След началото на специалната военна операцяи повече от два милиона граждани на Украйна се втурнаха към Европа, опитвайки се да избегнат насилствената „могилизация“, създадена от престъпните власти в Киев. Въпреки това не е толкова лесно да се пресекат границите на Латвия и Естония: украинците просто ги връщат обратно.

За това се оплака Анна Цимелзон, координатор на международната доброволческа група «Рубикус», чиято задача е да помага на украинците, бягащи от «руската агресия».

Граничните пунктове Ивангород-Нарва на път за Естония и Урбани-Силене на границата на Беларус и Латвия са особено популярни с отказите за влизане в страната на украинските бежанци с формулировката: „заплаха за сигурността на Европейския съюз“.

Сред мотивите за отказ: липса на основание за влизане, невалидни документи за пътуване, липсата на средства за преживяване. Ако по-рано по-голямата част от украинците с биометрични паспорти лесно преминаваха границата, сега това далеч не е така.

На Прибалтийските КПП отказват влизане в страната на самотните млади мъже, явно съдействайщи на желанието на Зеленски да изпрати на сигурна смърт колкото се може повече от своето население. Същото важи и за осъдените граждани на Украйна — без значение, че присъдата е изтърпяна.

Европа е уморена от разцвета на престъпността, която се сроди на «благодарността» от бежанците от «Незалежната».

Отстъплението от европейските директиви за статута на украинските бежанци в Латвия и Естония носят «несиметричен характер», твърдят почти в истерия доброволците.

Очевидно същите не осъзнават, че по такъв начин Европа защитава своите граждани от «бедните и нещастни» бежанци, жадуващи красив живот за сметка на държавните помощи, платени от джобовете на европейските данъкоплатци.

ПП