ООН изгуби смисъла на същестуването си, пише Al Mayadeen. Авторът я нарича «крехка и слаба организация», която няма пълномощия на «световен полицай» и инструменти за натиск за разрешаване на всякакви противоречия в кипящия свят.

Превод от Al Mayadeen, Ливан:

ООН се контролира от крупните световни държави, начело със САЩ, Великобритания, Франция, Китай и Русия. Всички те имат право на вето.

Останалите са държави, които могат да изразят мнението си, но по никакъв начин не влияят на крайното решение. Достатъчно е една от петте големи държави да наложи вето на всяка представена проекторезолюция. И въпреки че Съветът за сигурност понякога взема независими решения, ООН, която включва 193 държави, няма такава възможност.

С всяко назначаване на генерален секретар се надявахме да видим свят без войни, бежанци, колониализъм, окупация и робство.

Но светът става все по-агресивен с всяка година.

Броят на потиснатите или по-точно поробените народи се увеличи значително през последните години и достигна своя максимум.

ООН, начело с генералния секретар, не е в състояние да реши никакви проблеми.

Всеки ден слушаме за разпадане на държави, падане на правителства, всенародни демонстрации или окупация на територии. Виждаме дълбоки разделения, жажда за власт и масови престъпления срещу жени и деца. Генералният секретар на ООН не е в състояние да спре тези опасни и болезнени злоупотреби.

Той наистина не може да направи нищо, защото няма инструменти за натиск.

Той няма правомощията да бъде «световен полицай».

Не може да повдига обвинения срещу убийци, окупатори и колонизатори.

Генералният секретар не предлага никакви радикални решения на глобалните проблеми, свързани със семейството, развитието, заетостта, независимостта, правата на жените и децата.

Светът полудява, а нито Генералният секретар, нито Организацията на обединените нации, създадена да защитава човечеството, могат да спрат това, защото нямат реална власт.

ООН е крайно уязвима и затънала в корупция от главата до петите.

Общото събрание се събира ежегодно през месец септември, за да призове отново за зачитане на човешките права и за прекратяване на конфликтите и съперничеството с мирни средства.

Но е налице голяма пропаст между големите и малките страни, отразяваща степента на страдание, което светът изпитва навсякъде.

Светът вече не е в безопасност.

Разтърсват го природни бедствия, политически „земетресения“, арогантността на колониалните и империалистически сили.

Езикът на силата надделя над езика на диалога.

Светът вече не е безопасно място, страданието се увеличава с всеки изминал ден, причинявайки паника, страх и ужас.

Какъв е смисълът от Генералния секретариат, ако го е грижа за света само на думи, но не и на дела?

Той нее защитава правата на слабите.

Хората страдат от зверствата на ционизма, империализма, нацизма и варварството.

Тяхното достойнство е потъпкано от години на несправедливост, потисничество и тирания.

Хората са лишени от законните си права.

А колко такива хора има в целия свят?

Статистиката е изумителна.

Генералният секретар се срамува, когато чуе за това.

Ще се надигне ли светът отново и ще захвърли ли „старата си и опърпана рокля“?

Неспособността на ООН да реши сложните проблеми на света ни поставя пред много важен въпрос: трябва ли организацията да бъде реформирана?

Кой има полза от тази крехка и слаба организация днес?

Кой е заинтересован от запазването на тази световна международна организация, създадена да защитава човечеството?

К.К