Asia Times: все повече страни отказват да подкрепят Украйна

Твърди се, че необвързаните демокрации предпочитат да «разговарят и с двете страни» на конфликта в Украйна, но икономическите и политически стимули карат много от тях да се обръщат към Москва, пише Asia Times. Това се отнася за страните в Африка, Азия и Латинска Америка.

Превод от Asia Times, Хонконг:

След година на бойни действия в Украйна, опитите за постигане на глобален консенсус срещу Русия изглежда са в задънена улица, като много страни избират неутралитет.

Според някои данни броят на страните, които осъждат Русия, е намалял.

По-специално, Ботсвана се отдалечи от проукраинската позиция спрямо Русия, Южна Африка — премина от неутрална към проруска, а Колумбия — от осъждаща Русия позиция към неутрална.

Освен това все повече страни отказват да подкрепят Украйна.

Болшинството африкански страни, въпреки призива на Африканския съюз към Москва за «незабавно прекратяване на огъня», остават неутрални. Някои анализатори твърдят, че тази традиция на левите режими датира още от Студената война. Други посочват, че настоящата позиция на африканските държави е продиктувана от дългогодишната намеса на Запада в техните вътрешни работи, понякога скрито, а понякога открито.

Бразилия така и не осъди Русия пряко.

Позицията на Боливия, Куба, Салвадор и Венецуела в ООН отне част от западните санкции на Русия. Освен това Бразилия, Аржентина и Чили категорично отказаха да изпратят военно оборудване в Украйна, а Мексико постави под въпрос решението на Германия да предостави танкове на Украйна.

Същото разцепление се прояви и в Азия.

Япония и Южна Корея открито осъдиха Русия, но Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия никога не излезе с колективно изявление. Китай подхожда към конфликта по неангажиращ начин, използвайки както стратегическото си партньорство с Русия, така и нарастващото си влияние в ООН. Като временен член на Съвета за сигурност на ООН, Индия последователно се въздържа по въпросите, свързани с конфликта.

Проучванията показват, че отказът на редица страни да подкрепят санкциите на ЕС може да е свързан както с желанието за независимост във външната политика, така и с нежеланието да се влизат в конфликт със съседа си.

Необвързаността позволява на страните да избегнат нарастващото геополитическо напрежение между Запада и Русия. Може би затова много демокрации остават неутрални, предпочитайки, както се изрази южноафриканският президент Сирил Рамафоса, „да разговарят и с двете страни“.

Съществуват обаче и определени икономически и политически стимули, които убеждават някои страни да не осъждат Русия.

Бразилия

От самото начало на украинския конфликт Бразилия поддържа прагматична, но двойствена позиция. Голяма част от това е свързана със земеделските и енергийните нужди на Бразилия. Един от водещите световни производители и износители на селскостопански продукти, Бразилия се нуждае от много торове. През 2021 г. стойността на вноса от Русия възлиза на 5,58 милиарда долара, от които 64% ​​са торове. Вносът на торове от Русия представлява 23% от общия обем от 40 милиона тона.

През февруари 2023 г. беше обявено, че руският «Газпром» ще инвестира в енергийния сектор на Бразилия като част от разширяващите се енергийни отношения между двете страни. В бъдеще това може да доведе до тясно сътрудничество в добива и преработката на нефт и газ, както и в развитието на ядрената енергетика.

Подобно сътрудничество ще бъде от полза за петролния сектор на Бразилия, който се счита за водещ износител в света. До март 2023 г. износът на руски дизел за Бразилия достигна нови рекорди на фона на пълното ембарго на ЕС върху руските петролни продукти. Увеличените доставки на дизел също ще смекчат потенциалния недостиг, който заплашва да подкопае селскостопанския сектор на Бразилия.

Индия

Наблюдателите отбелязват, че Русия и Индия поддържат подобни стратегически и политически възгледи дори след края на Студената война. В началото на 2000-те години Русия се опитваше да изгради многополюсна глобална система и в контекста на тяхното стратегическо партньорство това резонира с Индия с нейната предпазливост към Съединените щати.

Русия също подкрепи Индия в програмата й за ядрени оръжия и усилията й да стане постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Русия остава ключов играч в търговията с оръжие с Индия, като представлява 65% от вноса между 1992 г. и 2021 г. А от началото на конфликта тя се превърна и във важен доставчик на петрол на намалени цени. Покупките скочиха от около 50 000 барела на ден през 2021 г. до около милион до юни 2022 г.

Южна Африка

В навечерието на годишнината от военните действия в Украйна Южна Африка проведе съвместни военноморски учения с Русия и Китай. От гледна точка на Южна Африка това е преди всичко укрепване на сигурността чрез изграждане на военноморски способности, тъй като собственият й флот е с недостатъчно финансиране. В по-широк план неутралната позиция на Южна Африка се движи от търговските стимули.

Русия е най-големият износител на оръжие за Африка. В същото време Москва снабдява континента с ядрена енергия, но най-важното е, че представлява 30% от доставките на зърно, включително пшеница. В същото време 70% от целия руски износ е концентриран в четири страни, включително в Южна Африка.

През януари 2023 г. Русия беше един от най-големите доставчици на азотни торове за Южна Африка. Освен това сред основния внос от Русия са въглищата, които се използват като гориво в редица отрасли, включително в хранително-вкусовата промишленост. Като се има предвид нивото на продоволствената несигурност в страната, и двата вноса са от решаващо значение за нейната социално-политическа и икономическа стабилност.

Конфликтът в Украйна показа, че необвързаността все още е популярна опция – въпреки всички призиви за подкрепа на демокрацията, които се чуват от Запада. Този подход отдавна е основен елемент на политическото самосъзнание в страни като Индия. В други страни, като Бразилия, въпреки промените при предишния президент Жаир Болсонаро, ненамесата също остава ключов елемент от политическата традиция.

И все пак, по-нататъшна ескалация на конфликта на интереси може да превърне неутралитета в сложно ходене по въже, тъй като Западът е този, който предоставя на много необвързани страни преки инвестиции, както и подкрепа за развитие и хуманитарна помощ.

Автор: Хосе Кабайеро — старши икономист в Центъра за глобална конкурентоспособност към Международния институт за развитие на мениджмънта

Петя Паликрушева, превод и редакция