Френският президент Еманюел Макрон упорства в желанието си да превърне Франция в сила, способна да говори с всички, включително с Русия и Китай, което заплашва да навреди на имиджа му в част от Европа и в САЩ.
Някои експерти обаче отбелязват, че смятаните от Запада за противоречиви коментари се харесват на цяла една част от света, обхваната от антизападни настроения, която би могла да приветства позицията на необвързаност с двете най-големи световни сили.
Макрон предизвика възмущение в края на държавното си посещение в Китай, като каза на журналисти от американското издание „Политико“ и френския бизнес всекидневник „Лез Еко“, че Европа не трябва автоматично да се присъединява към САЩ или към Китай в случай на конфликт около Тайван.
Френският президент вече беше предизвиквал полемика и в миналото, както през юни 2022 г., когато каза, че Русия не трябва да бъде унижавана, за да бъде намерен дипломатически изход от конфликта, когато руснаците и украинците прекратят сраженията.
„Имиджът на Еманюел Макрон е повече от опетнен, той е подронен“, каза Мишел Дюкло, специален съветник в института „Монтен“, подчертавайки, че доверието към френския президент е поставено под съмнение.
Френският лидер е имал, по думите му, „предимство в международните срещи: той се смяташе за по-интелигентен от останалите“. Отсега нататък той се проявява като „ненадежден лидер по изключително сложна, чувствителна и спорна тема“.
Според френския изследовател Брюно Тертре от Фондацията за стратегически изследвания „тази поредица от изказвания, заплашва да подрони още малко имиджа в Европа и САЩ на склонния към провокации по чувствителни международни въпроси Макрон“.
Изследователят обаче отбелязва, че след шест години начело на Франция Макрон „продължава да омайва и не предизвиква отблъскването, което някои от неговите предшественици са пораждали“.
Освен това анализаторът отбелязва, че Макрон може да разчита на своето политическо „дълголетие и имидж на опитен политик“. „Това има значение в Европейския съвет и Съвета на НАТО“, казва Тертре.
„Самомаргинализация“
Експертът добавя, че със сигурност критиките на „политически лидери и водещи коментатори“ оказват „въздействие върху общото възприятие на френската политика“.
Липсата на реакция от повечето основни колеги на Еманюел Макрон обаче показва, че те „са свикнали с противоречивите изказвания на френския президент“ и знаят, че те „често отразяват повече свободата му или дори неговото желание да провокира в неформални разговори“.
Според Мишел Дюкло все пак остава опасността тези провокации да „доведат до самомаргинализация на Франция“, което в крайна сметка ще укрепи американското лидерство.
Бертран Бади, преподавател и специалист по международни отношения в Института „Сианс По“ в Париж, отбелязва, че „критичните гласове идват от доста маргинални персонажи“.
Мълчанието на основните партньори на Макрон, като германския канцлер Олаф Шолц, свидетелства според експерта, че принципно те не са съгласни с подхода към Китай или за необходимостта от гарантиране на европейския суверенитет.
„Това е буря в чаша вода“, каза експертът за спора от последните няколко дни. Освен това той отбелязва, че макар позицията на Франция по отношение на необвързаността може да „дразни част от Европа, западния свят или дори френската политическа класа, тя може да бъде относително добре възприета по света“ дори отвъд Китай, който не пропусна да похвали коментарите на френския президент.
В африканските страни, които не се чувстват обезпокоени например от войната в Украйна, разочарованието е осезаемо и позицията на Еманюел Макрон може да бъде добре приета, казва Бади.
Според експерта френският президент е разбрал също, че надигащите се сили като Индия или Бразилия или организация като Африканския съюз (АС) вече не са фигуранти или второстепенни участници.
В контекста на провала на Франция в Африка, на „последователните удари, понесени в Разширения Близък изток, в Ливан, в Сирия или в Иран“, френският президент се опитва да излезе „от западния лагер, за да каже – „Ние сме световна сила, тъй като сме световна сила, и Европа трябва да бъде световна сила“, казва експертът. „Това е диалектика, която е по-сложна, отколкото изглежда“, заключава Бертран Бади.
