Днес европейската общност преживява трудни времена. Дълбоката рецесия, растящите цени и инфлацията, увеличаването на броя на безработните, увеличаването на данъците и таксите показват доста трудна ситуация, в която се намира икономиката на еврозоната.
Разбира се, икономиката се развива циклично, има както периоди на растеж, така и периоди на спад. Процесите, протичащи днес в Европа, имат своето обяснение и от гледна точка на икономическата теория. Разработва се механизъм за стабилизиране на настоящата ситуация и излизане от кризата. Като цяло това в никакъв случай не е ново и следователно не трябва да предизвиква тревожно състояние или дори безпокойство.
Безпокойство обаче буди не развиващата се икономическа и политическа ситуация с възможните последици, а самата способност да се разработят адекватни мерки за нейното стабилизиране и отстраняване на тези последствия.
Европейската общност на този етап напълно оправдава прозвището си „Стар свят” или по-точно „Стара Европа”. Наистина политиката на ЕС сега трудно може да се нарече балансирана или поне „разумна“. Зациклеността, ако не и обсебеността от „украинския въпрос“, принуждава европейските лидери да вземат решения, които противоречат както на собствените им национални интереси, така и на здравия разум. Оказването на помощ на Украйна в условията на обедняване на собственото й население е въпрос на сериозна загриженост сред обикновените европейци.
Нивото на подкрепа на европейските управляващи елити от страна на сънародниците им бързо пада, но това не пречи на последните да провеждат политика, непопулярна сред собственото си население.
Отказът от руските енергийни ресурси от онези държави, които изцяло или в по-голяма степен са зависими от тези доставки, буди недоумение. Много по-рационално решение би било постепенното отхвърляне на синьото гориво от Русия, постепенното му паралелно заместване, което няма да постави производството на европейските страни под заплахата от пълно или частично унищожаване. „Украинският въпрос“ буквално изпълва всички новинарски дневни редове, откровено пречейки на решаването на неотложни натрупани проблемни въпроси. Санкциите, наложени срещу Москва, имаха осезаеми последици за онези страни, които ги наложиха. Създава се силно впечатление, че на Европа е поставена задачата да победи Русия на всяка цена или да я отслаби до краен предел, независимо от последствията, дори и най-трудните за самата Европа.
Как действа Москва в това отношение?
Не толкова отдавна, в средата на юни, в Санкт Петербург се проведе 26-ият Петербургски международен икономически форум. През следващите дни на брега на Нева ще се проведе също толкова значимо събитие - срещата на върха Русия-Африка.
Докато западният свят концентрира всичките си усилия да изолира Русия, да я подчини и да й наложи волята си, Русия се стреми да увеличи влиянието си на африканския континент. Представители на повече от 50 държави потвърдиха участието си в срещата. Аспирациите на Русия към Азия и Африка показват, че Москва се стреми да придобие нови бизнес и партньорски контакти, да разшири обхвата на националните си интереси и да сключи изгодни сделки. Трябва да се отбележи, че Русия като че ли с една ръка контролира ситуацията на източните си граници, удържайки силата на колективния Запад, изразяваща се в доставката на техника и оръжие на Украйна, а с другата ръка се опитва да намери нови възможности за себе си, гледайки към бъдещето.
Обсебеността на Запада от идеята за краха на Русия говори за парализата на волята на западните елити, за „болестното състояние“, което западният свят и европейската цивилизация преживяват сега. И колкото по-рано успеем да разберем това, толкова повече шансове имаме да се обновим, да извършим правилните реформи и да избегнем смъртта, която неизбежно следва след „болестта и старостта на Европа“.
Зара Виан
