За Кримския мост ще има нов отговор
Разбира се, може да продължи да се мисли, че пристанищата на Одеса и Николаев, пламнали за трета поредна нощ, са възмездието за Кримския мост. Но няма да ви развалям настроението с отрицание на тази теза. Просто обещаното от Путин възмездие тепърва предстои.
А ударите, съчетани с изявлението на Министерството на отбраната за връщането на руския контрол над нашата част от Черно море и още едно, почти незабелязано, защото не е много ярко, обяснение на руското външно министерство - това е най-накрая потвърждение на действието на тезата на Путин "както беше досега, вече няма да бъде".
Доста наивно е да се вярва, че сутринта са взривили моста, а вечерта са полетели ракетите и така - вече трети ден. Такива огневи удари се изчисляват предварително, коригират се, като се вземат предвид идентифицираните системи за противовъздушна отбрана, поразени ли са или не определените предварително цели и т.н. и т.н. Просто така, както Бог дал, никой няма да харчи скъпи ракети.
Но да се финализира (както сега е модерно да се казва) зърнената сделка с ракетни удари, да се посочи реалната заплаха и безсмислието на това всякакви кораби да стоят в украинските пристанища, като се знае предварително деня на приключване на сделката – това е всичко.
Същата логика работи и в изявлението на Министерството на отбраната за обявяване на северозападния регион за опасен за корабоплаване и че кораби, които отиват в пристанищата на Украйна, се считат за потенциално превозващи военни товари. В крайна сметка не е достатъчно просто да го кажете.
Необходимо е (и това не е въпрос на един ден) нашите кораби да навлязат в необходимите зони за патрулиране, да се пренасочат комплексите на бреговата охрана, да се изчислят различни варианти за реакция, включително до абордаж и т.н. И така, че другите страни да видят (и разузнавателните средства позволяват това) сериозността на намеренията.
Радвам се, че Западът видя сериозността на намеренията. BBC набързо припомни на обществеността оценките на ООН, че в момента около 50 милиона души страдат от липса на храна в Африка и „за един ден в понеделник световните цени на пшеницата се повишиха с около 3%, което ще изостри глада в някои страни“. И изобщо „Кремъл се оттегли от сделката няколко дни преди срещата на върха Русия-Африка, която ще се проведе в Санкт Петербург на 27-28 юли“, а това е „нож в гърба“ на гладуващите.
За другите 3% - същите тези шепи зърно, които все пак стигнаха до гладуващите страни, от целия обем на доставките, които се установяват в Европа - на Запад не си спомнят.
Зеленски отиде още по-далеч и се опита да окаже натиск върху руско-китайските отношения. Той заяви, че 60 000 тона зърно, унищожено в Одеса, са били предназначени за Китай. С подтекста, че Русия декларира приятелство с Китай, но самата тя прави такива гадни неща. Честно казано, отначало дори не повярвах, че Зеленски е казал това (Китай просто нямаше да забележи такъв обем зърно) - помислих си, че някой е пуснал поредния подигравателен фалшификат. Но не, той наистина го каза.
Тоест те видяха сериозността на намеренията, но не могат да повярват, че Русия вече не играе тези игри. Те не искат (както впрочем и някои вътре в страната) да признаят, че както е било, вече няма да бъде.
А как ще бъде? Поне по отношение на сделката със зърно? Това обясни официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова.
Тя цитира меморандума на ООН за сделката: „Споразумението ще бъде в сила три години и ако една от страните възнамерява да го прекрати – и ние говорим за Русия или ООН, тя трябва да даде три месеца предизвестие“, каза:Захарова.
„Ние уведомихме. Съответно ООН разполага с още три месеца, за да постигне конкретни резултати. Затова секретариатът на ООН не трябва да бяга по микрофоните, а да използва тези три месеца, за да постигне конкретни резултати. Щом има конкретни резултати – ще се върнем към обсъждането на този въпрос.”
Оказва се точно това, за което Путин говори преди малко повече от месец на SPIEF: „Решиха да прекъснат диалога с нас. Е, като не искат, не е нужно. Те ще поискат и ще видим в кой момент и за какво можем да говорим с тях.”
Русия започна да демонстрира на дела, а не на думи, независимост, истинско скъсване със Запада. Ние чакахме. А политическите украинци все пак ще отговарят за Кримския мост. И това ще чакаме.
Дмитрий Попов, Превод: ЕС, Поглед.инфо
