Какво стана почти година и половина след нападението на Русия над Украйна?

– Руските войски завзеха около една пета от Украйна и сега отстъпват по малко. Не се състоя предвижданият блицкриг, превземане на Киев и инсталиране на руска марионетка на власт. В първите седмици украинската армия отблъсна нашествениците сама, още без помощ от НАТО, освен муниции от България.

– Получи се точно обратно на целта демилитаризация на Украйна. Сега Украйна е много по-милитаризирана, с много по-въоръжена и опитна армия. Т. нар. денацификация се оказа пропаганден блъф, поради което Кремъл започна да променя официалните цели на „специализираната военна операция“, както нарича войната.

– Руската армия се показа като извършител на военни престъпления. Има множество видеозаписи как руски войници стрелят по цивилни на улицата и по леки коли на невъоръжени украинци, как мародерстват и крадат от къщите. Военното командване на Русия нанася непрекъснато ракетни и въздушни удари по граждански обекти на цялата територия на Украйна, далеч от фронтовата линия. Поразени са десетки жилищни сгради дори в Киев, цели селища и градове са разрушени и сравнени със земята. Същевременно армията на Русия се дискредитира като една от най-силните в света. Може да бъде заплаха само с ядрените си ракети.

Графика на курса на рублата спрямо еврото за последната година. От 60 рубли за 1 евро той е достигнал 100 рубли за 1 евро. Графика: Google Finance

– Русия не възпря разширението на НАТО към границите си. Вместо това Финландия и Швеция поискаха да се присъединят към НАТО, уплашени от агресивна Русия. На практика Путин разшири НАТО. И Украйна е кандидат-член, но НАТО засега се въздържа да я приема, както и преди.

– Русия вече не се възприема като разумен контрапункт и алтернатива на Запада, а като нестабилна ядрена сила, недоразвита и агресивна държава, сравнявана със Северна Корея.

– Светът е много по-нестабилен, живее в повишен риск от ядрена война, според някои анализатори по-голям риск от Карибската криза през 60-те години.

– Не настъпи обещаният от Путин нов световен ред след нападението. На два пъти ООН гласува с огромно мнозинство резолюции Русия да прекрати войната и да се изтегли. От 193 държави, 141 и 143 са гласували за двете резолюции срещу Русия. Само 5 и 6 са гласували заедно с нея (Беларус, Северна Корея,Еритрея, Сирия, Мали, а при една от резолюциите и Никарагуа). 35 държави са се въздържали, сред които Китай. Други не са участвали в гласуване. Страните от БРИКС (Индия, Китай и др.) не заемат еднозначна позиция на подкрепа на Русия, някои директно критикуват Путин и настояват да прекрати войната (индийският премиер и др.). Путин изпада в изолация като диктатор и все повече е подложен на натиск и от традиционно приятелски страни.