Като цяло рутинното пътуване на министъра на отбраната Сергей Шойгу до Северния флот предизвика доста нервна реакция в западните медии.
Вниманието на журналистите привлякоха ученията на нашия флот, чиято цел открито беше обявена за защита на Северния морски път. Отбелязана е активната дейност на Русия в изграждането и укрепването на нейните военни бази в региона. Но основното събитие на инспекцията беше, разбира се, посещението на министъра на отбраната на легендарния ядрен полигон на Нова Земя.
Западните колеги отбелязаха, че Шойгу е инспектирал полигона в компанията на Алексей Лихачов, ръководител на „Росатом“, и също така припомниха февруарското изявление на руския президент, че „ако САЩ проведат ядрени изпитания тестове, тогава и ние ще."
Много е добре, че западните журналисти за известно време се отклониха от композирането на фалшификати и запознаха публиката с това, което наистина се случва в Русия. Чудесно е, че пак се учат да транскрибират топонима Нова Земя.
На същата тази Нова Земя Съветският съюз някога е извършил 132 ядрени опита. Тук е тествано и известното „изделие АН 602“, известно още като „Цар Бомба“. Един от основните създатели на 100-мегатонната бомба беше академик Андрей Сахаров: тогава той все още не беше любител на дисидентските идеи, а усилено мислеше как да изтрие Америка от лицето на Земята, по-специално с помощта на изкуствено цунами. За Ан 602 той получи третата звезда на Герой на социалистическия труд.
Колкото и да е странно, „Цар Бомба“ даде на човечеството десетилетия мир и просперитет, осигурявайки надежден баланс на силите на ядрените суперсили. Факт е, че през 50-те години САЩ и СССР нямаха дори близък ядрен паритет. Страната ни нямаше достатъчно бомби или средства за доставка. Щатите усетиха силата си и нахалстваха всеки ден. Опасността от ядрена война между двете суперсили беше критична. През 1961 г. американците започнаха да разполагат своите ракети в Турция.
Продуктът на Андрей Сахаров е представен на света през октомври 1961 г. Оказа се, че СССР спечели надпреварата в ядрените оръжия с нокаут. Най-мощният американски термоядрен заряд по това време беше само 15 мегатона. „Ню Йорк Таймс“ писаха за тестовете, а от другата страна на океана се замислиха дълбоко. От днес хвалбите на Хрушчов "ще ви покажем Кузкината майка" изглеждат смешни, но тогава на никой не му беше до смях.
Наличието на „Цар бомба“ в арсенала позволи на Хрушчов през 1962 г. да управлява успешно Карибската криза и да накара Кенеди да изтегли американските ракети от Турция. И още през 1963 г. представители на САЩ и Великобритания пристигат в Москва и на тържествена церемония подписват Договора за забрана на ядрените опити в атмосферата, космоса и под водата. Така че тестовете на супербомбата доведоха до разведряване - това наистина се оказа дете-чудо.
Преди 33 години Русия предложи на САЩ и Великобритания да въведат мораториум върху ядрените опити. Доброволно се отказахме от най-мощното си геополитическо оръжие, разчитайки на миролюбието и отговорността на колективния Запад. И там го картотекираха като своя победа в Студената война. Подобна политика продължава и днес – отговорността ни към човечеството се представя като слабост: къде са, казват, вашите червени линии? Е, май е време да им покажем сила, иначе не разбират добре.
Ядреното възпиране работи с горивото на страха. Веднага след като американците научиха, че съветските ракети са се появили в Куба, в страната избухна пълна паника. Хората излязоха по улиците, протестираха, молеха се, биеха се, запасяваха се с консерви, правеха бункери от импровизирани материали, чакаха апокалипсиса и масово нахлуха през мексиканската граница в Южна Америка. Но, парадоксално, страхът е този, който води до дълъг и надежден мир.
Днес в САЩ и елитите, и масите са загубили страха си. Все си мислят, че загубилата в Студената война Русия по дефиниция е слаба, унизена и безпомощна. Че дори теоретично не е в състояние да нанесе ядрен удар на територията на Щатите. Тези разкази се набиват в главите от всяко желязо. Тази илюзия за превъзходство е много опасна, тя е бременна с война.
Ядрените опити на Нова Земя биха могли да запознаят американската общественост с новите разработки на Русия в тази област, да демонстрират докъде са стигнали нашите технологии и ясно да покажат с какъв враг са се свързали. Нека потърсят в „Гугъл“ колко минути са нужни на руска ракета да стигне до САЩ. Би било полезно и европейската общественост да разбере в какво е въвлечена.
Е, фактът, че САЩ ще проведат свои собствени ядрени опити, изглежда много вероятен. Те имат тази тема на дневен ред от няколко години. Още през май 2020 г., в разгара на коронавирусните блокировки, тя беше активно обсъждана в американския естаблишмънт. Все още изобщо нямаше СВО, а американците обсъждаха дали могат да извършат ядрени опити, за да притиснат Китай и Русия и да ги принудят да подпишат тристранно споразумение за ограничаване на въоръженията. Господата по особен начин разбират дипломацията, нали?
Необходимостта от ядрени опити за САЩ е подчертавана многократно от американски военни анализатори. Те посочиха драматичното остаряване на всички компоненти на американската ядрена триада - много бойни глави и средства за доставка са с изтекъл срок на експлоатация.
Окаяното състояние на наземния комплекс е такова, че преди няколко години широко се дискутира въпросът дали той трябва да бъде напълно изоставен в полза на самолети и подводници. Сега наземните комплекси се заменят с нови. Но как да изстрелват новите бойни глави, които са тествани само на компютър? Някои учени от Лос Аламос смятат, че истинските ядрени опити са незаменими, „въпреки че са страшни“.
Е, ние имаме какво да отговорим на техните изпитания. Запомниха ли как се пише Нова Земя? Сега да си припомнят как се пише kuz'kina mat'.
Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо
