Събитията, които се разиграват в Русия, изглеждат като трейлър на следващия филм за Джеймс Бонд: Пригожин, бивш готвач, бивш кибертрол и скорошен командир на наемна армия на Владимир Путин, тръгва на бунт.
Пригожин, герой като излязъл от „Д-р Но“, повежда конвой от бивши затворници и войници на съдбата, които се впускат в луда надпревара за превземане на руската столица, като по пътя свалят няколко руски военни хеликоптера. Те срещат толкова слаба съпротива, че интернет е пълен със снимки на наемниците му, които търпеливо чакат на опашка, за да си купят кафе: „Ей, бихте ли сложили капаче на това? Не искам да се разлее върху танка ми!“
Но след това, също толкова внезапно, когато хората на Пригожин се доближават на стотина километра от Москва, той очевидно се досеща, че конвоят му по откритата магистрала ще бъде лесна плячка за решителна въздушна атака. Така че Пригожин склони на споразумение, уредено от президента на Беларус, и отмени революцията си – съжалявам, нямах предвид това, просто се опитвах да посоча някои проблеми с руската армия – и всички се разотидоха.
Все още не е ясно дали безсърдечният Путин е отправил директна заплаха към стария си приятел, но като бивш негов довереник Пригожин явно не е рискувал. С основание. Както твърди винаги услужливият президент на Беларус, където Пригожин се появи във вторник, руският президент му казал, че иска да убие своя вероломен командир-наемник, да го „смачка като хлебарка“.
Подобно на зловещия Ернст Ставро Блофелд, злодея от „Бонд“, който ръководи международния престъпен синдикат „Спектър“ и често е забелязван да гали бялата си котка, докато крои планове за унищожение, Путин често е виждан на 7-метровата си бяла маса, а посетителите обикновено седят в далечния край, където, подозирате, ги дебне капак, готов да погълне всеки, който кривне от строя.
Първата ми реакция, когато гледах по CNN развоя на тази драма, а след това и повторенията ѝ през последните няколко дни, беше да се запитам: Дали всичко това е истинско? Не съм привърженик на конспирациите, но „Живей, а другите да умрат“ нямаше нищо общо с този сценарий на „Бунт в Москва“ – сценарий, който все още се разиграва, докато аналоговият Путин се опитва да не изостава по държавната руска телевизия, а дигитално грамотният Пригожин продължава да го обхожда в Телеграм.
На въпроса, който много читатели ми зададоха – „Какво ще стане с Путин сега?“ – е невъзможно да се отговори с прогноза. Бих бил внимателен обаче да не отписвам Путин толкова бързо. Не забравяйте: Блофелд се появи в шест филма за Бонд, преди 007 най-накрая да го елиминира.
Всичко, което човек може да направи за момента, според мен, е да се опита да изчисли различните баланси на силите, които оформят тази история, и да анализира кой какво може да направи през следващите месеци.
Нека започна с най-големия баланс на силите, който никога не трябва да се изпуска от поглед. Президент Байдън, моля, излезте на сцената и се поклонете. Широката и устойчива коалиция, която Байдън събра, за да се противопостави на Путин в Украйна, срина фасадата на потьомкинското село на Путин.
Харесва ми как Алон Пинкас, бивш израелски дипломат в Съединените щати, описа това в „Аарец“ тази седмица: Байдън от самото начало разбираше, че Путин „е епицентърът на антиамериканско, антидемократично, фашистко образувание, което трябва да бъде победено, а не да се преговаря с него“. Бунтът на Пригожин „по същество направи това, което Байдън правеше през последните 18 месеца: разкри слабостите на Путин, пробивайки и без това напуканата му броня на предполагаем стратегически гений и аура на непобедимост“.
Путин отдавна управлява с два инструмента: страх и пари, покрити с мантията на национализма. Той купуваше онези, които можеше да купи – и вкарваше в затвора или убиваше онези, които не можеше. Някои наблюдатели на Русия обаче твърдят, че страхът вече е напуснал сградата в Москва. След като аурата на непобедимост на Путин е поне малко засегната, скоро други може да го предизвикат. Ще видим.
Ако бях Пригожин или някой от неговите съюзници, бих продължил да се държа настрана от всеки, който върви по беларуски тротоар с чадър, когато грее слънце. Путин свърши доста ефективна работа, за да елиминира критиците си, и човек никога не бива да подценява дълбоките страхове на руснаците от евентуално връщане към хаоса от началото на 90-те години след разпадането на Съветския съюз и колко благодарни са все още мнозина за реда, който Путин възстанови.
Нещата се усложняват от баланса на силите на Путин с останалия свят, защото ние на Запад имаме защо да се страхуваме както от слабостта на Путин, така и от неговата сила.
Все още няма признаци, че бунтът на Пригожин или украинската контраофанзива са довели до значителен срив на руските сили в Украйна, но е твърде рано да се правят окончателни заключения.
Представители на САЩ твърдят, че стратегията на Путин е да принуди украинската армия да изразходва 155-милиметровите гаубични артилерийски снаряди, които са основната опора на сухопътните ѝ сили, както и от зенитните си ракети, така че сухопътните ѝ сили да бъдат оголени пред руската въздушна мощ, а след това да се опита да се задържи, докато западните съюзници се обезверят или Доналд Тръмп бъде преизбран и Путин може да сключи мръсна сделка, при която да запази лице в Украйна.
Това не е безумна стратегия. Украйна изстрелва толкова много снаряди 155 мм – до 8000 на ден – че екипът на Байдън сега се мъчи да намери още запаси, преди новите заводи, които ги произвеждат, да влязат в експлоатация през 2024 г.
Логистиката е от значение. Както и това дали играеш в защита или в нападение, защото нападението е по-трудно, а руснаците вече наистина са се окопали и са поставили мини по цялата си отбранителна линия, поради което украинската контраофанзива започва бавно.
Както ми каза Иван Кръстев, експерт по Русия и председател на Центъра за либерални стратегии в България: „През първата година на тази война, когато Русия беше в настъпление, всеки ден, в който не печелеше, тя губеше. През втората година всеки ден, в който Украйна не печели, тя губи“.
Не бива да подценяваме смелостта на украинците. Не бива да подценяваме и това колко изтощени трябва да са те като общество.
А както се е случвало в историята, руската армия се учи от грешките си. Джон Аркуила, дългогодишен професор по стратегия във Военноморското висше училище на САЩ в Калифорния и автор на книгата „Bitskrieg: The New Challenge of Cyber Warfare“, ми обясни: „Руснаците страдат, но винаги се учат.“
Армията на Путин е станала по-добра в предаването на пълномощия на офицерите на фронтовата линия и в широкото използване на безпилотни самолети – твърди Аркуила. В същото време украинската армия се е отклонила донякъде от ранната си стратегия, наблягаща на малки, мобилни единици, въоръжени с разузнавателни средства и интелигентни оръжия, които атакуват тромавата руска армия – към възприемане на по-голям, по-тежък профил и използване на повече танкове.
„Украинците печелеха с малки единици, бързо течаща информация и умни боеприпаси“, каза Аркила. „Сега те приличат много повече на руската армия, която побеждаваха.“ Бойното поле ще ни покаже дали това е правилната стратегия.
Всичко казано дотук означава, че трябва да се притесняваме колкото от перспективата за поражение на Путин, толкова и от евентуална победа. Какво ще стане, ако той бъде свален? Сега не е като в последните дни на Съветския съюз. Няма хубава, достойна фигура, подобна на Елцин или Горбачов, която да има властта и авторитета да поеме властта веднага.
„В стария Съветски съюз имаше институции – имаше партийни и държавни органи, централни и провинциални – които отговаряха за поддържането на своите области, както и някакъв ред на приемственост“, отбеляза пред мен Леон Арон, руски учен от Американския предприемачески институт, чиято книга за Путинова Русия излиза през октомври. „Когато Путин дойде, той разруши като с булдозер или подкопа всички политически и социални структури извън Кремъл.“
Но руската история предлага някои изненадващи обрати, добавя Арон: „В дългосрочен план, в исторически план, наследниците на реакционните управници на Русия често са по-либерални, особено в началото на мандата си: Александър I след Павел I, Александър II след Николай I, Хрушчов след Сталин, Горбачов след Андропов. Така че ако успеем да преминем през прехода от Путин, има някаква надежда.“
В краткосрочен план обаче, ако Путин бъде свален, може да се окажем с някой по-лош. Как бихте се чувствали, ако Пригожин беше в Кремъл тази сутрин и командваше руския ядрен арсенал?
Също така може да се стигне до безредици или гражданска война и разпадане на Русия на феодални владения на военачалници/олигарси. Колкото и да мразя Путин, още повече мразя хаоса, защото когато една голяма държава се разпадне, е много трудно да се сглоби отново. Ядрените оръжия и престъпността, които биха могли да се изсипят от една разпаднала се Русия, биха променили света.
Това не е защита на Путин. А израз на ярост от това, което той направи със страната си, превръщайки я в тиктакаща бомба с часовников механизъм, разположена в 11 часови зони. Путин е взел целия свят за заложник.
Ако той спечели, руският народ ще загуби. Но ако той загуби и негов наследник е хаосът, губи целият свят.
Превод е-вестник
*Томас Л. Фрийдман е колумнист на в. „Ню Йорк таймс“ по външнополитическите въпроси от 1981 г. и е носител на три награди „Пулицър“. Автор е на седем книги, включително „От Бейрут до Йерусалим“, която печели Националната награда на САЩ за книга.
