Ватиканът не може да намери общ език с германското духовенство заради възгледите им за реформи - в Германия призовават за радикални промени. Дали Европа s чака втората Реформация?

За общото благо

„Обновлението няма алтернатива. Спомняйки си миналото, ние същевременно усещаме мухлясалия вкус на стария квас на злобата и низостта. Долу стария квас, дори да е проблематично и болезнено!“ - с такава почти революционна проповед във Великденската нощ се обърна към паството Георг Бецинг, ръководител на епархията на Лимбург и председател на конференцията на епископите на Германия.

Неговото слово стана финалният акорд на поредния етап от „Синодалния път“, който приключи в края на март. Епископи от цял свят ще се съберат в Рим тази есен, за да обсъдят наболели проблеми.

За това папа Франциск въведе специални подготвителни етапи през 2021 г. Синодалният път е един от тях. Това е един вид регионално ниво: духовенството и миряните в населените места обсъждат какво е болезнено и след това изпращат окончателния документ в центъра.

Крайната цел, според папата, е „да се насърчи универсалното участие в църковните процеси“ и „да се съживят отношенията между общностите“.

Идеята беше подета с ентусиазъм в Германия, където още през 2019 г. започнаха да говорят за необходимостта от реформи. Броят на католиците в страната, въпреки че е намалял през последните години, все още се колебае около една трета от населението (приблизително 21 милиона души). Освен това тук се отглеждат основните богословски кадри за Ватикана.

Папа Франциск при откриването на 15-ата редовна обща асамблея на Синода на епископите във Ватикана

През последната година и половина духовенството и вярващите приеха няколко „прогресивни резолюции“, за които Светият престол беше уведомен. Там обаче се отнесоха с опасения към ентусиазма.

В края на краищата именно с критиката от устата на популярния теолог Мартин Лутер преди 500 години започва Реформацията. Събитието разцепва католическия свят и води до появата на ново християнско деноминация - протестантството.

Този път, за общото благо, германците предложиха на миряните да бъде разрешено редовно да проповядват литургия и да извършват кръщения. В ответното писмо главният "надзорник" на спазването на правилното изпълнение на обредите кардинал Артур Рош заяви, че нито едното, нито другото е възможно.

Според него свещеникът има особен, свещен статут – оттам и правото да проповядва. По отношение на второто Рош отбеляза, че обикновен човек може да кръсти друг само при специални обстоятелства: когато има заплаха за живота и здравето.

Искат най-доброто

В Германия обаче настояват на своето. „По-голямата част от епископите подкрепят реформите и се стремят към устойчива промяна“, обясни Георг Бетцинг. А неговият заместник Франц-Йозеф Боде каза, че в Оснабрюк вече са възприети прогресивни практики: енориашите могат свободно да кръщават и проповядват.

Това не е единствената инициатива, която предлага радикално прекъсване на хилядолетните традиции.

Така през февруари миналата година вярващите във Франкфурт на Майн призоваха папата да разреши женско свещеничество. Привържениците на иновациите настояваха за политика на „отворени врати“. Например, паството на най-голямата религиозна структура в света (1,2 милиарда последователи) бързо намалява, така че трябва да е в крак с времето.

Въпреки това, докато позицията на Ватикана е ясна. Още преди 30 години папа Йоан Павел II написа: „Църквата няма власт да дава свещеничество на жени. Това решение трябва да бъде подкрепено от всички вярващи.“

Наследниците – включително германският понтифекс Бенедикт XVI – възприемат същото мнение.

Германските католици също настояват за премахване на безбрачието. Именно с тази традиция мнозина в Римската църква свързват проблема с педофилията. Сред тях е влиятелният кардинал Райнхард Маркс.

„За някои свещеници би било по-добре да са женени. Не само по сексуални причини. Но и защото няма да са толкова самотни“, обясни той.

Оттук и друг извод: трябва да се преразгледа отношението към ЛГБТ общността.

Обикновено подобни призиви остават на хартия. Но германското паство с духовенството отиде по-далеч - там на местно ниво легализираха благословията на еднополовите двойки.

Това противоречи на вярата. Същият папа Франциск нарече сватбата на гейове и лесбийки неприемлива, въпреки че самият той няма нищо против гражданските еднополови съюзи.

Разбивачи на системата

Богословските нововъведения се развиха в административни. През есента германското духовенство настоява Ватикана да създаде „Синодален комитет“ – управленски орган, който всъщност е независим от духовния център.

В града на Свети Петър се опитаха да премълчат това. Не се получи. В резултат преди два месеца на инициативата беше наложено вето.

„Такъв орган де факто ще формира нова църковна структура в Германия, която се поставя над авторитета на конференцията на германските епископи и всъщност ги замества“, казва кардинал Държавен секретар Пиетро Паролин, втори по длъжност в Ватикана.

С други думи, твърдата вертикала на католическата власт, която е укрепвана от векове, може да бъде разбита.

Освен това папата прибягва до стария изпитан метод. През март той уволни заместника на Бетцинг, Франц-Йозеф Боде, за прикриване на сексуални скандали в епархията на Оснабрюк. Между другото, той подаде молба за пенсиониране в края на 2022 г. Но Франциск реши да я задоволи едва сега.

Освен това папата актуализира своя съвет на кардиналите - малък съвещателен орган - и отстрани Райнхард Маркс от неговия състав. Вместо това той назначава архиепископа на Люксембург, йезуита Жан-Клод Холерих, който се придържа към по-консервативни възгледи.

"Усещането за втората Реформация все още присъства. Духът на обновлението е все още силен в страната. И идеите на Лутер не са загубили своята актуалност", отбелязва ватиканистът Алексей Юдин.

По един или друг начин, според него, сега в много страни се опитват да направят догмата по-либерална. Въпреки че се опитват да не пипат основните положения

"Един от тях е папата. За вярващите той без съмнение е приемникът на апостол Петър", казва ученият.

Но в Германия „либерализмът надхвърли своите граници“. А желанието за обновление, според експерта, може да се отрази неблагоприятно на бъдещето на немската църква. Ситуацията се утежнява и от противоречията в общността: „Наред с привържениците на реформите има и консерватори“.

Затова все още не е ясно как Ватикана ще реши проблема. Ако това се провали, тогава най-голямата деноминация на света ще претърпи огромна промяна.

Никита Бизин, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо