Арва Махдауи
САЩ може да са силно разделена страна, но мисля, че открих тема, около която почти всички може да се обединят: културата на бакшиша е извън контрол. Американската норма за даване на най-малко 20% бакшиш за храна и най-малко 1 долар за питие в бара винаги е обърквала европейските туристи. През последните години обаче подканите за бакшиш станаха толкова повсеместни, разпространиха се в толкова много нови сфери на търговията, че дори американците са объркани кога и къде бакшишът е подходящ.
Вече почти няма платежна транзакция в САЩ, която да не включва подкана за бакшиш. Ако отидете да си вземете кафе или да вземете поръчка за вкъщи, електронен екран почти сигурно ще се завърти във вашата посока, питайки дали искате да добавите 20%, 25% или 30% бакшиш. По-объркващо обаче е, че ако отидете в местния смесен магазин, за да си купите мляко или пакет чипс, има вероятност пак да видите този екран за съвети, насочен към вас. Дори сте подканени да оставите бакшиш на някои каси.
Системите за дигитално плащане, включително подканите за бакшиш, станаха повсеместни по време на пандемията и много от нас с удоволствие плащаха допълнително, за да поддържат бизнеса на повърхността. Сега обаче постоянното подтикване за съвети при всяко взаимодействие се усеща натрапчиво и стресиращо. Наистина ли се очаква да дадем минимум 20% бакшиш, когато вземем хляб от пекарната или фунийка сладолед ванилия от магазина? Не знам, но от чист срам обикновено натискам бутона за 20%. Доколкото мога да си позволя. Миналата седмица купих на малкото си дете сладолед (най-евтиният сладолед от непретенциозен местен магазин) и ми струваше $7,55 с данък и бакшиш. Това е абсолютна лудост.
Наблюдението, че културата на бакшиши в Америка е извън контрол, далеч не е оригинална мисъл. Едно бързо търсене в Google ще изведе милиони статии, провъзгласяващи колко абсурдни са станали нещата. Това, което е по-трудно да се намери обаче, е някакво предложение за това как да разрешим това.