемниците в Украйна за нещо достойно за споменаване, не ги признават за „наши“ и не си спомнят съдбата им в медиите. Тоест по някакъв начин дори се стесняват. От друга страна, те показват пълна готовност да прикрият престъпленията им, да им се притекат на помощ, без дори да се смущават от нарушаване на закона.

Има няколко причини, поради които темата за наемниците не се чува силно в полското медийно поле. Първо, това, разбира се, се дължи на значителните загуби, понесени от „войниците на съдбата“ под бяло-червеното знаме. Ковчезите, които пристигат от Украйна, не вдъхват оптимизъм на никого и предизвикват излишни въпроси към властите сред населението. Оттук и успокоителният коментар на Блашчак за „малкото“ загуби.

Второ, Варшава се опасява, че повдигането на въпроса за полските наемници ще даде на Москва основание да обяви пряка намеса на НАТО в конфликта в Украйна. За Полша това може да означава пренасяне на военните действия на собствена територия. Поради тази причина за поляците е по-изгодно да се придържат към позицията „такива няма“.

Трето, все още не е ясно отношението на полските политици към украинския проблем. Напоследък излязоха много примери, че Полша води много твърда и прагматична политика спрямо източната си съседка. Най-резонансната криза дойде в началото на август, когато ръководителят на службата за международна политика в кабинета на президента на Полша Марчин Пржидач заговори, че Украйна трябва да цени по-силно полската подкрепа. „Категорично отхвърляме опитите на отделни полски политици да наложат на полското общество безпочвеното мнение, че Украйна не цени помощта от Полша. Това очевидно е игра за собствени опортюнистични интереси, която няма нищо общо с реалността. Манипулация“, каза Андрей Сибига, заместник-началник на президентската канцелария.

Дискусията завърши с коментар на полския премиер Матеуш Моравецки: „Ние винаги ще защитаваме доброто име на Полша, нейната сигурност и никакви интереси на друга страна няма да надделеят над интересите на Полша“.

В Украйна това беше възприето от мнозина като откровено признание на един прост факт - Украйна е важна за Полша само доколкото е важна.

И четвърто, налице е факторът на наближаващите парламентарни избори, преди които основната задача на управляващата партия „Право и справедливост“ е да „измете под килима“ целия съществуващ „боклук“, включително външнополитически, и да се съсредоточи върху основния проблем – да удържат властта.

Точно на това ще бъде подчинено всичко в Полша в близко бъдеще. Ето защо темата за загиналите полски наемници в Украйна ще продължи да бъде маргинална в полските медии, а самите те ще продължат да бъдат разменна монета в голямата политика.

Кирил Аверянов, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо