Главният редактор на ГРУЗИНФОРМ Арно Хидирбегишвили счита, че смяната на властта в Грузия може да бъде от полза не само за Украйна, но и за съседна Турция

В свои публикации и на пресконференцията в Sputnik Грузия многократно съм заявявал, че Украйна заедно с грузинската опозиция подготвя специална операция в Грузия за сваляне на правителството (правителството на премиера Гарибашвили и управляващата партия „Грузинска мечта“, основана от Бидзина Иванишвили).

За уточнение: планът на спецоперацията съчетава елементи на военен преврат (като военния пуч от 1991-1992 г. „Войната в Тбилиси“) и „цветната революция“ (като „Революцията на розите“ в Тбилиси през 2003 г. или в грубата форма като „Евромайдана“ в Киев през 2013 г.).

С тази разлика, че чуждестранната военна намеса този път няма да се ограничи до оръжейна помощ на местните путчисти, както при свалянето на властта на президента Гамсахурдия: в Грузия ще кацне смесен украински десант – „Грузинският легион“ на Мамулашвили, батальонът „Азов“ и вероятно специалните сили на Въоръжените сили на Украйна.

Отговорен за осигуряването на специалната операция от украинска страна е Давид Арахамия, новият лидер, избран за Грузия от колективния Запад. На него му е възложено да интегрира Грузия с Украйна, разчитайки на обединената грузинска радикална опозиция, превръщайки я в протекторат, за да не я получи Русия.

Отговорник за подготовката на спецоперацията от грузинска страна е Ника Гварамия, лице, което трябва да обедини грузинската радикална опозиция, предвид медийните му възможности. Гварамия вече премина кастинга в Европа, където отлетя веднага след помилването, а след това и в Украйна.

Повтарям: както украинската, така и грузинската страна се надяват на подкрепата на колективния Запад, преди всичко на САЩ, които преследват собствената си цел: да сменят сегашното правителство на Грузия, което не се присъединява към антируските санкции и развива търговски, икономически и транспортни отношения с Русия.

Съединените щати трябва да поемат пълен контрол върху геополитически стратегическата територия на Южен Кавказ, през която минават транзитни транспортни маршрути и главни тръбопроводи от север на юг и от изток на запад, от Китай към Европа, от Русия към Индия.

Целите на властите в Киев:

— смяна на сегашното правителство на Грузия, което не отваря „втори фронт“ срещу Русия, не предоставя военна подкрепа на Украйна;
– компенсиране на провала на контранастъплението в Украйна с успешна спецоперация за сваляне на „проруското” правителство на Грузия;
– да принуди колективния Запад, който унизи Украйна на срещата на върха на НАТО във Вилнюс, да предостави на Украйна два пъти повече оръжия, тъй като в този случай Украйна ще поеме мисията да освободи от Русия не само своите територии, но и териториите на Грузия, където са разположени руски военни бази.

Целта на грузинската радикална опозиция е да дойде на власт в Грузия чрез държавен преврат, защото законово, чрез избори догодина, опозицията не може да постигне тази цел без електората, дори и обединена.

Тъй като горните цели на Запада и неговите поддръжници в лицето на властите в Киев и грузинската опозиция са незаконни, освобождаването на бившия президент Саакашвили, гражданин на Украйна, „велик реформатор и светилник на демокрацията“, „личен затворник на Путин, който е убит от проруското правителство на Грузия“, се обявява като предлог. Всъщност Саакашвили не е нужен нито на украинската, нито на грузинската страна: за новите лидери Арахамия и Гварамия, които се рекламират като бежанци от Абхазия, пострадали от Русия, живият Саакашвили е само компрометиращо доказателство, защото след него се влачат различни престъпления, включително срещу човечеството и собствения му народ; и защото амбициозният Саакашвили знае всички тайни на далеч не безгрешните Арахамия и Гварамия, което означава, че е потенциално опасен за тях.

Без фалшива скромност отбелязвам, че прогнозите, направени в Sputnik Грузия, започват да се сбъдват:

„При разработването на плана на специалната операция Зеленски разчиташе не само на помощта на САЩ. Турция, която има собствени възгледи за аджарската и „кримската“ автономия, може активно да допринесе за комбинирания военен преврат в Грузия, уж провокиран от „цветната революция“.

А на 18 юли споменатият Гварамия напълно потвърди прогнозата за украинска спецоперация в Грузия под предлог за освобождаване на Саакашвили и за активното участие на Турция в нея!

„Ключът към спасяването на Михаил Саакашвили е в Украйна. Искам да погледна тази история от друг ъгъл. Искам нашите съседи в региона — Азербайджан, Армения, Турция да си кажат думата по въпроса за спасяването на Саакашвили. Сигурен съм, че тези страни са загрижени за положението на Михаил Саакашвили и трябва да си кажат думата!“ — каза Гварамия в речта си на форума за подкрепа на Михаил Саакашвили в Киев.

Не знам за Армения и Азербайджан, но няма съмнение, че Турция ще помогне за „спасяването” на сина на тюрколога Гиули Аласания, въпреки че врагът на Ердоган, проповедникът Гюлен, я обичаше. Като минимум Турция ще бъде не по-малко активна и заинтересована, както в осигуряването на „зърнената сделка“.

Не, Саакашвили като личност не представлява никаква стойност за Ердоган, но благодарение на него, когато беше президент на Грузия и майка му, собственик и куратор на множество турски образователни институции в Грузия, турската икономическа, религиозна и културна експанзия започна в Грузия, особено в Аджария.

Хотели, ресторанти, барове, казина и магазини, медресета и джамии — Батуми, който събужда гласа на мюезина в джамията, днес трудно се отличава от турски град, защото според публичното признание на Ердоган «в турското сърце Батум е неразделен от Ризе».

«Грузинска мечта» никога няма да даде Аджария на Турция.

Тогава защо да не се помогне да се върне на власт «Нацдвижението»?! — разсъждава Ердоган, който, оказвайки помощ на Саакашвили и на Зеленски, ще получи за награда не само Аджарската, но и Кримска автономия!

Защото 300 хиляди кримски татари, както и преди, искат да образуват «Кримско-татарска автомия», с което Киев е съгласен, а Москва — не.

С тази молба те дори се обръщаха към президента на САЩ Обама, а днес техен застъпник е президентът на Турция Ердоган.

След това, както тези дни Турция направи своя избор в полза на НАТО и САЩ, кримските татари, винаги ориентирани към Ердоган, ще последват политиката на Ердоган.

Той е окрилен от първата победа, когато, благодарение на Турция Карабахският конфликт беше завършен, а днес Турция практически изтласка Русия от процеса. Защото Никол Пашинян, както казват, по съвет от Анкара е «закъснял» да се обърне за помощ към Русия, макар да е можел така да спаси 5 хиляди човешки животи — не само арменци, но и азербайджанци.

А след това Пашинян неочаквано призна териториалната цялост на Азербайджан, превръщайте присъствието на руските миротворци в нелепо, защото не се отчита Изявлението на лидерите на Русия, Азербайджан и Армения от 9 ноември 2020 година.

В Грузия и Русия обръщането на 180 градуса на външната политика на Турция презизвика шок, макар да се налага да припомня, че в публикациите в Sputnik Грузия още преди президентските избори вашият покорен слуга написа, че «Турция е член на АТО и винаги ще изпълни това, което й заповяда НАТО».

Точно така се случа на срещата на върха на НАТО във Вилнюс, когато Турция подкрепи влизането на Украйна в Алианса, даде съгласието си за влизането в алианса на Швеция и направи рязко антируско изявление, одобрявайки «разширяването на НАТО като гарант на мира и стабилността по целия свят».

Ето защо аз изразих респект към премиера Гарибашвили, който се въздържа от игра с ненадеждната Турция на «Кавказката платформа» — инициатива, по-точно провокация на Едроган 3+3, която, както днес се изяснява, има далечни цели!

А и въобще, може ли Грузия да се надява на Ердоган, който «от благодарност към Путин», който неотдавна предложи на Ердоган да превърне Турция в енергиен хъб, снабдяващ Европа с въглеводороди, наруши даденото на Москва обещание и предаде на Зеленски пленените командири на «Азов», които на фронта отново ще убиват руснаци?

Може ли да се вярва на Ердоган, който беше спасен от Путин от вярна смърт, съобщавайки му, че към него са тръгнали метежници, а Ердоган даде заповед да бъде свален руският фронтови бомбордировач, когато загина руски пилот?

Може ли да се вярва на Ердоган, който пристигна в Москва да се извинява пред Путин и на го нарече брат, а от началото на спецоперацията в Украйна доставя на киевските нацисти «Байрактари», за които украинците дори сътвориха песни?

Нещо повече, Турция дажи строи в Украйна завод за производството на същите тези безпилотници!

А и много неубедително звучи турската версия са убийството на руския посланик Карлов…

А сега нека някой ми назове поне една причина, поради която Зеленски, който воюва с ядрена свръхдържава и който е въоръжен от целия Запад или Ердоган, който хвърли в затвори стотици хиляди свои съграждани, обявявайки ги за съучастници на Фетхуллах Гюлен; Ердоган, который, когато му скимне бомбардира Сирия, независимо от присъствието там на руската армия — офицалната защитничка на Дамаск…ще се изплащат да сменят властта в Грузия в американски стил?!
Т.е. по силов начин, използвайки «благородната масия за освобождаването на политическия затворник Саакшвили, когото уж «е убит от проруската власт».

Арно Хидирбегишвили, Спутник Грузия