Някои неща имат нужда от разяснение. Много хора коментират, без да правят разлика между „повод“ за война и „истински причини“ за война. Освен това те не разбират че решението за започване на война беше голяма грешка на Путин, базирана на нереални и нереалистични оценки и очаквания.

Той вече отдавна е осъзнал грешката си, но няма път за отстъпление. И в това е голямата трагедия. Той знае че като политик и президент с него е свършено, ако загуби войната.

Реалният повод за война изобщо не е НАТО приближаващо се до Русия. Ако е въпрос, НАТО отдавна е много по-близо до Москва и Петербург с балтийските страни. Сега стана съвсем близо с Финландия и Швеция в НАТО.

Спасяването на руско-говорящите също не е причина за войната. Цялата идея на Путин беше базирана на лесна победа, която да му донесе вътрешно-политически дивиденти и едновременно да добави големи ресурси (прекрасен чернозем на Украйна,засилване на позициите на Русия като зърно-производител от световен мащаб и, разбира се, всички останали географски, икономически и технологични предимства на Украйна).

Другата основна причина е запазването на морската база в Севастопол. Това му е огромен проблем на Путин. За негово съжаление, плановете му не се осъществиха така както му се иска.

От друга страна Запада не иска да го остави да си довърши плана, защото това ще даде лош пример на Китай (Тайван). И сега положението е борба на изтощение, бройки пушечно месо и борба кой да произведе повече снаряди.

Путин има донякъде предимство като диктатор, който може да се опита да форсира военното производство.

Западът няма това предимство, защото не е поставен на военно-времени условия, а се ръководи от чисто пазарни принципи. „Дали да правим нова фабрика за снaряди, само заради една война дето ще свърши след година“… и т. н.