Поредната диверсионна атака на украинци доведе до унищожаването на свръхзвуков самолет. Украинските диверсанти успяха да нанесат наистина тежък удар на Русия. Малък дрон атакува военното летище Солци в Новгородска област.

Защо тези самолети са толкова важни за Русия и какво да направите, за да не се случват повече подобни ситуации, четете в материала на Цариград.

Жертва на нападението стана далечен свръхзвуков бомбардировач Ту-22М3. Руското министерство на отбраната потвърди тази информация.

"Киевският режим извърши терористична атака с помощта на БПЛА тип хеликоптер на военно летище в Новгородска област. БПЛА е открит от изчислението на външния наблюдателен пункт на летището и е ударен от стрелково оръжие", се казва в съобщение, публикувано от официалния канал Telegram на военното ведомство на 19 август.

"На територията на летището е избухнал пожар на паркинга на самолети, който е ликвидиран своевременно. Един самолет е повреден, няма жертви в резултат на терористичната атака", казват още от министерството.

Доколко формулировката на военните отговаря на действителните последици от удара, може да се прецени въз основа на снимки от мястото на инцидента.

Очевидно в резултат на атаката ракетоносецът Ту-22М3 е повреден на 99,9% - просто казано, той е унищожен.

От съобщението на Министерството на отбраната, в което се твърди, че охраната на базата се е опитала да спаси уникалния самолет, стреляйки с картечници по дрона, може да се предположи, че на съоръжението няма противодронова защита.

Но войниците трябва да имат оръдия против дронове, които сега масово се доставят на фронта от доброволци. Точно както нямаше пасивна защита на ракетоносеца, който стоеше с отворен отгоре капонир (убежище), оформено от земен насип.

Къде са заслоните?

Наблюдатели, блогъри и военни кореспонденти пишат за бетонни убежища за нашата военна авиация - какво има, викайки на глас - повече от година.

Спешната нужда от укрития за самолети беше разкрита за първи път в Сирия по време на атаките срещу военновъздушната база Хмеймим.

"С началото на СВО това стана още по-актуално след опитите за поразяване на стратегически летища. Как стоят нещата с проблема сега - можете да видите на снимката: няма дори навес над самолета", коментира гибелта на ракетоносеца Telegram каналът „Рибар“, чийто автор и водещ Михаил Звинчук е професионален военен.

Бившият депутат от Върховната Рада Олег Царев, който не прие преврата на Майдана от 2014 г., вижда ситуацията по подобен начин.

"Вече ми омръзна да пиша за капонири за самолети. В Украйна, между другото, тях ги има. По целия свят са такива. На всички военни летища в света", казва той.

"И ние ли имаме? За цената на един изгубен самолет беше възможно да се построят хангари за всички военни самолети на всички руски военни летища. Но продължаваме да губим уникални самолети", написа политикът в своя канал в Telegram.

Трябва да се отбележи, че не е необходимо да се разработват технологии за създаване на такива убежища. Също така няма нужда да ограждате храста.

В СССР вече са извършени всички необходими изследвания, направени са всички необходими изчисления и са построени огромен брой убежища. Единственият проблем е, че след разпадането на Съюза те останаха в балтийските държави и Украйна.

Всичко, което е необходимо, е да вземете чертежите на сводестия подслон тип 2A / 13 и да го повторите в опростена форма.

Съветският дизайн може да бъде драстично опростен чрез премахване на такива сложни и скъпи елементи като системата за подаване на гориво към хангара или газопроводите, които позволяват стартирането на двигатели вътре в убежището.

Трябват ви само бетонни плочи, земя и развалини, плюс стоманени порти. Само това ще бъде повече от достатъчно, за да попречим на средствата за унищожаване, използвани от украинците, да достигнат нашите самолети на стойност стотици милиони рубли.

Миналия декември, анализирайки атаката на украински безпилотни самолети срещу базата на далечната авиация Дягилево в покрайнините на Рязан и летището за стратегическа авиация Енгелс-2 в Саратовска област, генерал-майор в оставка Владимир Попов, заслужил пилот на Русия, каза за Цариград:

"Такива убежища ви позволяват да защитите самолета дори от последствията от близка ядрена експлозия. За да се унищожи кола в такъв хангар, тя трябва да бъде ударена с бетонопробивни боеприпаси и най-вероятно ще бъде прихваната от противовъздушна отбрана на обекта."

Оказва се, че сме предупредили и военните, че спешно са необходими укрития. Но…

Иран знае как да го направи

Да, има проблем със създаването на защитни конструкции за такива гиганти като Ту-160 и отчасти Ту-22М3. Те се нуждаят от толкова големи хангари, че бетонните подове не могат да осигурят нормално ниво на защита.

Е, в тези случаи трябва да се обърнем към опита на Иран, който отдавна защитава всички стратегически важни сгради с решетки и мрежи.

Юрий Лямин, специалист във въоръжените сили на Ислямската република, в разговор с Цариград отбеляза, че такава система за защита работи добре:

"Възможно е да се опънат стоманени и въжени мрежи на 10-20 слоя върху произволно голям самолет. Те уверено ще спрат всеки дрон".

"А ако той експлодира, боеприпасите ще работят на голямо разстояние от крилата машина, което ще увеличи шансовете й за оцеляване с порядък", каза още той.

Кой е виновен и какво да правим с тях?

Може би най-належащият въпрос, който се повдига след всяка атака, когато украински диверсанти унищожават или повреждат уникална военна техника с евтини средства, е защо ситуацията не се променя и кой е отговорен за това?

"Има много виновни, но ние ще преминем към простото. Ако самолетът беше в капонир, можеше ли диверсант да го взриви? Не, не можеше", пише известният опълченец и публицист Алексей Живов.

"Това означава, че пряка, включително наказателна, отговорност носят всички военни от горе до долу, които след експлозиите в Новофедоровка (измина една година - бел. ред.) не са решили въпроса за укриването на бойни самолети. Всички трябва да бъдат уволнени от армията и съдени", добави той.

Тоест преди година на всички стана ясно как се съхраняват военните самолети. Мина една година. Но изводи не са направени.

На свой ред друг военен доброволец, Роман Альохин, предлага да се приложи японският метод "пет защо" за анализ на ситуацията, при който първо се установяват непосредствените предпоставки за извънредна ситуация, а след това лицата, чиято дейност (или бездействие) е довела до тяхното възникване са наименувани.

Защо никой не се е замислил за важността на защитата на стратегическите бомбардировачи? Именно системното игнориране на проблема предизвиква справедливо възмущение у хората и желание да се търси отговорност от чиновниците, отбелязва Альохин.

"Поради това все повече хора си спомнят Сталин. Въпреки че колкото и паметници на Сталин да бъдат издигнати, повече злоупотреби и корумпирани служители няма да застанат до стената", доброволецът е сигурен.

Какво от това?

Фактът за смъртта на Ту-22М3 - за Русия наистина е по-лош от щетите на Кримския мост. Може да изглежда, че това е преувеличено, но атаките на моста са терористични актове в най-чистата си форма, които в сегашните условия не се отразяват по никакъв начин на снабдяването на войските и са насочени само към медиен ефект. Но смъртта на ракетоносец е много сериозна загуба.

Първо, тъй като тези машини са истински работни коне, те играят значителна роля в „калибрирането“ на украинския тил, а унищожаването на вражеската инфраструктура, складове и командни центрове е един от най-важните компоненти на руската военна стратегия.

Именно тези удари позволяват значително намаляване на боеспособността на въоръжените сили на Украйна още преди украинските военнослужещи да влязат в боен контакт с нашите войски.

Второ, проблемът е, че Ту-22М3 не се произвежда от 1993 г. и за разлика от Ту-160 не е имало програма за възобновяване на производството им в страната. Към началото на СВО ВВС на Русия разполагаха с около 60 машини от този тип, още около 120 бяха консервирани.

С други думи, смъртта на който и да е от тези самолети е непоправима загуба, която намалява нашия ударен потенциал както в борбата с украинския режим, така и по отношение на сдържането на НАТО. Затова подобен инцидент не бива да остава без последствия и организационни заключения.

Влад Шлепченко, Превод: СМ, Поглед.инфо