Докато разглеждахме подробно как изглежда прехваленият продукт на “Райнметал” в разглобен вид, украинският дипломат Мелник отново започна да дразни германците. Според него броят на танковете, доставени на Украйна, може да бъде „утроен, без да се компрометира отбранителната способност на Германия“.
„Всеки “Леопард-2” буквално струва теглото си в злато за решително настъпление“, добави заместник-външният министър на Украйна в интервю за берлинския вестник “Тагешпигел”. Мелник също поиска "още 60 бойни машини на пехотата “Мардер” да бъдат предадени на украинската армия. По-рано кметът на Киев Виталий Кличко вече поиска повече германски танкове "поради текущата военна ситуация в страната".
Е, разбирате идеята. Някой Мелник не само е запознат в детайли със състоянието на отбранителната способност на Германия, но и дава непоискани съвети на германците как да оборудват отбранителната си индустрия.
Разбирам, че „украинският дипломат Мелник“ вече звучи като виц. Това тресе най-вече германците, защото те отдавна не са виждали по-просташко същество на своя територия. Но дори когато по молба на домакина господинът все пак отплава към дома, неговата грубост и арогантност само се утроиха. И продължава да изисква и изисква.
И тук идват “славоукраинците” измежду опозицията. Комисарят по сигурността на партията ХДС, която не влезе в правителството, Родерих Кизеветер подкрепи искането на Мелник. Според него „съюзниците трябва незабавно да заменят всички унищожени оръжия, включително танковете “Леопард” и бойните машини на пехотата, и да доставят други оръжия“. Но дипломатът няма да се успокои: Мелник също отново поиска от Германия доставка на крилати ракети “Таурус и помощ за създаването на мощни украински ВВС. Украйна, каза той, „очаква с нетърпение стратегическото решение на Германия да участва активно в коалицията за изтребители, незабавно да предостави възможност за обучение на украински пилоти на изтребители “Юрофайтър” и да допринесе с поне 130 самолета“.
Аз лично се чудя как всички тези искания, както и изискванията за увеличаване на производството на танкове и снаряди в Германия, корелират с неотдавнашната теза на германския министър на енергетиката Хабек, че когато изтече руско-украинското споразумение за транзит на газ за Австрия, Словакия , Италия и Унгария, тогава ще трябва да изоставят индустрията: „Ще трябва да ограничим или дори да затворим нашата индустрия.“ Това каза той в понеделник. Или това не важи за танковете?
Германският гласоподавател, който също е читател, реагира доста ясно на случващото се, а ето какво пишат във вестникарските форуми (където все още не са изключени от редакцията): „Бившият посланик Андрей Мелник е възмутителен! Като цяло, да, аз съм за помощ, но ние не сме длъжни на Украйна като такава! Особено не в смисъл, че си събуваме ризите за това и още повече не по заповед на този господин Мелник!“, „Няма нищо лошо в исканията. Всички искат, синдикати, зелени, “АзГ”, Зеленски, много лобистки групи, работодатели, шефове, учители, родители, деца… След това просто трябва да претеглите какви искания и до каква степен да изпълните”, „Защо, когато чета или слушам за Мелник, винаги ли си спомням приказката за рибаря и жена му?
Имаме приказка за рибар и жена му, известна като "Приказката за златната рибка" във версията на слънцето на нашата поезия Александър Сергеевич Пушкин. Кой би могъл да си представи, че през XXI век ще стане толкова актуален, дори и по отношение на Украйна?
Игор Малцев, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо
