Проведената в Санкт Петербург среща на върха Русия-Африка показа, че опитите на Запада да изолира страната ни очевидно не са постигнали решителен успех. Преобладаващата част от страните на Черния континент

изпратиха свои представители на събитието. В същото време евроатлантиците щяха да са се предали, ако не се опитаха да провалят форума. Царград разговаря с участниците в събитието и разбра как африканците гледат на желанието на глобалистите да „изстискат“ Русия от световния дневен ред.

Пристигнаха въпреки заплахите

Почти всеки високопоставен участник призна в кулоарите, че американски дипломатически представители са провели "превантивни разговори" с африканците, убеждавайки ги по всякакъв начин да не идват в руската северна столица.

Посланикът на САЩ лично дойде в кабинета ми и направо каза, че няма нужда да ходя в Русия. Американците всячески намекват, че при евентуално пътуване страната ни може да се сблъска с намаляване на програмите за подпомагане и инвестициите. Но правителството реши все пак да изпрати делегация в Санкт Петербург,- каза на Царград дипломат от една от англоезичните държави в Западна Африка.

Въпреки това Държавният департамент до голяма степен успя да намали присъствието на първите лица на Черния континент на последното събитие Сюлейман Ндиай, бивш дипломатически съветник и ръководител на икономическата мисия на Сенегал в Русия, бивш първи съветник на сенегалското представителство в ЮНЕСКО, отбеляза в коментар за „Първи Руски“:

Сега тук има 17 държавни глави, а в Сочи на последната среща на върха през 2019 г. бяха 43. От само себе си се разбира, че Западът никога няма да даде мир на Русия. Ние, африканците, трябва да търсим и да мислим за себе си къде да отидем, с кого да бъдем, с какви партньори да работим. Виждам, че Русия е готова да работи наравно с африканските държави. Фактът, че дойдоха само 17 лидери, е пряк резултат от натиска на Европейския съюз иСАЩ. Но мисля, че след завръщането на участниците в този форум в Африка ще има друго мнение - че трябва да продължим да работим с Русия.

Проблемът е, че системата на неоколониализма не е изчезнала. Търговският оборот между Русия и целия африкански континент, както каза Владимир Путин на пленарното заседание , възлиза на 18 милиарда долара. За сравнение: същата обща цифра за САЩ, Великобритания и ЕС надхвърля 400 (!) милиарда долара. Обемът на натрупаните американски, британски и европейски инвестиции е около 200 милиарда долара (на руснаците - в рамките на 2 милиарда).

Днес влиянието на Запада е голямо, за съжаление. Африканските народи са силно разочаровани от това, постоянно сме заблуждавани. Независимостта е сложно нещо. Нашите икономически системи бяха силно зависими от империалистическите държави. Африка все още не е постигнала истинска независимост,

- оплака се Шериф Салиф Су, бивш съветник на президента на Сенегал по икономическите въпроси.

Трябва обаче да се гледат не цифрите, а реалното отношение на африканските страни към Русия и руснаците. И то, въпреки колосалния натиск от Вашингтон и Брюксел, е изключително положително. И това е особено очевидно в случая с така наречената зърнена сделка.

Усилията на западната пропаганда, насочени към демонизиране на страната ни, която уж обрича милиард души на гладна смърт, не се приемат сериозно, каза цариградският събеседник. Нещо повече, тенденцията през последните години е рязко нарастване на пропутинските настроения сред младите хора.

По повод Черноморската инициатива, африканците многократно протестираха, че корабите със зърно не стигат до нашия континент. Западът изживява последния си момент. Това се случва не с Русия, а със Запада. Докато Русия е жива, Западът няма да спи спокойно. Учих с вас, познавам вашите хора, вашите ценности и мисля, че Африка ще отиде по-далеч с Русия. В Сенегал днес антифренските настроения са силни сред населението, особено сред младите хора. Същото е в Мали, Конго. Гледаме на Путин като на спасител,- каза за Царград Ндиай, форумец от Сенегал.

Измества ли се центърът на русофилството в Африка?

Да, битката между Русия и колективния Запад в този регион е подобна на битката между Давид и Голиат. Но, както знаете, Давид спечели. Москва има редица предимства, които ясно се признават от нейните африкански партньори. На първо място, и Московският и на цяла Русия патриарх Кирил говори за това на пленарното заседание, липсата на колониално минало, което тежи много върху отношенията между африканските страни и евроатлантиците. Почти всеки оратор подчерта каква велика роля е изиграл нашият народ за спасяването на континента от поробване и смърт.

СССР и Русия ни оказаха огромна помощ в антиколониалната борба. Помним го добре. Де Гол каза: Африка ще умре без Запада. Когато Западът се оттегли от Африка през 60-те години на миналия век, той унищожи индустриалните съоръжения, така че независима Африка да загине.

През същата 1960 г. е създаден университетът Патрис Лумумба. Русия направи всичко възможно, за да компенсира загубите, които Африка претърпя след напускането на колонизаторите. СССР помогна на Африка да осигури своята независимост,

- подчерта френският журналист и издател от африкански произход Месин Даниел Сегла - между другото, завършил факултета по журналистика на Беларуския държавен университет.

Затова не е изненадващо, че именно на Черния континент активно се разраства международното русофилско движение. В рамките на срещата се проведе сесия "Развитието на русофилското движение в Африка" , в която взеха участие основателят на Царград Константин Малофеев и ръководителят на отдела по философия на Царградския институт Наталия Мелентиева. Тя прочете писмо от директора на института Александър Дугин, който изрази основните идеи за руско-африканското партньорство:

изграждане на многополюсен свят;

панафриканско единство;

истинска деколонизация на Африка, включително в културата;

отхвърляне на философската политическа система на Запада и възприемане на четвъртата политическа теория като алтернатива на либерализма, социализма и фашизма.

Гостите на сесията успяха да чуят от първа ръка как, благодарение на волята на африканците и подкрепата на Москва, неоколониалната система, особено френският й сегмент, постепенно се пука по шевовете.

Аз съм член на групата Патриоти на Мали, събрахме повече от 8 хиляди подписа в подкрепа на сътрудничеството с Русия. Ние сме за сътрудничество с Русия в областта на сигурността. Мали се превърна в модел за цяла Африка. Три принципа: уважение към нашия суверенитет; свободен избор на партньори; сътрудничество, основано на взаимна изгода. Такова е сътрудничеството с Русия. То не се основава на диктат, то взема предвид националните интереси и културните характеристики на Мали, нашите духовни и религиозни ценности. Не се провалихме, когато избрахме сътрудничеството с Русия, цяла Африка ни завижда за този избор, - каза социалният активист, общопрактикуващ лекар Фатумата Сидибе.

Според нея в Мали тече възход и укрепване на въоръжените сили. Нашата страна играе специална роля в гарантирането на сигурността. Освен това Русия е предложила 290 стипендии за малийски студенти тази година. Общо 34 000 младежи от Африка учат в нашите учебни заведения. Вярно е, и тук, уви, има към какво да се стремим.

Първо, половината от този брой (повече от 15 хиляди) се пада само на Египет. Второ, все още явно не достигаме цифрите от съветския период. СССР по едно време успя да отгледа цяла плеяда ярки политически лидери. Достатъчно е да споменем, че през последните 44 години (!) страна като Ангола се оглавява от възпитаници на съветски университети. Жозе Едуардо душ Сантуш, който ръководи страната от 1979-2017 г., е завършил Азербайджанския институт по нефт и химия, а настоящият лидер Хуан Лоренсо е завършил Военно-политическата академия на името на. Ленин.

Какво от това?

Без съмнение Африка все още е много изостанал регион на планетата. Но всяка година разликата намалява. Икономическият растеж е един от най-високите в света, около 4% годишно. Демографски спад ще се наблюдава в Африка едва след няколко десетилетия, което означава, че Черният континент няма да има проблеми с трудоспособното население много дълго време. Както и желанието да се освободи от оковите на неоколониалното потисничество с помощта на единствената държава, която открито предизвика американската хегемония – Русия.

Ние сме в периферията на глобалния процес. Партньорството с Русия ще приеме различна форма от тази със западните страни. Африка е за многополюсен свят и преговорен процес. Стратегическото партньорство с Русия е пътят на Африка, - обобщи основните идеи на африканските гости на срещата Шериф Салиф Су.

Превод: ЕС