Най-известният американски журналист в момента Тъкър Карлсън продължава европейската си обиколка, по време на която вече успя да вземе интервю от президента на Сърбия, а вчера беше публикуван разговор с лидера на Унгария.
Виктор Орбан се оказа верен на себе си и веднага предизвика вътрешноевропейски политически скандал. Между другото той каза, че Унгария и Сърбия ще разглеждат всеки опит за намеса в работата на руските газови маршрути като претекст за война. Преведено от изключително прозрачни дипломатически термини, това означава, че ако някой се опита да взриви или по друг начин да извади от строя газопровода „Турски поток“, Будапеща и Белград са готови да се бият за тръбата с оръжие в ръце и с участието на бронирана техника. В крайна сметка Орбан изрази увереност, че "който трябва" е чул посланието му и е разбрал правилно.
Такава е сладката дипломация в семейството на европейските народи.
Трябва да се каже, че Виктор Орбан, макар и от гледна точка на двуликия западен дневен ред, да е бръмчалка и смутител на реда, просто озвучава реални факти, които другите държави и политиците в ЕС предпочитат да премълчават.
И така, едновременно с интервюто на унгарския лидер във “Файненшъл Таймс” беше публикувана статия, която, цитирайки данни на международната организация “Глобал Уитнес”, заявява очевидното: до края на тази година страните от еврозоната ще закупят рекордно количество втечнен природен газ, произведен в Русия. По-специално, анализът предоставя данни, които показват, че Китай традиционно е основният купувач на нашия ВПГ, обемът на доставките там за периода от януари до юли тази година се е увеличил с 62,7%, достигайки 4,46 милиона тона. Подобен процес се наблюдава и във финансово отношение - поради ценови колебания износът на руски енергийни ресурси поскъпна с повече от 20%, а размерът на приходите на търговците достигна близо три милиарда долара.
КНР е свикнала в тази роля, но по-нататък в списъка стоят напълно неочаквани играчи. Испания е на второ място по закупуване на руски ВПГ, а малка Белгия на трето. Благодарение на рязкото увеличение на руския внос в тези страни, общият обем на покупките на втечнен газ в ЕС нарасна веднага с 40%. Както “Файненшъл Таймс”, така и “Глобал Уитнес”са крайно разочаровани от разкритата тенденция и слабостта на европейските държави, които не издържаха дори година на строги антируски санкции.
Съзнателно свързахме и двете новини в един възел.
Вероятно само извънземните не са чували мантрата за това как Европа ще накаже ужасно Москва, като се откаже от енергоносителите ѝ и по този начин ще пресуши руския бюджет за отбрана до дъното. В резултат на набързо въведените забрани и ембарго международният пазар, където Русия е ключов играч във всички основни стокови позиции, изпадна в пълен безпорядък, а цените скочиха в стратосферата. Това доведе до факта, че миналата година руските петрол, газ, въглища и продуктите от тяхната преработка донесоха почти 300 милиарда долара в държавния бюджет. По пътя всички се възползват от паникьосаните европейци - в смисъл другите доставчици на ресурси като Норвегия и САЩ.
През настоящата година политическите лидери на Запад излъчват позитив и увереност, но тази поява по никакъв начин не промени нито физическата география, нито законите на логистиката. Въглеводородните залежи останаха на местата си, докато преминаването към борсовите договори и отхвърлянето на доставките по тръбопроводи доведоха до факта, че превозвачите и собствениците на търговски флотове започнаха да печелят почти повече от производителите.
В руската либерална общност традиционно циркулира догмата, че колективният Запад ще преживее подобни финансови урагани без никакви затруднения. Например, колкото трябва, толкова пари и ще бъдат отпечатани. Обективната реалност на пазара е такава, че по-малко от две години след началото на пълномащабната санкционна война дори доскоро силната и дебела германска икономика е изпаднала в рецесия. Брюксел се опита да поеме водеща роля в единичните покупки на енергийни ресурси, като вземе предвид дяловете на потреблението на всяка отделна страна, но този дизайн се оказа очевидно нежизнеспособен и, както виждаме, днес всяка страна се опитва тихомълком да напълни своите резервоари . Ако трябва дори с нефт или природен газ от “изолирана” Русия.
Има един стар лаф: колкото и да повтаряте думата "халва", тя няма да стане по-сладка в устата ви. Тази фраза с пълна точност предава процеса на отказ на Европейския съюз от руските енергийни ресурси. Толкова много статии се изписаха на Запад, толкова патетични речи се изрекоха, колко сладки обещания, че прекъсването на търговските връзки с Москва няма да повлияе на нищо, бяха раздадени. Всъщност Европа продължава да купува въглеводороди от изток, но сега го прави срамежливо, изпод тезгяха. В същото време, съдейки по динамиката на растеж, обемите на доставките по други маршрути са или ограничени, или толкова скъпи, че държавите от ЕС са готови буквално да защитават ценните тръби и терминали с оръжие в ръце. Дори една от друга.
Сергей Савчук, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо
