Във Финландия предложиха да закрият руското консулство на Аландските острови. Авторите на съответната петиция твърдят, че консулството уж заплашва сигурността на Финландия, а НАТО обяви „възможността за разузнавателна дейност на островите“.
За съдбата на консулството се заговори след решението на Хелзинки да стане член на НАТО. Какви са възможните последици от затварянето на консулството и как местните жители се отнасят към Русия?
Във Финландия се събират подписи за инициатива за закриване на руското консулство на Аландските острови в Балтийско море. В описанието на уебсайта на гражданските инициативи на страната се казва, че консулството "ограничава и застрашава сигурността на Финландия", която стана 31-ият член на НАТО по-рано тази седмица. В момента приложението е одобрено от повече от 10 хиляди души, потребителите започнаха активно да подкрепят инициативата след отразяването на този проблем в местните медии.
Разговорите за настоящия демилитаризиран статут на Аландските острови се засилиха, след като Финландия обяви плановете си да стане член на НАТО в отговор на Русия, която стартира специалната операция в Украйна.
Демилитаризираната и неутрална позиция на архипелага от хиляди острови датира от Парижкия договор след Аландската война през 1850 г. и е подновена в Женевското споразумение от 1921 г. Третото споразумение, определящо статута на Аландските острови, е подписано през 1940 г. след сключването на Московския мирен договор след Съветско-финската война от 1939-1940 г. Съгласно споразумението Съветският съюз получава правото да наблюдава демилитаризацията на тази територия.
Според бившия ръководител на финландското военно разузнаване Пека Товери, консулството е "исторически остатък" и трябва да бъде затворено. На същото мнение е и бившият министър на вътрешните работи на Финландия, депутатът Пяйви Рясенен. Според нея присъствието на руската дипломатическа мисия трябва да се разглежда от гледна точка на изостряне на ситуацията в Балтийския регион. Ръководителят на МВнР Пека Хаавистьо обаче заяви по този повод, че Финландия не планира да премахва руските представителства на своя територия, тъй като това може да доведе до ответни мерки от Москва.
Във Финландия обаче има съмнения дали островите ще запазят демилитаризирания си статут, особено след като страната има правото и задължението да защитава района. Председателят на парламента Мати Ванханен от Центристката партия каза наскоро, че наличието на редовни финландски войски на Аландските острови ще помогне за защитата на територията от възможни нахлувания. През февруари генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че Северноатлантическият алианс „приема много сериозно възможността за руски разузнавателни дейности на островите“.
Аландските острови са шведскоговоряща автономия във Финландия, повече от 90% от жителите са шведи. От времето на крал Густав Ваза, управлявал през XVI век, до началото на XIX век островите принадлежат на Швеция. През 1809 г. те стават част от Русия и остават в този статут до 1917 г., след което са отстъпени на Финландия. Тази територия има собствен парламент, правителство и знаме. Във финландския парламент има един депутат от Аландските острови.
Алексей Комаров, ръководител на Центъра за история на Северна Европа и Балтийските държави на Института по обща история на РАН, е убеден, че евентуалната ликвидация на руското консулство на Аландските острови „ще подкопае правните основи на отношенията ни с Финландия“. „Тези острови са демилитаризирани и задачата на консулството е да наблюдава това. Ако бъдем лишени от такава възможност, това ще противоречи на постигнатите по-рано договорености“, смята Комаров.
Според него опасенията на финландците са преувеличени, както и изказванията на генералния секретар на НАТО за заплахата от шпионаж от Русия.
„При сегашните условия е малко вероятно някой да се нуждае от тези острови от военна гледна точка“, увери събеседникът. Комаров също отбеляза, че по време на командировката си до тези острови той тясно е общувал с местните жители. Сред тях е нямало антируски настроения. Най-вече той остава поразен от факта, че само няколко души на архипелага говорят добре фински. „Жителите на островите са психически близки до Швеция“, подчертава историкът.
Руско-финландските отношения значително се влошиха миналата пролет. През май руското външно министерство обяви експулсирането на двама дипломати от финландското посолство в Москва в отговор на решението на Хелзинки да експулсира двама руски дипломати. МВнР нарече курса на Финландия "конфронтационен" поради "доставянето на оръжие на режима в Киев" и "прикриването на престъпленията на украинските националисти срещу цивилното население на Донбас и Украйна".
Финландия експулсира двама души през април 2022 г. под претекст за всеобхватно дипломатическо осъждане на действията на Русия от страните от ЕС поради събитията в украинската Буча, за които се твърди, че показват военни престъпления, извършени от руската армия.
В началото на годината Финландия, подобно на Норвегия миналото лято, временно затвори офиса в Мурманск, който работеше в Генералното консулство в Санкт Петербург. В официално изявление финландското външно министерство заяви, че необходимостта от него вече не е "поради значително намаляване на основните задачи на службата". Консулството отвори врати през 1992 г. В Мурманск продължава да работи само частен център за кандидатстване за визи. Така Хелзинки запазва генералните си консулства в Санкт Петербург и Петрозаводск.
Андрей Резчиков, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо
