Ако средновековният напредък от ползването на плуга не е измъкнал европейските селяни от бедността, това до голяма степен се дължи на факта, че техните владетели са прибирали богатството, генерирано от засиленото производство, и вместо това са го използвали за да строят катедрали.
Икономисти твърдят, че нещо подобно може да се случи с изкуствени интелект (AI), ако навлезе в живота ни по такъв начин, че рекламираните предимства се използват от малцина, а не от мнозина, пише Ройтерс.
„Изкуственият интелект има голям потенциал, но потенциал да върви и в двете посоки“, коментира Саймън Джонсън, професор по световна икономика и управление в MIT Sloan School of Management.
„Ние сме на разклонение на пътя“, допълва той.
Поддръжниците на изкуствения интелект прогнозират скок в производителността, който ще генерира богатство и ще подобни жизнения стандарт. Консултантската компания McKinsey през юни изчисли, че технологията може да добави между 14 трлн. и 22 трлн. долара стойност годишно – сума, приближаваща се до текущия размер на икономиката на САЩ.
Някои оптимисти по отношение на технологията отиват по-далеч, като предполагат, че заедно с роботите, изкуственият интелект е техноогията, която най-накрая ще освободи човечеството от обикновените задачи и ще ни даде възможност за повече творчество и свободно време.
И все пак има редица притеснения относно въздействието на AI върху поминъка, включително заради потенциала му да унищожи работни места във всички сектори. Стачката на холивудските актьори през юли е свидетелство за това, защото те се страхуват да не станат излишни заради двойниците им, генерирани от изкуствения интелект.
Какъв ръст на продуктивността?
Подобни опасения не са неоснователни. Историята показва, че икономическото въздействие на технологичния напредък като цяло е несигурно, неравно, а понякога направо зловредно.
Книга, издадена тази година от Джонсън и икономиста от MIT Дарън Ацемоглу, изследва хилядолетия на ползване на технологии – от плуга до автоматизираните киоски – като разглежда успеха им в създаването на работни места и разпространението на богатство.
Въпреки че предачната машина е ключова за автоматизацията на текстилната индустрия през 18 век, те откриват, че тя води до по-дълги работни часове при по-тежки условия. Механичните пречистватели на памук пък улесняват разширяването на робството в американския юг през 19 век.
Историята на интернет е сложна. Той създава много нови работни позиции, въпреки че голяма част от генерираното богатство отива при шепа милиардери. Увеличаването на производителността, което някога беше възхвалявано, се забави в много икономики.
Изследователска бележка от юни на френската банка Natixis предполага, че това се дължи на факта, че дори една толкова разпространена технология като интернет остави много сектори недокоснати, докато много от работните места, които създаде, бяха за нискоквалифицирани – например във веригата на доставките при онлайн поръчки.
„Заключение: трябва да сме предпазливи, когато оценяваме ефектите на изкуствения интелект върху производителността на труда“, предупреждава Natixis.
В една глобализирана икономика има други причини да се съмняваме дали потенциалните ползи от AI ще се усетят равномерно.
От една страна, има риск от „подбиване на пазара“, докато правителствата се конкурират за инвестиции в изкуствен интелект с все по-слаба регулация. От друга страна, бариерите пред привличането на тези инвестиции може да са толкова високи, че да оставят много по-бедни страни на заден план.
„Трябва да имате правилната инфраструктура – огромен изчислителен капацитет“, коментира Стефано Скарпета, директор по заетостта, труда и социалните въпроси в базираната в Париж Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Работническа сила
Оказва се, че иновациите са лесната част. По-трудно е да ги накараш да работят за всички. Именно тук се намесва политиката.
За Джонсън от MIT пристигането на железниците в Англия през 19 век в момент на бързи демократични реформи е позволил на тези постижения да се ползват от по-широкото общество, було то чрез по-бърз транспорт на прясна храна или първо усещане за пътуване за развлечение.
Подобни демократични придобивки на други места са помогнали на милиони да се насладят на плодовете на технологичния напредък през 20 век. Но Джонсън твърди, че това е започнало да се променя с агресивния акционерен капитализъм, който беляза последните четири десетилетия.
Автоматизираните каси за самообслужване са пример за това, смята той. Хранителните стоки не поевтиняват, животът на купувачите не се трансформира и не се създават нови задачи – само печалбата расте заради намаляване разходите за труд.
Работнически групи, които са загубили голяма част от влиянието, което са имали преди 80-те години на миналия век, определят AI като потенциална заплаха за правата на работниците, както и за заетостта, например ако няма човешки контрол върху управляваните от AI решения за наемане и уволнение.
Мери Тауърс, директор по политиката за трудовите права в Британския конгрес на профсъюзите, посочва колко е важно синдикатите „да имат законови права за консултиране, да имат способността колективно да се договарят относно технологиите на работа“.
Това е само един от няколкото фактора, които ще помогнат да се определи как AI оформя нашия икономически живот - от антимонополните политики, които гарантират здравословна конкуренция между доставчиците на изкуствен интелект до обучения на работната сила.
Проучване на ОИСР сред около 5300 работници, публикувано през юли, предполага, че изкуственият интелект може да е от полза що се касае до удовлетворението от работата, здравето и заплатите, но също така се вижда, че представлява риск за неприкосновеността на личния живот, засилва предразсъдъците на работното място и подтиква хората към претоварване.
„Въпросът е дали изкуственият интелект ще изостри съществуващите неравенства или всъщност може да ни помогне да се върнем към нещо много по-справедливо?“, коментира Джонсън.
