Страната печели по-малко от петрол и харчи повече за война

Колебанията на курса на руската рубла отвориха пукнатина в крепостната икономика на Владимир Путин – едно уязвимо място, набързо залепено от икономическия екип на Кремъл- действие, което позволи на националната валута да се закрепи, поне засега.

И все пак пластирът – спешното повишаване на лихвения процент – не може да скрие дилемата в сърцето на руската икономика: как да се финансира армията, като в същото време не се подкопае националната валута и не се нажежи икономиката с разяждаща и политически неудобна инфлация.

Животът в Москва представлява фасада на нормалността въпреки широкообхватните санкции, свързани с войната в Украйна, и изтеглянето на стотици западни компании от Русия.

Една вечер наскоро изнесените на улиците маси на ресторантите и баровете по популярната улица „Болшая Никитска“ бяха пълни с добре облечени хора, които се радваха на дошлото като балсам августовско време. Висока музика бумтеше от двора на близко заведение. На пръв поглед нищо в търговските центрове не се е променило, но там, където едно време бяха магазините на „Зара“ и „Ейч енд Ем“, сега клиентите могат да разгледат новите модни марки „Мааг“ и „Вилет“.

От друга страна лесно може да вземете поничките „Крънчи дрийм“ (Krunchy Dream) за добре познати „Криспи крийм“ (Crispy Cream, в превод „хрупкава мечта“ – бел. ред.), които едно време имаха щанд в търговския център „Европейски“. При липсата на „Епъл пей“ банките предлагат лепенки с чип, който позволява електронно плащане.

Ключовите икономически параметри също са в границите на нормалното. Нивото на безработицата е ниско, икономическият растеж е по-висок, отколкото мнозина са очаквали, и инфлацията е умерена за руските стандарти – 4 процента за месец юли – макар и да е трудно поносима за хората с ограничени доходи.

Хората в Москва, където критиката към армията може да ти донесе затвор и затова някои (автори на публикации в социалните мрежи – бел. ред.) използват само малките си имена – излъчват неспокойствие и примирение.

Пенсионерът Владимир Черемисиев, на 68 години, припомня, че проблемите след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. са дошли със закъснение от няколко години.

„Мисля, че макар и да съм пенсионер и да нямам големи доходи, все още не се затруднявам много – казва Черемисев. – Изпитвам обаче тревожност – понякога вдигам кръвното.“

Други хора отбелязват, че цените постоянно се променят. 38-годишната бизнесдама Юлиана е по-разтревожена. „Условията ни на живот се влошиха рязко, не е добре… И това няма да свърши утре, нито пък вдругиден. Смятам, че повече от едно поколение ще плаща за това, което се случва“, заявява тя.

Притиснат от нуждата от доставки, бизнесът търси варианти. Андрей Лавров, собственик на стоматологичната клиника „Смайл“ („Усмивка“ – бел. ред.), казва, че преди е трябвало да си купува конци и силикон от Китай, защото по принцип работи „предимно“ с вносни материали.

„Но, между другото, нищо страшно не се е случило“, отбелязва той. „Ако нещо повече не се доставя, тогава лесно може да го замениш по паралелни канали.“

Някои конци руско производство са от „много висококачествени материали“, посочва Лавров на фона на стремежа на руската индустрия „да използва намалението“. „Намира се съответният заместител“, добавя той.

И все пак руският внос се възстановява от удара, като стоките преминават през близки държави като Казахстан и Армения, избягвайки санкциите. Държавните разходи за армията и социалните програми осигуряват пари на хора и компании, които използват част от припечеленото за вносни продукти.

Недостигът на работна ръка, дължащ се на емиграцията, също води до вдигане на заплатите, докато субсидираните от държавата ипотеки помагат за поддържане на търговията с недвижими имоти.

Някои удари по икономиката са очевидни, особено по автомобилната промишленост, след като западните производители напуснаха руския пазар. Все повече обаче навлизат превозните средства от Китай.

Пътуването в чужбина е болезнено скъпо и ограничено заради визовите и самолетните забрани, макар че богатите, както винаги, успяват, а тези със скромни доходи и без това не можеха да си го позволят.

Що се отнася до натиска върху рублата, Русия, един от най-големите доставчици на петрол в света, печели по-малко от продажбата на своя петрол заради наложените от Запада санкции. Това намалява търговския излишък на страната спрямо останалия свят, защото и руските граждани и компании купуват повече от чужбина.

Да се печели повече от износ, отколкото се харчи за внос, обикновено е в помощ на рублата. Макар че свиващият се търговски излишък доведе до стабилен спад на националната валута, Русия всъщност се облагодетелства, защото по-ниският валутен курс на практика помага на правителството да си плаща сметките.

Затова и доларите, спечелени от петрола, може да се обменят за повече руски рубли и да се дадат за държавната администрация, за работещите и за пенсионерите.

Руската валута обаче потъна много по-дълбоко, отколкото му се искаше на Кремъл, доближавайки на 14 август курса от 100 рубли за един долар – важна психологическа бариера. Това принуди централната банка на Русия по спешност да вдигне значително на следващия ден лихвения процент с 3,5 процентни пункта, като целта беше да се намали търсенето на вносни стоки.

Рублата скочи до курс от 92 за един долар в дните след вдигането на лихвения процент, но оттогава отново стабилно пада; в сряда тя се търгуваше срещу 96 за долар. Макар и под миналогодишното ниво от около 60 рубли за един долар, по-ниският обменен курс все още не означава криза, ако може да се избегне свободното падане на рублата.

Кремъл работи за защита на руската икономика от санкциите, откакто анексира Кримския полуостров през 2014 г. Освен това Москва пренасочи хранителната промишленост към местни компании, като забрани вноса от Европейския съюз и подтикна производителите да намерят изход от ситуацията на местно ниво.

Благодарение на печалбите от петрола правителството има пренебрежимо малък дълг и стабилни валутни резерви, макар че около половината от тях са замразени заради санкциите.

В дългосрочен план обаче руската икономика я чака „горене на бавен огън“ под натиска на санкциите и разходите на Путин за войната, казва Робин Брукс, главен икономист в Института за международни финанси.

„Дилемата е, че от една страна той трябва да похарчи много пари – да се води война излиза суперскъпо“, обяснява Брукс. „Как правиш невъзможното, притиснат между нуждата от пари и вдигнатия лихвен процент, за да не може общата картина да ти се изплъзне? По мое виждане добро решение в този случай няма“, добавя той.

Руският петрол очаква санкции от Запада и таван на цената, каквито демократичните държави от Г-7 вече наложиха на продажбите на други страни. Г-7 може „да направи тази търговия много по-трудна за Путин“ със свалянето на ценовия таван от 60 на 50 долара (за барел – бел. ред.), посочва Брукс.

Това „ще окаже още по-силен натиск върху рублата, ще постави под по-голямо напрежение централната банка на Русия, като я принуди да качи лихвените проценти, и ще направи тази търговия много по-трудна“, отбелязва той.

В краткосрочен план падането на рублата „не е знак, че Русия е на път да изпадне в дълбока финансова криза“, казва Крис Уийфър, изпълнителен директор и анализатор на руската икономика в консултантската компания „Макро адвайзъри“.

При липсата на чужди вложения във валута Кремъл може да влияе на лихвения процент просто като каже на контролираните от държавата износители кога да продават чужда валута за рубли, посочва Уийфър. На всичкото отгоре цените на руския петрол наскоро се покачиха, като се сви размерът на отстъпките, които се полагат на клиенти от Индия и Китай.

Повишаването на лихвения процент с цел да се стимулира рублата „задушава частния сектор – или поне този дял от икономиката, който не е свързан с войната и отбранителната промишленост – така че остават достатъчно ресурси, за да може войната да продължи“, е мнението на Янис Клюге, специалист по руска икономика в германския Институт за международни отношения и сигурност в Берлин.

„Правителството ясно поставя тази война над благоденствието на гражданите“, посочва той.

В по-дългосрочен план взетите от Путин решения ще подкопаят икономическия растеж и ще окажат продължителен натиск върху рублата, казва Клуге. Без необходимите за комплексни стоки чуждестранни инвестиции Русия ще произвежда сама по-малко, отколкото изискват нуждите й, и ще внася повече.

„А това ще означава, че в бъдеще руските граждани няма да могат да си позволяват същия стандарт на живот, както досега“, отбелязва Клуге.