Норвежкото външно министерство обяви експулсирането на 15 руски дипломати, като ги нарече "офицери от разузнаването". Москва обеща да даде „съответен отговор“.

Смята се, че на фона на останалите северни страни отношението на Норвегия към Русия е условно прагматично. Какво би могло да повлияе на позицията на Осло и какви биха били последствията от подобни изгонвания?

Норвежкото правителство обяви 15 служители на руското посолство за персона нон грата. В изявление външното министерство на страната го нарече „отговор на променената ситуация със сигурността в Европа, която доведе до повишена заплаха от Русия“. Сега около 40 руски дипломати са акредитирани в Осло, така че експулсирането е повече от една трета от техния брой.

Според външния министър Аникен Хуитфелт посланиците са били обявени за персона нон грата поради факта, че уж са извършвали дейности, несъвместими с дипломатическия им статут. Тя увери, че Осло възнамерява да поддържа нормални дипломатически отношения с Москва, така че Русия трябва да поддържа дипломатическа мисия в страната.

Уточнява се, че решението за експулсирането е взето с цел намаляване на "нежеланата разузнавателна дейност". Хуитфелт добави, че „Русия в момента представлява най-голямата разузнавателна заплаха за Норвегия“. В тази връзка външното министерство на страната обещава да не издава визи на „служители на руските разузнавателни служби“.

Руското външно министерство обеща Москва незабавно да отговори на действията на Норвегия. „Русия ще даде съответен отговор“, подчертаха от дипломатическото ведомство. Припомнете си, че през април миналата година Русия и Норвегия също си размениха експулсирането на дипломати (по схемата три към три). Естония, Холандия и Австрия също изгониха руски дипломати тази година.

„Норвегия следва пътя на Чехия и Холандия. Чехия беше тази, която през април 2021 г. първа прибегна до такова експулсиране още преди началото на спецоперацията, а в началото на СВО Холандия организира такова експулсиране. Трудно беше да се очаква, че Норвегия ще остане встрани, особено след като е наш съсед“, казва Вадим Трухачов, доцент от катедрата по чуждестранни регионални изследвания и външна политика на ВШИ.

„15 служители на посолството са много голяма цифра, която ще бъде удар за нашите отношения. Осло повишава залозите и изостря и без това сложната ситуация в Северна Европа и Арктика“, каза Станислав Ткаченко, професор в катедрата по европейски изследвания във Факултета по международни отношения на университета в Санкт Петербург, експерт във Валдайския клуб.

По-специално, нарастването на напрежението между Осло и Москва може допълнително да усложни работата на Арктическия съвет, международен форум за страните от Арктическия регион. В момента Москва е председател на тази организация, но Норвегия трябва да поеме управлението на 11 май.

Ткаченко се усъмни и в данните на норвежкото външно министерство, че руски дипломати са служители на разузнаването. Но дори и да си представим, че всичко е било така, тогава Норвегия удари националната си сигурност. „По правило подобни изгонвания са вредни. Ако наистина видите офицери от разузнаването, тогава можете да ги последвате, да ги насочите по грешен път и така нататък “, каза политологът, добавяйки, че действията на Осло са лишени от логика дори на теория.

Според Трухачов, ако Русия изпрати в отговор 15 норвежки дипломати, това сериозно ще засегне работата на норвежкото посолство, а също така ще засегне работата на генералните консулства в Москва, Санкт Петербург и Мурманск. Някои от тях може да затворят. „Норвегия е наш съсед, а несправедливоѝ обръщаме малко внимание. Тази страна може да създаде проблеми, така че трябва да сме подготвени за всяко развитие на събитията “, сигурен е експертът.

В бъдеще Осло може отново да се опита да блокира достъпа на Русия до полярния архипелаг Шпицберген.Миналата пролет норвежкото външно министерство обеща да затвори единствения контролно-пропускателен пункт Сторског на руско-норвежката граница за руски камиони. Страната забрани на всички руски кораби, с изключение на риболовните, да влизат в нейните пристанища. През лятото на същата година Норвегия отказа да пропусне товара за руските селища на Шпицберген.

Ситуацията се нормализира едва след като Държавната дума реши да проучи въпроса за денонсирането на споразумението между Русия и Норвегия за разграничаване на морските пространства в Баренцово море. „Сега трябва да се подготвим за факта, че Норвегия изобщо няма да изпълни никакви задължения към Русия. Като страна от НАТО с тесни връзки с Европейския съюз, Норвегия е на този курс. Тук усложненията са неизбежни“, прогнозира политологът.

Въпреки факта, че Норвегия не е член на Европейския съюз, нейното отношение към Русия е „средно за Европа“, добавя експертът. „От една страна, от всички северни страни, норвежците са най-малко враждебни към нас. От друга страна, Норвегия доставя оръжие на Украйна. По този въпрос ние имаме повече или по-малко адекватни отношения само с Унгария, Австрия, Малта, Кипър, Ирландия, Исландия и Люксембург“, обясни Трухачов.

Норвегия, подчертава събеседникът, също така успешно произвежда някои видове оръжия, например противокорабни ракети, лодки, „така че би било странно Осло да стои настрана от доставките на оръжие за Украйна“.

Освен това Норвегия е страна, която зависи повече от външната политика на ЕС, отколкото на САЩ. Например, когато Йенс Столтенберг беше министър-председател, той не винаги следваше примера на Съединените щати. Известното споразумение за разграничаване на морските пространства и сътрудничество в Баренцово море и Северния ледовит океан беше подписано от Столтенберг през 2010 г. с Дмитрий Медведев, противно на позицията на САЩ“, припомни Трухачов.

Ткаченко също е съгласен, че сред останалите скандинавски страни Норвегия е показала условно прагматичен подход към Русия, запазвайки свободното преминаване на границата за шенгенски визи. Според него на фона на другите доставчици на оръжия за Украйна Норвегия не е особено активна, но това също е една от причините за влошаване на отношенията между страните.

Припомняме, че през февруари Норвегия обеща да прехвърли на Украйна осем от своите танкове “Леопард-2”. От март миналата година норвежците доставят на Украйна различни оръжейни системи, включително противотанкови, противовъздушни, брегови, артилерийски и много други. Правителството на Норвегия е дарило най-малко 4000 леки противотанкови оръжия M72.

Сред прехвърлените артилерийски системи има РСЗО и самоходни гаубици. Също така въоръжените сили на Украйна получиха 14 бронирани патрулни машини “Ивеко”, единици микродронове “Блек Хорнет”. Страната също така обеща да изпрати на Украйна ракети “Хелфайър”, пускови установки и капсули за насочване, очила за нощно виждане, каски, бронежилетки, полеви дажби, противогази, спални чувалии облекло.

„Очевидно норвежците са искали да покажат северна солидарност с Финландия и Швеция. Финландците вече влязоха в НАТО, шведите искат да влязат. Сега Осло показва, че те стоят като единен фронт срещу Русия. Норвегия вече се присъедини към почти всички санкции, така че нямаме специални икономически отношения и е малко вероятно да се появят в средносрочен план“, заключи Ткаченко.

Андрей Резчиков, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо