Дан Сабаг
По стандартите на международните срещи на върха това беше недипломатична намеса. Очевидно разочарованият Владимир Зеленски написа в Туитър „Съюзниците от НАТО показват неуважение към Украйна, че обсъждат надеждите на страната да се присъедини към военния съюз без мен. Изглежда няма готовност нито да поканят Украйна в НАТО, нито да я направят член на алианса", пише той.
Избухването със сигурност беше в последния момент, идвайки по-малко от час преди Джо Байдън, Риши Сунак и другите 29 лидери на НАТО да подпишат окончателна декларация на срещата на върха по темата. Оказа се, че това е комюнике, което не посочва срокове, в които Украйна може да се присъедини, нито списък с условия, които трябва да изпълни, нито дори отправяне на покана за присъединяване на неопределена бъдеща дата, след като войната с Русия приключи .
В интерес на истината публичното лобиране винаги щеше да е твърде късно. Зеленски залагаше на международното обществено мнение толкова, колкото и срещата на лидерите в литовската столица Вилнюс. Те продължиха по предназначение, подписвайки внимателно договорена декларация, която обещаваше, че Украйна може да се присъедини, когато завърши неуточнени „демократични реформи и реформи в сектора на сигурността", изисквани по-специално от самия Байдън.
По-късно съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан каза пред CNN „Украйна не може да се присъедини към НАТО веднага, тъй като е неизбежен факт, че клаузата за взаимна отбрана в договора ще означава, че съюзниците ще бъдат задължени да влязат в пряка война с Русия".
Украинският президент пристигна във вторник следобед в столицата на страна, която, подобно на родината му, беше част от Съветския съюз до разпадането му през 1991 г. Мирният, проспериращ Вилнюс е на по-малко от 20 мили от съюзническата на Русия Беларус, извън-градските жилищни блокове напомнят на много украински градове, но, защитени от членството в НАТО, хората можеха да излязат безопасно, за да видят как Зеленски говори в центъра на града. Той каза „Киев вече е съюзник на Литва и ще се бори, за да защити своята и вашата свобода".
На следващия ден Бен Уолъс, министър на отбраната на Обединеното кралство, каза, че Зеленски може да е отишъл малко далеч. „Независимо дали ни харесва или не, хората искат да видят малко благодарност", каза той, което означаваше, че в бързината на Украйна да получи така необходимата военна помощ, тя ще приеме едно подарено оръжие и веднага ще започне да лобира за друго. „Знаете ли, ние не сме Amazon", каза той, като посочи, че веднъж е пътувал до Украйна, за да му бъде представен списък за пазаруване при пристигането.
Показателно е, че подобен език беше използван от Съливан, който беше подтикнат от въпрос на украински активист, който каза „САЩ се страхуват Украйна да спечели". Старшият помощник на Байдън отвърна „Американският народ, американските данъкоплатци, наистина заслужават известна благодарност" като квалифицира внимателно, за да избегне директното критикуване на Украйна.
Украйна постигна много на срещата на върха: ангажимент от страна на всички членове на Г-7 да продължат дългосрочната военна и икономическа помощ, споразумение за започване на програма за обучение на своите пилоти на западни изтребители F-16 с помощта на 11 държави, пакет от военна помощ от 700 милиона евро (600 милиона паунда) от Германия и много други нови обещания, както и официалното обещание „Бъдещето на Украйна е в НАТО".
И така, когато Зеленски пристигна на срещата на върха в сряда сутринта, беше ясно, че е необходимо известно повторно калибриране, за да се избегне разочарованието да се превърне в разминаване. Украинският президент изглеждаше сериозен и резервиран на съвместната пресконференция с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и внимаваше да подчертае, че е благодарен на Байдън, Конгреса на САЩ и американския народ. „Ние високо ценим това", каза той.
Но на фона на притихването, Зеленски също внимаваше да се придържа към ключовото си искане, че все още иска официална покана за присъединяване – това би било „сигнал", че НАТО е сериозен за евентуално членство. Това няма да се случи, докато войната с Русия е гореща или преди изборите в САЩ да приключат през 2024 г. – но Зеленски трябва да се надява, че го е поставил на дневен ред за по-късно през това десетилетие.