Русия и Америка са не само основните притежатели на ядрени оръжия на планетата, те са най-важните партньори в урановия бизнес.

Ето защо между нашите страни се развиха изненадващо сложни отношения, където политиката на възпиране е свързана с активна търговия и евентуалните ядрени опити ще бъдат с "подтекст".

Русия и САЩ контролират 90 процента от ядрения потенциал на света. Москва разполага с 5889 бойни глави, Вашингтон - с 5244 заряда, а общият брой на ядрените оръжия, създадени от човечеството до момента, е 12 512 броя. Останалите 1379 броя са предимно във Франция и Великобритания.

Скорошен доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) твърди, че през последните шест месеца Москва и Вашингтон са увеличили готовността на своите ядрени сили. От януари до юни броят на бойните глави, разположени на носители и готови за използване, се е увеличил с 86 броя. Много е.

Обръщането към ядрения проблем е начин да подритнете малко по врага и да му попречите да извърши неприемливи действия. Царград пише , че именно в това си качество руският президент Владимир Путин вече няколко пъти е „употребявал“ ядреното оръжие: първият път – буквално след началото на СВО, на 27 февруари; вторият - през април същата година. И в двата случая демонстрацията на ядрената тояга имаше за цел да предотврати намесата на полската армия на територията на Украйна.

Последният път, когато президентът упрекна Запада, беше преди шест месеца. Прочитайки посланието до Федералното събрание, той каза:

Някои политици във Вашингтон, знаем това със сигурност, вече обмислят възможността за натурално изпитание на ядрено оръжие. Министерството на отбраната на Русия и Росатом трябва да осигурят готовност за тестване на руски ядрени оръжия. Ние няма да сме първите, които ще направят това, но ако Съединените щати проведат изпитания, тогава и ние ще го направим.

- каза тогава Путин.

„Важна стъпка, която всички ще видят“

Военният експерт, вицепрезидентът на Руската академия за ракетни и артилерийски науки Константин Сивков в разговор с наблюдател на Царград отбеляза, че ядрените опити ще бъдат важна стъпка, която всички ще видят:

Подобна демонстрация на решителност е начин да се достигне до съзнанието на т. нар. „дълбока държава“ (дълбока държава – структура в сянка, състояща се от висшата бюрокрация и висшия бизнес), която взема фундаменталните политически решения, които публичните политици донесят до масите.

По думите на експерта, в тази връзка ядреният опит ще бъде послание не само към кукловодите на западния свят, но и към дълбоката държава в Русия, която е част от световния елит и се стреми да действа в негов интерес. Това е същата тази наша „партия на страха“.

Полигонът на Нова Земля може да стане място за такъв тест.

Ако трябва да се покаже ужасът на унищожението, тогава това трябва да е надземно изпитание; ако целта е да се покаже наличието на мощни бойни глави, които на Запад изобщо ги няма, тогава това е подземен взрив, така че да получават данни чрез сеизмичните станции,

– каза нашият събеседник.

Атомната анемия на САЩ

Западът, впрочем, не харесва пренасянето на борбата – дори словесна – в ядрената плоскост. Просто САЩ сега са много слаби в това отношение, освен това са зависими от сътрудничеството с Русия.

Техните бойни глави и ракети лежат в складове и не им се налага да се хранят. Но това не може да се каже за реакторите на атомните електроцентрали.

Урановата зависимост на САЩ от Русия стана очевидна, след като администрацията на Байдън реши да не налага санкции на руския уран. Уранът се оказа единственият вид суровина, която Щатите активно купуваха от нас дори през есента на 2022 г., когато влязоха в сила всички възможни и невъзможни санкции.

Естествено, това обстоятелство не убягна от вниманието на нашите анализатори. Още през март миналата година вицепремиерът Александър Новак отбеляза в Държавната дума:

Правителството проучва възможността за налагане на ембарго върху доставките на уран за САЩ.

В бъдеще тази тема беше подхваната от блогъри и журналисти, които я раздуха до степен "Ето, сега ще изключим цялата ядрена енергия на американците!"

И без уран ще минат

В действителност ситуацията не е толкова проста. От януари до октомври миналата година Русия е продала на американците обогатен уран на стойност 644 милиона долара, според Бюрото за преброяване на населението на САЩ. За същия период Холандия е доставила ураново гориво на стойност 569 милиона долара, Германия - 527 милиона долара, а Великобритания - 482 милиона долара.

Да, страната ни остана най-големият доставчик на уран, но делът й не надвишава 28 процента. С други думи, въпреки че Росатом е най-големият доставчик на ядрено гориво, изтеглянето му от американския пазар няма да може да доведе до срив в индустрията, тъй като има с какво да се заменят отпадналите количества.

Според някои оценки в реалностите от миналата година налагането на ембарго върху доставките на уран за американците от наша страна може да доведе до увеличение на цените за него с до 40 процента. Но при този сценарий Русия ще загуби същите 644 милиона долара, които биха били полезни за нас в производството на прецизни оръжия.

Урановия брак по сметка

Тук обаче има един важен нюанс. Повечето съвременни реактори работят с уран, обогатен до 5 процента. Съединените щати възнамеряват да заменят реакторния парк чрез доставка на енергийни блокове от ново поколение, които изискват 20% обогатено ураново гориво, за да работят. За да го произведат, те дори реанимираха обогатителния завод в град Пайктън, Охайо.

Иронията на ситуацията обаче се състои в това, че заводът така и не тръгна, не успя да заработи, злите езици говорят, че американските инженери са се провалили. И единственият доставчик на обещаващото гориво за модерните американски реактори е TENEX. Това е дъщерна компания на Росатом и в „тесен семеен кръг“, далеч от любопитни очи, тя отговаря на псевдонима "Техснабекспорт".

Американците изобщо не са доволни от тази ситуация, така че тяхното министерство на енергетиката се зае със създаването на стратегически резерв от уран за реактори. Полагат се усилия за съживяване на ядрената индустрия и вътрешния добив на природен уран. През януари Министерството на енергетиката на САЩ подписа договор за закупуване на приблизително 363 тона уран от находища в САЩ. Освен това беше подписано споразумение за неговата обработка и за закупуване на оборудване.

За да разберем колко незначително е това, отбелязваме, че обемът на доставките на готово гориво от Русия е около 500 тона годишно. Така че зависимостта на американците от нашите доставки е твърде силна, за да я прекъснат сега.

От геополитическа гледна точка това не е много добре. Но това е необходимо за развитието на „енергия без емисии“, тоест за борба с глобалните климатични промени, тоест за благосъстоянието на цялото човечество. Когато хората говорят с такива заобикалки, това означава само едно: те се опитват да скрият големите суми зад бърборенето.

Какво остава в сухия остатък

Путин последователно провежда политика на ядрено възпиране срещу нашите геополитически противници. Той не ескалира излишно ситуацията, но ако се наложи, не се колебае да посочи ядрения ни арсенал.

В същото време държавният глава ясно назова условието за възобновяване на ядрените опити и по всичко личи, че това ще бъде позицията на страната ни за години напред.

Що се отнася до урановото ембарго, теоретично Русия може да "стресира" американците по този начин. В този случай особено чувствителен удар би получила американската програма за модернизация на ядрената енергетика, която и без това куца и с двата крака.

Но резултатът от такава стъпка би бил условно положителен само на първия етап, тъй като в отговор на нашето ембарго, те ще потърсят нови източници и Росатом ще бъде изместен от американския пазар и ще загуби голям и стабилен източник на печалба.

Междувременно един от клиентите на вече споменатата TENEX е Westinghouse Electric, която произвежда горивни клетки от руски уран и ги продава на оператори на атомни електроцентрали по света. Това създава интересна ситуация: Росатом се конкурира с Westinghouse по отношение на изграждането на реактори, но в същото време има свой собствен процент от печалбите от обслужването на американските реактори, тъй като горивните елементи за тях са направени от наш уран.

Следователно в действителност обещанията за „подаване на кислород към американците“ ще останат лозунги. И двете страни ще продължат да печелят една от друга, доколкото това позволява политическата ситуация, без да спират да воюват в други области и територии.

Влад Шлепченко, Превод: ЕС, Поглед.инфо