Войната в момента е като параграф 22 - за да получи повече оръжие, Украйна трябва да напредне на фронта, а за да напредне на фронта, й трябва повече оръжие. Какво да очакваме?
Преди седмица шефът на канцеларията на Йенс Столтенберг спомена, че една възможност да се сложи край на войната в Украйна е замяна на територия срещу мир и членство в НАТО. На следващия ден се извини. Каза, че е направил грешка. Йенс Столтенберг също опита да омаловажи думите му.
Дори да е случайно изпуснато, изречението подсказва какви са настроенията във високите политически кръгове на Алианса.
Ето три елемента, които подклаждат тези настроения.
Бавният напредък на Украйна на фронта
Имаше предвиждане, което не звучеше реалистично: че Украйна ще предприеме решителна и ефективна контраофанзива. Сега, когато войната е в състояние „на западния фронт нищо ново“, разочарованието не идва от действителността, а от гледна точка на предвижданията и нереалистичните надежди.
За бавния напредък на Украйна има разнообразни обяснения. Сред тях са
Тези и други фактори обаче би трябвало да влизат в сметката при оценка на риск, каквато непрекъснато се прави за войната.
Непредпазливо е от страна на западните официални говорители да съобщават месеци наред за предстояща успешна контраофанзива. Така залагат условия за последващо разочарование.
минирането на големи територии около фронтовите линии;
забавеното преминаване на военната помощ към технологично по-модерни оръжия;
подобрената годност на руската армия;
неизчерпаемият човешки ресурс, който властта в Кремъл е готова да хвърли в огъня;
военната помощ за Москва от Иран, а може би прикрито и от Китай, и през нелегални оръжейни доставчици.
Самоувереният Путин
Когато Евгений Пригожин започна военния си бунт срещу управлението на руската армия, в Кремъл настана паника. Но веднага след това бунтът беше овладян, а политическата ситуация в Москва започна да изглежда стабилна. Може да е привидно, но засега няма сигнали за сътресения.
Става все по-вероятно, че в момента Путин е съгласен на дълга война. Ако задържи настоящата ситуация достатъчно дълго, може и да спечели от упорството си.
Така че този, който мисли да разменя украинска територия срещу мир, пита ли се доколко самият Путин иска подобно нещо?
Повишената самоувереност на руския президент не подсказва желание за мирни преговори и ситуацията на „безкрайната война“ го устройва засега. Голям риск за Русия е евентуален вътрешен срив, политически и икономически. Но това не може да бъде преценено с достатъчна точност.
В този контекст какво означава изобщо говоренето за мир и дипломация? Украйна има своите неизменни и справедливи условия. И дори да е съгласна на опит за преговори, ако руската страна е безразлична, какво да се очаква? Русия би поискала невъзможни неща като запазване на окупираните територии, отказ от членство в НАТО, вдигане на санкции, оневиняване на военни престъпници, отказ от репарации и пр.
Условия за преговори в момента няма по никаква линия.
Подкрепата в САЩ
По-съществен фактор, за който подсеща малкият скандал с изказването да се размени украинска територия срещу мир, е подкрепата на САЩ за Украйна. Тя пада бавно, но изглежда трайно. Причините са тривиални. Хората се уморяват, подкрепяли са, но времето минава и всекидневието постепенно измества принципните позиции. Това е особено валидно за САЩ, където нагласите за изолация на страната доминират в цялата история на федерацията.
Последно изследване на CNN показва, че 55% от американците са против продължаване на военната помощ, която Конгресът гласува, срещу 45%, които смятат, че тя трябва да продължава. Числата са около границата на обрат в нагласите, но тенденцията е към по-въздържана подкрепа.
Вглеждането в мотивите показва, че американците не искат продължителна война, без ясни параметри и постижими цели. Очаквано републиканците са по-скептични, над 70% са против продължаваща военна помощ. При демократите числата са обърнати в полза на Украйна.
В Европейския съюз подкрепата почти не пада, стои с малки колебания над 70%, което включва и военната помощ.
В четири страни, сред които и България, тя е малко под 50%, но и тези нива са високи. Това е окуражително и се дължи на нарастващ реализъм сред гражданите. „Ние в Източна Европа живеем под окото на руснаците“, казва Карл Шмит още преди един век. Опасното око на Русия започва да формира масова усещане за заплаха.
Какво да се очаква
Често се изтъква, че Путин чака Тръмп да спечели и двамата да сключат изгодна за Кремъл сделка. Въпросът обаче не е в това. Шансовете на Тръмп намаляват, по-вероятно е изобщо да не стигне до избори след последните обвинения от щата Джорджа.
В САЩ обаче предстоящи избори по правило изтласкват външнополитическите планове на заден план. Ако войната остане в състояние на относителна неподвижност, подкрепата ще пада. Масовият избирател би бил съгласен на ангажимент с Украйна, ако войната има видима динамика и нещо осезаемо се променя. В това отношение увереността на Путин изглежда добре калкулирана.
Състоянието е параграф 22. Ходът на войната няма рязко да се промени при настоящите нива на военна помощ. Но бъдещата помощ започва да зависи от очакваната промяна на фронта. Изборите по принцип налагат такива ирационални условия.
Западните страни дълго се колебаеха дали да предоставят нужните на Украйна оръжия. При всяко повишаване на мощност, технология и качество на оръжието Украйна отчита напредък. Така че в крайна сметка забавяне няма или се дължи на двете страни. Има го в масовите представите на избирателя, който се ориентира за всичко през своето човешко всекидневие.
Тези условия – самоуверен Путин, избори в САЩ, неподвижен военен фронт – са неблагоприятни за Украйна. И за Европа, която първа трябва да се пробуди напълно за сценария война на континента без фактора САЩ.
