Кремъл е готов да позволи на частната военна компания „Вагнер“ на Евгений Пригожин да задържи някои от обширните си територии в Африка, докато Русия се бори да запази влиянието си в богатия на ресурси континент след опита на групировката за бунт в сърцето на страната, пише Bloomberg, цитирайки източници, запознати с темата.

Сделката включва операциите на „Вагнер“ в Централноафриканската република (ЦАР) и има подкрепата на президента Владимир Путин, изтъква един от източниците, пожелал да запази анонимност.

Споразумението стана факт, след като Кремъл разкри, че Путин е провел близо тричасови разговори с командирите на Пригожин във „Вагнер“ на 29 юни, само пет дни след безпрецедентния бунт в Русия, който застраши почти четвъртвековното управление на президента. Чрез изграждането на армия от хиляди наемници, „Вагнер“ осигурява на Кремъл в продължение на години начин да провежда външната си политика в Африка, навлизайки за сметка на САЩ и бившата колониална сила Франция. 

Докато САЩ да се опитват да използват бунта, за да прогонят групировката от континента, Русия действа бързо, за да запази придобивките. Външният министър Сергей Лавров се опита да увери африканските си колеги, че Русия остава ангажирана с мрежата си от партньорства в областта на сигурността - включително с предоставянето на военни инструктори в ЦАР - които бяха договорени след влошаването на връзките с правителството на Франция. По-късно този месец Русия ще засили ангажимента си, като бъде домакин на втората среща на върха за Африка в Санкт Петербург.

Но това, което Москва описва като военни инструктори, според САЩ са оперативни работници на „Вагнер“, изпълняващи бойни задачи. Министерството на отбраната — буксуващо в Украйна и възпрепятствано от западните санкции — не е в състояние веднага да поеме сложните и често сенчести операции на „Вагнер“ в ЦАР и може също да се нуждае от частни изпълнители, за да постигне целите на външната си политика в Судан и в други страни в региона.

Отвъд ЦАР, Путин преценява възможностите си, но вероятно ще остави „Вагнер“ да отговаря за операциите, които се самоизплащат, като същевременно постави под пряк контрол дейности, които са до по-голяма степен зависими от Москва, посочва друг източник, близък до Кремъл.

„Вагнер“ ще остане в Африка, това е сигурно“, изтъква Сергей Марков, политически консултант с близки връзки с Кремъл. „Но на кого ще се отчита, на Пригожин или на друг олигарх, все още не е решено“, добавя той.

Присъствието на "Вагнер" в Африка и Близкия изток. Източник: Bloomberg

Объркване в ЦАР

ЦАР е една от трите бивши френски колонии, които засилиха връзките си за сигурност с Русия след спорове, довели до експулсирането на френски и международни сили, борещи се с джихадистите в района на Сахел.

Но силите на „Вагнер“ са тези, които помогнаха на правителството на ЦАР да се пребори с бунтовете от 2018 г. насам. САЩ и други страни ги обвиниха в участие в кланета на мюсюлмани. 

В замяна на това свързаните с „Вагнер“ компании получиха концесии за добив на злато и дървен материал и управляват един от водещите производители на бира в страната.

Около 600 представители на „Вагнер“ са напуснали ЦАР след края на краткотрайния бунт в Русия на 25 юни, след като са отказали да преминат към договори с руското министерство на отбраната, съобщи Sky News. Александър Иванов, официалният представител на руските военни инструктори в ЦАР, излезе с изявление в събота, че те са там, за да останат.

ЦАР е уверена, че Русия ще продължи да я подкрепя, посочи в телефонно интервю Хасан Буба, бивш лидер на бунтовниците и влиятелен министър на животновъдството.

Две ключови руски фигури в ЦАР са местният командир на "Вагнер" Виталий Перфилев и Дмитрий Сити, който управлява културния център "Руски дом". И двамата остават там и ще продължат да провеждат ежедневни срещи с началника на армията на ЦАР, информира още Буба. „Те са лидерите в Банги. За нас нищо не се е променило“, добавя той пред Bloomberg.

Буба подчертава, че последната дума е на „президента Путин“, който ще каже дали ЦАР ще продължи с „Вагнер“ или ще използва нови сили, който ще заменят групировката.

Основният актив на Пригожин за африканските лидери беше достъпът му до Путин, което го прави по-малко полезен, отколкото беше, споделя източник, работещ в руска държавна компания, запознат с операциите в Африка.

Трудна смяна

Въпреки това личните връзки на Пригожин с тези африкански лидери и лоялността на хората му сигнализират, че смяната му няма да бъде лесна, изтъкват Марат Габидулин, бивш старши командир на „Вагнер“, и Сергей Храбрих, бивш служител на руското министерство на отбраната. И двамата сега живеят във Франция.

Бунтът, предизвикан от спора относно начина, по който се води войната на Русия в Украйна, ескалира, когато „Вагнер“ беше заета да разшири своя африкански отпечатък. Групировката е провела разговори с военни ръководители в Буркина Фасо и е изпратила малък контингент в Демократична република Конго, за да предложи обучение и помощ на силите, които се бият с бунтовниците, посочват трима източници, запознати с въпроса.

Разпространяващото се влияние на „Вагнер“ на континента привлича вниманието на САЩ - и санкции - дори преди бунта на Пригожин. А Вашингтон използва сътресенията, за да засили призивите към африканските лидери да изгонят наемниците.

„Продължаваме да призоваваме правителствата в Африка и на други места да преустановят каквото и да е сътрудничество с „Вагнер“, заяви говорителят на Държавния департамент Матю Милър.

Депутатът от френската управляваща партия Бенджамин Хадад каза, че събитията в Русия трябва да служат като „предупреждение“ за лидерите в Африка.

Всяка „национализация“ на „Вагнер“ би дала на Запада възможност да „ребрандира военните престъпления на групата и хищническата икономическа дейност като руската държавна политика спрямо Африка“, коментира Алиа Брахими, експерт в Атлантическия съвет, която съветва няколко правителства относно политика в Близкия изток и Северна Африка.

Судански тест

Следващият голям въпрос може да бъде бъдещето на операциите на „Вагнер“ в Судан, където Пригожин помагаше на бунтовниците, които се бият с правителствената армия, въпреки че Москва поддържа тесни връзки с военното ръководство в Хартум.

Кремъл успя да преследва тази двойна политика чрез тайно разполагане на наемниците, подход, който използва и в богатата на петрол Либия.

През май САЩ обвиниха „Вагнер“ в доставянето на ракети „земя-въздух“ на т.нар. Сили за бърза подкрепа на Судан, които от април водят кампания за сваляне на военната хунта, която взе властта през 2021 г.

Доставките на оръжия бяха потвърдени от двама души в Москва и от западен дипломат, запознат с проблема. Помощта включва преносими ракети от запасите на „Вагнер“ в Либия, изтъква Габидулин. Според западни дипломати и бунтовнически сили в страната, оръжие идва и от силите на „Вагнер“ в ЦАР.

„Руските тайни служби залагат и на двете страни в Судан“, изтъква Глеб Ирисов, бивш офицер от руските военновъздушни сили, добавяйки: „По този начин те облагодетелстват всеки, който излезе начело“.

Залогът на Русия в Судан е по-голям, отколкото другаде.

Москва се стреми от години да установи първата си военноморска база в Африка на брега на Червено море именно в Судан. Това би дало на Кремъл постоянен достъп до Суецкия канал, Индийския океан и Арабския полуостров - райони, които в момента се охраняват от САЩ и техните съюзници, изтъква Виктор Бондарев, бивш началник на руските военновъздушни сили.

Судан също е важна част от логистичния коридор, който свързва операциите на „Вагнер“ от Сирия до Либия и по-дълбоко в Африка, което позволява на групировката да превозва оборудване и бойци до страни, включително ЦАР и Мали.

„Африка остава висок приоритет в дневния ред на руската външна политика и засега няма признаци на смущения там. Може да отнеме време, за да откачим „Вагнер“  и да я заменим с нещо друго“, коментира Лу Осбърн, анализатор в All Eyes on Wagner, консорциум, който проследява дейностите на групата. „Може дори да не се случи“, добавя той.