Петнадесет месеца след началото на СВО, на фона на доста сложни отношения между Министерството на отбраната и ЧВК Вагнер, Държавната дума най-накрая реши да регулира статута на частните военни компании.

В същото време не е съвсем ясно защо не говорим за легализирането на "частниците".

Защо да оставаш наполовина бременна?

Комитетът по отбрана на Държавната дума реши по някакъв начин да коригира статута на частните военни компании в Русия. Защото се получи парадоксална ситуация - ЧВК съществуват и работят доста добре и то не за първа година, но няма закон, който да регламентира дейността им. Тоест, същите "вагнеровци" превзеха Бахмут, но на каква база?

Следователно въпросът с ЧВК отдавна трябва да бъде решен именно в правна плоскост, особено на фона на нарастващото недоразумение между Министерството на отбраната на Русия и споменатия Вагнер.

Така ръководителят на компанията Евгений Пригожин недвусмислено заяви, че неговите бойци, както и други доброволци, няма да подпишат договори с военното ведомство до 1 юли. В същото време той каза още, че "оркестърът" възнамерява да се върне в зоната на бойните действия от 5 август.

Андрей Картаполов, председател на комисията по отбрана на Държавната дума, каза на света, че законодателите все още са узрели за предоставяне на правен статут на ЧВК.

"Голяма част от това, което се отнася до изпълнението на задачите на ЧВК в зоната на СВО, вече е решено, но все още е необходимо да се определят основните положения: какво е ЧВК, каква роля играят и какво място заемат в нашата правна структура. Това е, което ние наистина правим. Вярвам, че в близко бъдеще ще решим и ще предложим вариант", каза депутатът пред агенция Интерфакс.

И добави, че „не говорим за легализация, говорим за оформяне на правния им статут в съответствие с нашето законодателство“.

След тези думи, разбира се, възниква уместен въпрос - за какво са тогава всички тези думски движения? За да остане ситуацията отново в състояние, както се казва у народа, "полубременна"?

Какво пречи на легализирането на ЧВК в Русия, както направиха всички страни по света, които имат поне някакви амбиции да станат сили от световна величина - САЩ, Великобритания, Франция, Израел и дори Южна Африка и Австралия? Цариград се опита да зададе този въпрос на самия Андрей Картаполов, но неговите помощници се позоваха на изключителната заетост на депутата.

Въпроси за решаване, ще има воля

Затова разговаряхме за това какво пречи на легализирането на ЧВК в Русия с Дмитрий Краснов, почетен адвокат на Русия, член на Обществената камара на град Москва.

- Според вас защо чак сега се замислят да дадат ясен правен статут на руските частни военни компании?

- ЧВК "Вагнер" показа висока ефективност както в Африка, така и в битките в Украйна. Нейната работа в украинската посока позволи на руските въоръжени сили след мобилизация да проведат координация на новодошлите, бойна подготовка, което е много важно за хора, които или държат оръжие в ръцете си дълго време, или никога не са се сражавали.

Благодарение на тази ЧВК постигнахме успех в Бахмут и сега имаме възможност успешно да отбиваме вражески атаки. Защото, повтарям, по време на подготовката на армията за настъплението на противника, "музикантите" поеха тежестта на военното положение върху своите плещи.

Време е да кажем едно голямо благодаря на тези хора и да отбележим заслугите им на най-високо ниво.

- Тогава защо пак "не говорим за легализация"?

- Частни военни компании има навсякъде по света. В САЩ например това е Academi, някога наричана BlackWater, която също демонстрира висока ефективност в Ирак, както и в Африка и Азия.

Такива компании се бият по целия свят: където е необходимо да се извършват специални операции, без да се демонстрира присъствието на техните въоръжени сили в определена страна.

Това са два различни правни статуса - армия и ЧВК. Действията на частна военна компания са отговорност на нейните собственици.

И в някои случаи е по-целесъобразно да се използват ЧВК като супер специални сили, където се бият хора, които вече са преминали през различни военни конфликти, които имат висока степен на обучение и мотивация, както и по-високо ниво на доходи.

Такива бойци не са обвързани от хартата на военната служба, която се променя за доста дълго и досадно време поради промени в бойната обстановка и използването на нови оръжия, средства и видове въоръжени сили. Следователно ЧВК се показаха добре по отношение на бърза реакция при промяна на ситуацията.

Направени са промени в нашето законодателство, според които са еднакво защитени правата както на военнослужещите и техните семейства, така и на служителите в ЧВК и техните семейства.

Всичко, свързано с материалното осигуряване както на въоръжените сили, така и на ЧВК, също се свежда до единна система, която позволява и на двете да си взаимодействат и да награждават служители на частни военни компании с държавни награди, да им дават социални пакети, различни обезщетения след уволнение при прекратяване на договор или разписка рани.

И въпросите възникват поради факта, че много често в медиите виждаме пререкания между Пригожин и Министерството на отбраната.

Ако ги нямаше, мисля, че всички щяха да бъдат доволни от всичко и никой нямаше да задава такива въпроси: „Нужни ли са на Русия ЧВК?“. Световната практика показва какво е необходимо.

Може би има смисъл да се прецизират отношенията между лидерите на Министерството на отбраната и ЧВК "Вагнер" на политическо ниво, така че боклукът да не се изнася от колибата?

Разбирам, че армията иска единоначалие, но какво единоначалие може да има, когато става въпрос за частна военна компания, която се финансира от джоба на конкретен човек?

– Кой в Русия е надарен с политическа воля за разрешаване на всички възникващи конфликтни ситуации?

- От моя гледна точка има трета сила, която прави възможно конфликтът да не излезе извън контрол - това е президентът. Отново и Пригожин, и Министерството на отбраната правят едно общо нещо - защитават Родината и въпреки конфликтите действат в една посока. Те имат обща цел: поражението на нашите врагове и победата на Русия.

Смятам, че всички въпроси се решават в работен режим, президентът държи пръста си на пулса и нито едно решение от такова ниво няма да се изплъзне от вниманието му.

Той отлично разбираше какво прави, когато веднъж даде зелена светлина за създаването на ЧВК Вагнер. И сега това име, от нашите бойци се страхуват и ги уважават по целия свят.

Без да омаловажавам ролята на армията и военните, които носят една и съща тежка служба, ще кажа: чудесно е, че има хора, които искат да се бият, знаят как да се бият и се бият ефективно.

Всички те са руски хора, всички са защитници на нашата родина и остава само проблемът с правното регулиране на отношенията, който е напълно разрешим.

Какво от това?

Наистина, както руските въоръжени сили, така и ЧВК Вагнер правят едно общо нещо - те се борят за победата на страната ни над русофобския прозападен проект в Украйна. И неговите западни куратори.

За постигането на тази цел не бива да има пропуски и законови подмятания, а личните амбиции на големите хора дори не трябва да остават на заден план, а много по-далеч.

И ако световният опит свидетелства в полза на частните военни компании, може би Русия трябва да спре да отрича своите „частни търговци“, ако искаме да защитим интересите си пред лицето на глобалния Запад?

Вадим Егоров, Превод: СМ, Поглед.инфо