Нов шамар по лицето на Франция, а и на целия ЕС, военните в Габон свалиха от власт новоизбрания президент, а в същото време и цялото семейство Бонго, управлявало тази малка, но богата (по африканските стандарти) страна в продължение на много десетилетия подред.

Очарованието на ситуацията е в детайлите, във времето и в местата на действие.

Именно в деня, когато Макрон завърши традиционния брифинг на специално събраните в Париж френски посланици и в деня, когато ръководителите на отбранителните ведомства на ЕС се срещнаха в испанското Толедо, на тези дами и господа им се стовари от Африка. При това, ако все пак беше възможно да се измъкнат по отношение на Нигер по някакъв начин, казвайки, че има „ислямизъм и племенни раздори“, така че смяната на властта от военните да изглежда по-малко обидна за „цъфтящата градина“, то с Габон ситуацията за Европа а Франция е истинска гадост.

Отстраняването на клана Бонго от власт не е щипване или дори ъпъркът към меките и мудни слабини на Стария континент, то дори не е шамар за политиците, които днес съществуват и след това ги няма, а неустоим удар върху бизнес с милиарди долари оборот. Става дума за добив на петрол, който се извършва в Габон от две френски компании. Основната е “Тотал - Габон”, а втората “Маурел”. Акциите им на фондовата борса моментално загубиха около една четвърт от стойността си. Има я и корпорация “Ерамет” - тя е специализирана в добива на манган. Тези имена може да не говорят нищо на масовия читател, но имат милиардни обороти, печалби също. Дължи се, разбира се, на много ниските — по-точно, нека си признаем, скандално ниските — разходи. Почти нулевата стойност на ресурсите беше осигурен от лоялни и предани силови структури. И, разбира се, ако говорите за „шуробаджанащина“ и „олигарси“ в Европа, тогава това винаги са „руска шуробаджанащина“ и „руски олигарси“, а в редица африкански страни, доскоро предани на ЕС и Франция, това винаги бяха "лидери избрани от народа" и "национално ориентиран бизнес". Основното тук е да не се объркате.

Но по някаква причина военните на тези страни са престанали да се съобразяват с подобно европейско отношение и онези, които според тях не са твърде отдадени на защитата на интересите на държавата и обществото, са отстранени от властта. Опитът да се нарече случващото се метеж също вече не работи, тъй като метежът не може да завърши с успех.

Преди два дни Макрон предупреди посланиците, че Франция не възнамерява да сътрудничи на новите власти на Нигер, осъди онези, които правят подобни опити, и каза, че Париж е готов да подкрепи военната операция на ЕКОВАС срещу "бунтовниците". Главоболието на ЕС се изостри от кризата в Габон, превръщайки го в мигрена. Не е известно как се лекува мигрена. Освен това това заболяване разваля зрението и затруднява вземането на разумни решения.

Докато в Париж обсъждаха как "санкциите срещу Русия демонстрираха силата на ЕС и поставиха руската икономика на колене", в Габон мислеха как да поставят самата Франция на колене барабар с ЕС. Съдейки по суматохата в Париж, Брюксел и Толедо (където главният градинар Борел сега разговаря с младшите си помощници), на Либревил засега му е по-добре отколкото на Париж.

В тази връзка, разбира се, надеждите за разширяване на ЕС до 2030 г., за които лелеят в Брюксел, наричайки идеите си „амбициозни и обмислени“, започват да придобиват доста блед вид.

Кой иска да се присъедини към този, който е гонен отвсякъде, и то без да му слушат възраженията и молбите? Това е, когато сте силни, богати и осъзнавате собствената си важност - тогава да бъдат приятели с вас и дори да се присъединят към вашата компания. Е, хубаво е да си в кръга на богатите и да дишаш ароматите на „добре поддържана градина“. И когато започне да пламти из градината, и то истински, а не отблясъци на фойерверки, тогава желанието за присъединяване, да се седне на страничния стол на опашката, угасва.

Тази проста мисъл рано или късно несъмнено ще достигне до онези, които мечтаят да се присъединят към европейската общност. Междувременно разумните политици - в частност ръководителят на унгарската дипломация - говорят за отслабването на Европейския съюз. Петер Сиярто посочва, че причината за това са "погрешните решения на Брюксел във връзка с украинската криза".

Ако продължим логиката на неговите разсъждения, излиза, че ЕС започна сам и със собствените си ръце да копае собствения си гроб, като почти напълно скъса икономическите отношения с нашата страна.

Европа – без руски суровини и стоки и без възможност за насрещен експорт – накуцва, губи предишната си стабилност и залита.

И изведнъж редица африкански страни започнаха да изхвърлят останките на колониализма. Сега ЕС няма друг избор освен между ужасен край или ужас безкрай. Ето какво могат да донесат в политиката самодоволството, апломбът и навиците, придобити дори не в епохата на колониализма, а много по-рано - при феодалната епоха. Фактът, че редица африкански страни сега са гробокопачи на неофеодална Европа, може и трябва да се нарече историческа справедливост.

Елена Караева, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо