Въз основа на очертаващите се тенденции сценарият на „световна катастрофа“ (да не се бърка с глобална катастрофа, пише се с малка буква и обозначава по-силен тип криза) в момента се разглежда като малко вероятен.
Той представлява около 15%, със силна фрагментация и колапс на глобалния свят на локално ниво. Тази версия на бъдещето може да се превърне в наистина ужасна реалност, с гибелта на десетки процента от населението на света, което просто не може да се впише в новите реалности: глад, войни, геноциди, болести, превръщането на градовете в гета и т.н. За разлика от 90-те години в БСС и разпадането на Южна Африка след премахването на апартейда, хората просто няма да има къде да бягат. Помислете за този сценарий, който много бихме искали да избегнем.
Високата и диверсифицирана свързаност, в резултат на няколко десетилетия на активна глобализация, доведе до малък брой държави с голяма автономия. Разпадане на единни закони, принципи, пазари, технологични вериги и др. ще премине по непредвидими траектории и много болезнено. С окончателния преход към света на панрегионите (250-500 милиона индустриално население) загубите ще бъдат неприятни, но не и критични, което позволява да се запазят повечето от съвременните технологии. Животът в центровете на бъдещите метрополии и регионални сили ще се характеризира само с криза.
Ако се стартира сценарият на глобална катастрофа, тогава колапсът ще бъде много по-дълбок, с връщане към нивото от края на XIX - началото на XX век, преминавайки през няколко цикъла на фрагментация и деградация, които ще продължат няколко десетилетия. В този случай не става въпрос за запазване на съществуващите граници. Границите на зоните на влияние ще се определят в настоящия момент, с правото на сила, напълно игнорирайки мнението и интересите на населението, историята, етническите, културните, религиозните фактори.
Тъй като ситуацията се стабилизира, разширява, нуждата от подкрепа расте и т.н., новите граници ще клонят към обичайните географски, етнически, културни и т.н., но не навсякъде. Ще има много територии, където установените линии ще доведат до преселване на народи, стартиране на процесите на етногенеза, асимилация и ... геноцид. Доста дълго време властта и зоните на влияние ще бъдат обвързани изключително с анклави - градове и територии около тях, които са удобни за контрол и защита.
Пространството между анклавите ще се превърне в диви земи, територии без закон, където властта ще бъде малко по-различна от бандите. В резултат на естествения подбор, разширяването и борбата за господство ще има завръщане на познати държави, които се стремят да контролират територии, а не само стратегически обекти на картата и маршрути между тях.
В случай на сценарий на глобална катастрофа, колапсът ще премине на ниво силно сплотени общности (хора, клан, религия, място и т.н.), но отделните държави могат да оцелеят дори при такива условия: Северна Корея, Израел, Унгария , Виетнам, Египет и др. Вярно е, че има нюанс, те не трябва да стават пряк участник във военните действия преди време.
Колкото по-високо е нивото на милитаризация, компактност, сплотеност на обществото, рационалност, толкова по-бързо ще се очертаят границите на зоните на влияние, ще се преодолеят вътрешните противоречия и ще започне експанзия. Като част от последното ще улови най-интересните и атрактивни активи наоколо. Всичко трябва да се направи навреме.
За Русия този сценарий би бил неприятен, но поносим, ние ще можем да оцелеем, но тогава ще трябва да се върнат териториите на Сибир и Далечния изток. Добре, че това все още е малко вероятно бъдеще и ако САЩ не започнат война от троянски тип, ще стане още по-добре.
Андрей Школников, Превод: В. Сергеев
